Д-р Петър Москов: Няма нужда от ТЕЛК - тази система не е добра!

Нови частни болници ще се откриват само в градове, където има необходимост от тях

Д-р Петър Москов: Няма нужда от ТЕЛК - тази система не е добра!
Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов обясни преди броени дни пред Здравната комисия в Народното събрание стратегията на това управление за реформи в системата на здравеопазването и тяхното финансиране. Предлагаме на читателите на My Clinic отговорите на министъра по най-важните направления на реформата.

Лекарствената политика

Осигуряването на достъп до лекарства и контролът върху начина, по който се изразходват публичните средства за закупуване на медикаменти, са един и същи въпрос. Като общество имаме ограничен финансов ресурс, разписан в Закона за бюджета на НЗОК. Целта на лекарствената политика е с наличния ресурс да се осигури максимален достъп на гражданите до медикаменти. 

Досега разходите са растели експоненциално, като за определени позиции през миналата година имаме 40% ръст. А средният ръст на разходите за лекарства в богатите европейски държави е 5%. Не е възможно това да продължава. Целият законодателен пакет промени ще мине в сряда - 21 януари - през Министерски съвет. Там ясно са разписани предварителна оценка на Касата и задължителни отстъпки преди още дадено лекарство да влезе в Позитивния списък, задължителни процедури за централно договаряне. Това са работещи в повечето европейски държави механизми. Скоростно и успешно работим по правната експертиза за въвеждането на електронния търг за лекарства в лечебните заведения. Още през пролетта това ще бъде работеща система. 

Навсякъде по света, където тя е въведена, води до намаление на разходите с 20% при същото количество закупувани медикаменти. Централизирана платформа с ясен търг за всяка позиция, обявена от болница. Сега лекарствените доставки в болниците се извършват от четири фирми. А в България има 200 регистрирани фирми, които могат да търгуват с лекарства. С тази електронна платформа даваме възможност на болниците да постигнат добра цена, а на средния бизнес да може да навлезе на този пазар, което да доведе до наистина реална конкуренция. Съгласете се, че щом 4 фирми доставят лекарства на всички болници, това не е пазар. Електронна платформа изсветлява процедурата, прави трудно до невъзможно обжалването на търгове, блокирането на пари на болниците и т.н. Законовата база за всичко това е готова. 

Касата вече ще поема реимбурсиране на цялостно лечение на дадено заболяване, а не на отделни лекарства. Ако една, две или три групи медикаменти са необходими за лечението на заболяването, то медикаментите ще бъдат на 100% заплащани. Касата ще финансира на 100% референтните медикаменти, т.е. тези с ниска цена. Пациентът ще има целия набор от медикаменти за пълноценно лечение на заболяването. Ако иска по-скъпо лекарство, ще  доплаща стойността, която е над определената за терапия на цялото заболяване. 

Спешната помощ

Спешната помощ трябва да бъде променена така, че да бъде качествена и навременна. В момента не повече от 3 милиона български граждани имат достъп до медицинско обслужване в рамките на 30 минути. При завършването на този период и изграждането на пълните характеристики и параметри на тази система, 7 милиона българи ще имат достъп до това. Приетата стратегия е финансирана с ясни параметри от Европейския съюз. България ще разчита на 85 млн. евро по програма “Региони в растеж” за реформа на спешната помощ.

Крайният резултат ще се види през 2020 г. Но нещата ще се случват постепенно и още тази година ще се променят. Благодарение на решението на мнозинството да се осигури финансиране за увеличение на заплащането в спешната помощ, още следващите месеци в големите градове екипите ще се увеличат. По европейски програми ще се финансира и обучение на парамедици. Ще се увеличават и линейките на базата на практически сключена договореност с Европейската комисия за финансиране на спешната помощ. В малките градове филиалите на спешна помощ ще се превърнат в малки медицински центрове.

Проблемът за координацията между телефон 112 и 150, съответно с екипите на спешна помощ, е технологичен. На фирмите, които се занимават с техниката, е поставен срок от два месеца да намерят решение на проблема.  Националният консултант по спешна медицина (проф. Стоян Миланов) ще представи пред ръководството на МЗ конкретните дейности, които да залегнат в спешния пакет, и да се изяснят критериите за това какво е спешност. 

Болниците като търговски дружества 

Създадоха се два паралелни свята с огромен дисбаланс между тях - държавните болници със своите проблеми и частните болници, агресивно навлизащи на пазара. Дисбалансът между тях повече не може да продължава. Концепцията за реформа дава яснота за формите и източниците за финансиране на здравеопазването. Спешният пакет е ангажимент на бюджета. Базов пакет е ангажимент на задължителното здравно осигуряване. 

Не трябва от здравноосигурителни вноски да бъдат плащани немедицински разходи, включително режийните разноски на лечебните заведения. Собственикът трябва да има някакво задължение към това. А парите от здравните ни вноски трябва да отиват за дейност, за медикаменти и за добро заплащане на лекарите. Собственикът чрез инфраструктурата на едно лечебно заведение трябва да има възможност да го управлява. 

Да се закрие ТЕЛК 

Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалните грижи обсъждат радикална промяна на философията на системата за оценка на неработоспособността. Няма нужда от ТЕЛК, няма нужда от това специален вид медик, който е задължен да не работи другаде, да се занимава с това нещо. Лекар със специалност, за когото държавата е признала, че може да лекува, да проследява и оценява дадено състояние, след съответния трудов стаж ще може и да извършва трудово-лекарска експертиза според ясни критерии. Ако той може да го прави, каква е нуждата от допълнителни комисии!? В момента за ТЕЛК има записани за след година и дори две. Тази система явно не е добра.  Но не е работа на лекаря, който дава медицинска експертиза, да оценява индивидуалните социални нужди на този пациент. Тези нужди ще се идентифицират от социален работник. Така се работи в цяла Европа.

Здравната карта

Работи се по въвеждането на задължителна здравна карта. В сегашния й вариант в нея има доста механични критерии  - брой население трябва да отговаря на определен брой легла или респективно на определен брой болници. Това не е добрият подход. Всяка нова болница, която иска да работи с публични средства, ще може да бъде откривана само там, където има нужда. Едва ли ще бъдат отваряни нови болници в София и в Пловдив, които да работят със Здравната каса, защото в София болниците са над 100, а в Пловдив - над 40. За да се преценят нуждите на населението, областните съвети изготвят критерии за минимални и максимални нужди от инфраструктури за дадения регион.

Нуждата от задължителен законово обоснован характер на здравната карта, стъпила на медицинска необходимост, ни предпазва от възможността да бъдем атакувани в съда. Налагането на забрана за тази година чрез Закона за бюджета на НЗОК нови болници да сключват договори с Касата беше наложителна, заради опасността от появата на дефицит. Предвижда се също да се направи здравна карта на спешната помощ и аптечна карта.

Електронното здравеопазване

По програма «Добро управление» на Европейската комисия ще става финансиране на електронното здравеопазване. Без него ние сме слепи за това какво се върши в системата. Сега започнахме да правим система за бонификации на джипитата, но те не искат, защото така ще ги контролираме. Да, ще ги контролираме. Електронното здравеопазване означава контрол. 

Работата по въвеждането на електронно досие на всеки пациент напредва добре. Амбицията на Министерството на здравеопазването е до края на годината системата да е готова за тестове.


Мара КАЛЧЕВА

Коментари