Здравейте. Предстои ми операция на катаракта, но скоро бях свидетел на разговор, в който човек, преминал през това, се оплакваше, че на следващия ден след операцията получил възпаление и е ослепял напълно с оперираното око. Вече трети месец не е прогледнал, при изследванията не са открили зараза, но спешно са му имплантирали силикон. Въпросът ми е: възможно ли е ултразвуковият апарат да е нанесъл увреждания на очната леща или на друга тъкан при някаква грешка на лекаря? И още един въпрос: при какви случаи се имплантира силикон?
Т. Шопов - гр. Русе

---

Писмото на нашия читател стана повод да потърсим за интервю по темата д-р Пламен Хубанов - специалист-офталмолог в очен медицински център “Св.Николай Чудотворец”, гр. Варна, предлагащ на своите пациенти лечение с най-новата и съвременна апаратура, както и професионализма на своите специалисти. Д-р Хубанов има специализации по офталмология и по рефрактивна хирургия на катаракта и глаукома, придобити в САЩ, Гърция, Франция, Италия, Южна Африка, както и специализации за работа с фемтосекундния лазер “IntraLase”, придобити в Хонконг и Сингапур. Той е член на УС на Съюза на офталмолозите в България, на Американската академия по офталмология, Американската катарактална и рефрактивна асоциация, Европейската катарална и рефрактивна асоциация и Европейската и световна асоциация по глаукома.

- Д-р Хубанов, аз ви запознах с писмото на нашия читател и неговите колебания дали да се подложи на операция за катаракта. Оправдан ли е този негов страх?
- По принцип трябва да бъдем коректни към хората, в случая вашите читатели и да кажем, че да, има и такива случаи, които могат да възникнат дори при специалисти в най-добрите очни клиники. Но веднага бързам да кажа, че те са изключително редки. Благодарение на съвременната техника, благодарение на достъпа до съвременните оперативни методи. Ще подкрепя с цифри: навремето усложнения възникваха при 1 до 3 от 100 извършени операции на катаракта; след това намаляха на 1 до 3 на 1000 извършени операции; а сега вече са толкова редки, че се случват при 1 на 10 000 операции. Така че не отричаме, че такъв риск съществува, но той е сведен до много-много-много малка степен. Защото съвременните апарати, с които се работи, са на много високо ниво. Работи се с индивидуални пакети. Всичко това е свело до минимум риска от усложнения и мога да ви кажа, че в нашия медицински център наистина нямаме такива случаи.

- Т.е., нашият читател не бива да се плаши и да се откаже от операцията? 
- Аз пак ще се повторя: навсякъде може да се случи, но по всички съвременни начини, по които работи съвременната офталмохирургия, този процент е изключително малък.

- Той има конкретен въпрос: възможно ли е самият апарат да е нанесъл увреждане и на друга тъкан освен на очната леща и това да е грешка на лекаря?
- Би могло, ако се работи със стар апарат, би могло, ако е стара техниката. С най-съвременните апарати, с които и ние разполагаме, се работи със съвсем малки отворчета - от порядъка на милиметър. Затова е и много важна индивидуалната техника на хирурга. Аз няма как да знам какво точно се е случило с този пациент, по каква причина са възникнали усложненията, но ние в нашия център нямаме никакви компликации в това отношение. Заедно с моя екип работим вече 11 години и нямаме такива случаи. Ако трябва да говоря за себе си като натрупан опит, аз 

съм извършил 60 000 операции досега 

Но не трябва да пренебрегваме факта, че докато един човек се изгради като специалист, минава дълъг период от време. Ние също се учим в процеса на работата и отначало не сме били такива специалисти. Аз работя от 33 години и, разбира се, в началото всичко е било по-различно. Професионалните благополучия се изграждат с времето и с опита. Затова мога да си позволя да кажа, че при опитен хирург такова усложнение не може да се допусне.
 
- И още един въпрос, зададен от нашия читател: в кои случаи се имплантира силикон?
- Силикон се имплантира, когато има отлепване на ретината, когато има проблеми, които са възникнали след оперативната интервенция и се е отлепила ретината. Поставянето на силикон е друг тип операция на ретината. Това е вид ретинална хирургия: когато явно има отлепване на ретината и се прави т.нар. ендолазер. Но за да се укрепи ретината, се слага силикон, който след това се експресира - т.е. минава известно време и той се премахва. Ако е отлепена ретината, това не е фатално за роговицата и човекът пак ще вижда. Когато обаче е увредена роговицата, както вероятно е в този случай, тогава нещата са малко по-деликатни. Тогава се налага т.нар. кератопластика, за да се смени роговицата. Но пациентът по никакъв начин не е обречен. Въпросът е да се избегне т.нар. ендофталмит, т.е. възпалителният процес. Затова за пореден път ви казвам, че там са минимизирали рисковете. Слава Богу, че не се е развила инфекция, не се е стигнало до там и не е така страшно, както му се е сторило на вашия читател. 

