Стрес, тревожност или депресия? Какво ми е?

В днешното забързано ежедневие и прекаленото натоварване както на физическо, така и на психическо ниво, много от нас изпадат в подобни състояния. Затова  все по-често си задаваме  този въпрос. За да бъдем полезни и да се ориентираме по-лесно в преживяванията ви, ви предлагаме коментар и анализ на тези състояния от Диляна Колева - психолог и психотерапевт от Варна. Образователна степен: бакалавър психолог; магистър психолог консултант; DPPT-психотерапевт; Българска асоциация по хипноза. Член е на Дружеството по позитивна психотерапия и председател на Клуб “Психология” към Сдружение “Младежки глас”, клон Варна. 

Практикува психотерапия в сферата на тревожните разстройства (тревожно разстройство с панически атаки, генерализирана тревожност, хипохондрии); обсесивно компулсивно разстройство; фамилна терапия - индивидуално и партньорски двойки, психологично консултиране, детско-юношески кризи. Както и групова и индивидуална терапия при конфликтни взаимоотношения и групова работа за развитие на себепознанието и личния потенциал. Поддържа собствен Ю Туб канал с видеолекции по различни теми.

„Много често при мен идват хора, обяснява специалистът, които са убедени, че страдат от някое от тези състояния. Истината е, че това е просто  тяхно предположение. Ето защо ще направя кратък анализ или по-скоро разграничаване на понятията стрес, тревожност, депресия.  

Депресията е състояние, при което липсват каквито и да е чувства, докато тревожността се изразява в притеснение, страхове, паник-атаки и всякаква тревожна симптоматика.“ 

Много хора бързат да определят състоянието си като депресия. Истината обаче е, че депресията е състояние, в което липсва чувствителност, там няма чувства. Човек в депресия много рядко търси помощ, обикновено близките в един момент разбират проблема и се опитват да намерят подкрепа. Депресията е състояние, в което няма страх и радост, общо взето „нямам нищо, което да ме кара да се чувствам някак“. Такъв човек дори няма нужда да изчисти, не усеща необходимост да се надигне от леглото днес, просто си лежи и не се интересува от нищо, не е чувствителен, не е активен към нищо. За разлика от тревожността, което е много стегнато състояние. Когато човек е тревожен, той не се чувства добре и знае, че е така. Там са чувствата на страх, на притеснение, на различни видове уплахи от какво ли не. Там е паник атаката, всякаква тревожна симптоматика, свързана с дискомфорт и болки в корема, с главоболие. Тревожността е онази, която ни кара да се движим.

Най-чести пациенти на терапевта са хората с тревожност, защото искат да променят състоянието си за разлика от депресираните, които не желаят да предприемат нищо. При тревожността много често водещо е чувството за безсилие „за нещо, което не харесвам и не знам как, но искам да променя“. 

При депресията няма такова усещане за безсилие, тя е състояние, при което човек се оттегля от света, прибира се по някакъв начин. Но това е бягство: „аз се прибирам, не искам никой да ме занимава с нищо, нищо да не правя, нищо не ме интересува, изключвам се от живота“. 

Диляна Колева

Докато тревожността стиска здраво живота. Но се страхува как да се измъкне от това. Важно е да изтъкна, че огромна част от страховете при тревожност са от фантастичния спектър. Т.е., те не съществуват. Ситуацията, породила чувството за безсилие, довело до тревожност, е изтласкана от мозъка умишлено и е там някъде на повърхността. 

Стресът е състояние на съществуваща ситуация, която човек осъзнава и може да се справи, когато реши да поиска помощ в момента, в който разбира, че не е в състояние да си помогне сам. Той знае, че тази ситуация го стресира и това го кара да не се чувства добре. Това може да е повтаряща се ежедневна ситуация, нещо, в което влиза всеки ден, образно казано.

Народни илачи с успокояващ ефект при тревожност и безсъние

Съществува и дистрес, когато човек навлиза в дълбок хроничен стрес. Той влияе на тялото, много често и на здравето си, и страдащият не знае как да се справи с него. Стресът винаги има реален източник, там няма фантазия като при тревожността. Затова може да предизвика соматични състояния, като колити, гастрити, високо кръвно. Но не високото кръвно на тревожността, което се покачва и после спада. А едно трайно повишено кръвно налягане. Както и различни видове хранителни смущения.

