Прабългарите са били много добри хирурзи

По налични палеографски и донякъде етнографски данни през енеолита медицинската дейност по българските земи се е основавала на емпирично прилагане на билки, примитивни оперативни похвати като отваряне на  гнойни гнезда близко до повърхността на тялото, първична акушерска помощ и някои хигиенни схващания относно храненето и облеклото.

Изученият в други държави значителен костен материал от скелети и черепи дава известна представа за болестите, от които е страдал човек през енеолита.

Диагностицирани са такива заболявания като сифилис, тежък рахит, анкилодиризаращ спондилартрит, асифициращ миозит. Открити са скелети с деформираща артроза на големите стави и деформираща спондилоза. Често се е срещал и зъбният кариес, познат още от неолита. 

Подобни любопитни факти и още много данни може да видите в книгата на проф. д-р Димитър Раденовски, бивш директор на “Пирогов”, понастоящем управител на ДКЦ-то в болница “Св. Ив. Рилски” в София и колекционера Борис Калинков “Хирургическите инструменти през вековете”.

В България системни проучвания върху костен материал от праисторически човек извършва П. Боев. Той работи основно върху черепи от неолитен и енеолитен човек. Според Боев се срещат сигурни свидетелства за кариес, остеопороза, парадонтоза и атрофия на арвеоларната част на челюстните кости. 

Трепанацията на черепи, практикувана масово през енеолита, е била разпространена и по днешните български земи. Касае се за следсмъртна трепанация, извършвана с култова цел - изпъждане на духа на злото от умрелия. У нас трепанациите са били извършвани с кремъчни ножове и кремъчни длета. Извършването на трепанации показва познаване на известни оперативни техники.

Разкопките на Варненския халколитен некропол през 1972 г. - 1979 г. и откритите през 1976 г. ранно енеолитни гробове доказват наличието на високоразвита цивилизация пет хиляди години преди Христа, известна на науката като “култура Варна”.

Траките са сред най-древните известни народи в човешката история. Населявали са земите между долното течение на река Дунав, Черно, Мраморно и Егейско море и Струма, а също така и области в Мала Азия, включително територии около протоците със средище Троя. 

Трепаниран череп

Наред със значителната находка на хирургически инструментариум от гроба на лекар, разкрит през 1907 г. в Дионисополис (дн. Балчик), в някои гробове на Одесос от втори и трети век са били открити редица инструменти като: 1. Циатискомеле (вид сонда с лопатка); 2. Спатомеле (вид сонда с лопатка); 3. Oстрие от железен гастроидес (нож за коремни интервенции); 4. Двуостър бронзов нож (смиле, скалпелус); 5. Стригила; 6. Тъпа кука (трифланкистрон); 7 Фрагмент от гинекологичен спекулум; 8 Вендуза от бронз (сикия).

Това са били основните хирургически инструменти за интервенции през Античността. Някои операции са били изключително смели - разрези на венци при епулис и парулис, тонзидектомия (б.р. - операция на сливиците), трахеотомия, операции върху клепачите, торакоцентеза (б.р. - плеврална пункция) и др.

Практически всички специалности в медицината са били развити през първите четири века след Христа: хирургия, вътрешни, детски и очни болести.

Открити са редица гробове на лекари, съдържащи медицински инструменти, с които са извършвани коремни, акушеро-гинекологични и костно-ставни операции. Използвани са вендузи, гинекологични спекулуми, разни видове футляри и кутии.

По време на разкопки край с. Люблен (Поповско) в надгробна могила на знатен тракийски лекар от римската епоха са били открити предмети, свързани с лечебната му дейност: шишенца за лекарства, сребърни и посребрени бронзови лъжички за дозиране на лекарства, както и посребрен набор от хирургични инструменти.

Шестте инструмента са били прикрепени с помощта на шарнири към ажурна сребърна дръжка. Намерени са също така шило за пробиване на тъкани или кости, два ланцета, раноразширител (екартьор) и малка плоска лопатка за почистване на рани. 

Към средата на пети век южната славянска група е заемала обширна област, която включвала земите на север и североизток от река Дунав и обхваща териториите на днешна Унгария, Румъния и част от Украйна. Сведенията за здравното състояние на славяните са оскъдни. Маврикий счита, че са били храбри, търпеливи и издръжливи, което може да се обясни с природосъобразния им начин на живот. 

В “Книга, възбуждаща вниманието и увещаваща” Ал Масуди пише: “Телата им стават големи... цветът им - извънредно бял, така щото преминава от белезникав в синкав. Очите им са станали така сини, че не се отличават от цвета на лицето, косите им - гъсти и рижи...”.

Арабският пътешественик и учен Ал Бекри в своята книга “Пътища и страни” пише, че славяните боледуват от червен вятър и хемороиди, но това едва ли е достатъчно, за да се направи заключението, че всички славяни са страдали от тези болести.

Здравната култура на славяните и представите им за болест и здраве са имали магичен характер, но това не изключва познаване и прилагане на рационални лечебни методи и средства 

Сведения за лечебните методи и средства на прабългарите говорят за тяхното високо равнище. Особен интерес в това отношение представляват извършваните от тях трепанации, изучени и описани от П. Боев. 

Приживе на хора са извършвани реални трепанации, без засягане на вътрешната черепна пластинка. Непълните, символични трепанации са се използвали за лечение на апоплексии, парализи и парези, озена и други заболявания. Грубите и примитивни средства за извършване на трепанации са отстъпили място на по-прецизна техника, при която остъргването се съчетавало с обгаряне на черепните кости.

Ритуалните или символични трепанации са се използвали за отстраняване на злия дух при някои заболявания - епилепсия, идиотия, конвулсии при децата и др. 

По-големият травматизъм по време на война, по-честите фрактури на черепа наложили връщането към истинските, пълните трепанации, които вече се правели с по-съвършена техника. Постепенно се превърнали в хирургични интервенции. 

Трепанациите, извършвани от българи през Средните векове, свидетелстват за висотата на хирургическото им изкуство. Използвали са нож, нажежен скалпел или длето, а за упойка растения, като мак, блян, мандрагора, коноп, мухоморка и гърнеш, а също така - алкохол и др.