- Д-р Хубанов, това беше поводът за нашия разговор, надявам се да сме вдъхнали доверие на нашия читател. Моля ви да разширим нашия разговор, за да сме полезни на всички. Кой е най-новият и най-ефикасен метод за лечение на катаракта, който прилагате във вашата клиника?
- Много голям плюс за нашия център, много ценно за нас като специалисти е, че отскоро разполагаме с още два най-модерни очни лазера. Това, което препоръчвам на пациентите, е да отиват в клиники, където има съвременни апарати. Защото най-новите съвременни апарати са със специална мембранна техника на т.нар. касетки. Ще обясня така: наконечникът има 4 пиезокристала, а най-новият апарат, за който говоря, “Стералис”, има 6 пиезокристала. Затова имаме възможността да работим и с най-твърдите пердета като тази машинка ни позволява да вършим това без никакви компликации, без усложнения. Освен това съвременните апарати поддържат много добър баланс по време на операцията: не се получават ръбчета и промени в нивото на налягане на предната очна камера. Но това, което е най-ценно за добър резултат, е, че работим със съвременни т.нар. виско субстанции. Т.е., всичко се свежда до добра апаратура и добра техника. Така че това, което колегите в съвременните добре оборудвани клиники работят, поставя българската офталмология на високо ниво и дава такива добри резултати.  

- Аз щях да ви питам за предимствата, но вие току-що ги посочихте.
- Предимствата са, че тези рискове са минимални, да не кажа, че почти ги няма: по-малко се уврежда роговицата, по-малко се уврежда самият капсулен сак, няма рискове по време на операцията. Следоперативният период е нула, пациентите на другия ден виждат на 100% и очите са като кристално-чисти. Предимството на тези новите машини е, че има баланс. Второ, ние работим със съвременни консумативи - специални разтвори и субстанции, които протектират, запазват структурите на окото по време на операция. Така че всичко е въпрос на баланс между добра техника и добра апаратура.



- Да ви попитам кои случаи на катаракта не подлежат на лазерно лечение? Има ли такива?  Т.е. - какви са показанията за такава операция?
- Няма такива. Напротив, всяко перде - катаракта - помътняване на лещата би трябвало да се оперира. Има обаче случаи, когато може би трябва предварително да се проведат процедури, както ние правим, които да намалят риска от компликации. Предварително може да се направи лазер: ако пациентът, дошъл за операция, има високо очно налягане, то предварително трябва да се свали. 

Ако пациентът е късоглед се прави т.нар. протективна лазертерапия.

Ако пациентът е диабетик, преди това се възстановява нивото на кръвната захар и състоянието на окото. Т.е. налага се предварителна подготовка. При много случаи пациентите трябва предварително да бъдат третирани с евентуална терапия и тогава да бъде извършена операцията. Ако такива процедури не се извършат предварително на пациент-диабетик, или на късоглед, или на пациент с високо очно налягане, тогава се отлепва ретината. Но ако тези процедури се приложат, ако са били приложени при посочения случай, тогава е нямало да се наложи да се слага силикон. Затова ние предварително подготвяме нашите пациенти. И още нещо съществено трябва да отбележа: за всяка отделна ситуация се препоръчва различна очна леща. Ние не можем да слагаме еднакви лещи на всички. При макулните дегенерации се слага една леща, при глаукомата - друга леща. При диабетиците препоръчваме леща със специални филтри.

При млад човек с миопия препоръчваме и поставяме такива лещи, че повече да не се налага да носят очила. Много добър ефект дават и т.нар. мултифокални лещи. С всичко това искам да подчертая, че индивидуалният подход е най-важният. Имам предвид, че е важно да попаднете при добър специалист, който знае какво да направи, каква предварителна индивидуална подготовка да приложи, каква леща да препоръча, каква техника да избере. Пак ще посоча нашия център - всяка година правим операции на хиляди пациенти и досега не сме допуснали компликации, които да са породени от нашата интервенция. Ако има рискове, предварително вземаме тези мерки. Това е превенция, това е профилактика - предварително да се минимизират рисковете. Разбира се, има неща, които не зависят от нас. Всеки си дава сметка, че се случва човек да направи всичко както трябва, а резултатът да не е добър. Защото ако например пациентът има глаукома и е увреден нервът, да, ние оперираме и след това виждаме увредения нерв. Ако той има макулна дегенерация, ние оперираме и след това виждаме макулата унищожена от дегенеративните процеси на заболяването. 