Стресът може да предизвика трайно емоционално хранене, различен тип трайно безсъние, в което човек не е в състояние да се отпусне, да се наспи, да си отпочине. Човек може да се справи със стреса, когато реши да поиска помощ. Това е ключовият момент. Често обаче той стига до болницата с някакво заболяване и тогава разбира, че дълго време е търпял ситуация, която му е носила стрес, но е избрал да остане в нея, вместо да се промени. 

Тревожността обикновено обикаля кабинетите на лекарите и приключва при психотерапевта. „Тогава ние започваме да търсим скритата ситуация, онова нещо, което мозъкът е приел за опасно и го възпроизвежда във вид на фантастични страхове. Депресията ни отвежда вкъщи, в леглото, в едно трайно състояние на неработоспособност. И обикновено там се намесват нашите близки, за да ни съдействат и да ни изкарат от това състояние. Разбира се, депресиите са различни видове, за които ще говорим по-подробно по-нататък“, обясни експертът.

Гризането на ноктите – психологически проблем Гризането на ноктите е симптом, който много често се среща при децата, а родителите се стремят да премахнат, обяснява психотерапевтът. Защото те го разглеждат като двигателен навик, при който детето започва да си гризе ноктите. Често дадената проблематика се случва не само при деца, но и при възрастни. Защо човек си гризе ноктите? На какво са символ ноктите? Може да се учудите, но ноктите са символ на защита, привнесени при нас от животинския свят. Когато едно животно се изплаши, то си показва ноктите, започва да дере. Т.е., в случая както зъбите, така и ноктите са най-силните инструменти за защита. Какво всъщност се случва? Със зъбите изгризвам ноктите, т.е., двата инструмента, които имам за защита, аз ги насочвам към себе си. С единия инструмент се унищожава другият. Всички знаем от едно време как старите хора са съветвали да се намазват пръстите на детето с люта чушка, да се опари и да спре да си гризе ноктите. Как му се карат, дори му връзват ръчичките и какви ли не други подобни наказания. А истината е, че колкото повече се ограничава детето по този начин, толкова повече то има необходимост да прави това нещо, да си гризе ноктите. „Това е ясен признак, че детето изпитва безсилие, има нужда да изрази агресивната си реакция, но не знае как. Всичко това, както споменах, е психологическа проблематика, свързана с агресивността. Обърнете внимание кога едно дете започва да си гризе ноктите. Ако сте родители на такова дете много е важно да забележите кога, в кой момент е започнало да го прави. Важно е да установите в кои ситуации гризе усилено ноктите си или да го уловите в момент, в който изведнъж започва да го прави. Това е ясен признак, че детето изпитва безсилие и има нужда да изрази агресивната си реакция, но не знае как.  Енергийните напитки – виновни за тревожността и депресията при децата Реално изгризването на ноктите е агресивен акт, насочен към самия себе си. „Аз намалявам чувството за агресия, наранявайки себе си, непозволявайки си, страхувайки се да покажа агресивната си реакция“.  Т.е., ако детето ви има този симптом, означава, че то не може да прояви агресивната си реакция. Страхува се от собствената си агресивна реакция, не знае как и какво да направи. Защото го приема за нещо опасно, наказуемо, забранено. Същото е и когато възрастен човек си гризе ноктите. По принцип, в процеса на израстване възрастните спират да си гризат ноктите, но започват да насочват тази агресия по други начини. Понякога обаче и пораснали и вече възрастни хора не успяват и гризането на ноктите остава начин за успокояване на агресията в себе си. Това е ясен признак, че този вече възрастен човек няма никакъв механизъм за изразяване на агресивното си поведение. Но това е и признак, че той продължава да се страхува. Когато децата започнат да проявяват този симптом, това е огледало за родителите, че те също не могат да се справят. Необходимо е да се обърне правилното внимание на тази проблематика: от какво се страхувам, защо запушвам агресивността си, какво правя, когато се чувствам безсилен? Това може да е оздравителен акт за цялото семейство. Затова, ако имате такъв проблем, не търсете начин да прекратите двигателния навик, а се вгледайте навътре в себе си, за да разберете какво се случва с вас. Дали пък детето не ви показва нещо, което е важно за цялото семейство? Дали вие гризете ноктите си, продължавайки всъщност един акт, от който не можете да се освободите?“, обясни специалистът.

Яна БОЯДЖИЕВА