В света има над 20 милиона човека, страдащи от катаракта -

причина номер едно за загуба на зрението. Над 7 милиона са страдащите от глаукома - причина номер две и когато закъсняваме с операцията и при едното, и при другото очно заболяване, рисковете се по-големи. Бич номер три в света в това отношение е макулната дегенерация. А към момента мога да кажа, че в България има бум точно от това очно заболяване. Когато диабетиците не се лекуват достатъчно добре, първите компликации настъпват в очното дъно. Всички тези нарушения ако не се третират с лазер, ситуацията се задълбочава. Много е грешно да се насажда следното виждане: ходих при специалист, направиха ми лазер, изгориха ми очите и ослепях. Напротив, колкото по-рано се приложи лазер, колкото по-добре се лекува диабетът, компликациите настъпват по-късно и могат да бъдат третирани навреме. 

- Д-р Хубанов, искам да ви питам неизбежна ли е катарактата с възрастта? Както и има ли тя значение за операцията? Прочетох в сайта ви, че наскоро сте оперирали столетник и той е прогледнал...
- Ние постоянно оперираме столетници. Възрастта няма никакво значение. Преди месец например оперирахме шест бебенца по една специална програма. Виждате, че възрастта няма никакво значение в това отношение, защото има вродени катаракти, има старчески катаракти, ювенилни катаракти, но това е друга тема. Факт е обаче, че катарактата подмладява. Все по-млади пациенти идват при нас с такова заболяване, за съжаление. Причините са от начина на живот, от въздействието на околната среда и други външни фактори.

- А проблем ли е, когато оперираната катаракта рецидивира или това е нормален процес?
- Това също е наслоено в общественото мнение. Това не е  рецидив. Това е уплътнение на т.нар. капсулен сак. При операцията премахваме предната страна на този капсулен сак, слагаме лещата и след време се случва това уплътнение. Имайте предвид, че до 5-та година почти 50 на сто от пациентите получават такова уплътнение, а до 10-та година след операцията може и 100% да стигнат тези случаи. Когато това се случи, процедираме по следния начин: ципичката се изпарява с лазер и всичко си идва на мястото. Това е процес на стареене на тази капсулка - торбичката, в която сме поставили лещичката. Това е т.нар. вторична катаракта и не може да се избегне, ако има съпътстващи заболявания, които ускоряват този процес като глаукомата например. Но не е задължително да се прояви. Пак ще подчертая: това не е рецидив, това е друг тип процес на уплътняване на капсулката.  

---

Задължително е да се изследва периодично очното налягане

Това каза специалистът на мой въпрос в какво се изразява скринингът на глаукомата. “Скринингът е много важен, отбеляза той. Ние ненапразно казваме, че глаукомата е тихият убиец - тя протича безсимптомно, асимптомно и има много тежки последици, като уврежда дефинитивно зрителния нерв. Всяка година ние, българските офталмолози, извършваме скрининги, това е задължително да се прави постоянно. Не може българският пациент да не си изследва очното налягане. Значи, както ходим на уролог, на стоматолог, на кардиолог, така трябва да се научим да ходим и на офталмолог: периодично, във всички очни кабинети да се измерва очното налягане и джипитата трябва да го изискват. Защото едно очно налягане, хванато навреме, няма да позволи тези усложнения, които настъпват, за съжаление, дефинитивно. Така че, съвременното лечение е ранна диагностика - има много препарати.

Съвременната фармаиндустрия много напредна, разполагаме с много добри комбинирани препарати.  Когато първата стъпка е лечението с медикаменти, втората стъпка е лазер-лечение. Имаме съвременни лазери, прилагаме различни видове лечения в зависимост от типа глаукома. И след това вече се пристъпва към оперативно лечение. Добрата новина е, че имаме много съвременни импланти. Мога образно да обясня предназначението на тези импланти: както вентилът на бойлера има предназначението да намали налягането в него, така и имплантите намаляват очното налягане. Това е същността на съвременните импланти, а ние имаме възможност да предложим няколко вида импланта. Но пациентите често забравят да си закапват капките, не си провеждат адекватно лечение. В крайна сметка, добрият резултат зависи от комуникацията между личния лекар - очния лекар и пациента. Това е гаранция за стабилно провеждане на лечението”. 

Подготви Яна БОЯДЖИЕВА