Кръвен тест може да предскаже риска от инфаркт

Учените въведоха нов метод за изследване на кръвта, който може значително да промени начина, по който подхождаме към предотвратяването на инфаркта. Чрез комбиниране на стандартен кръвен тест с иновативен онлайн инструмент, хората вече могат да оценят риска си от преживяване на инфаркт през следващите шест месеца.

Целта на този нов подход, ръководен от проф. д-р Йохан Сундстрьом от университета в Упсала, е да подобри грижите за пациентите, като същевременно и да мотивира хората да се придържат към по-здравословен начин на живот.

В исторически план прогнозирането на инфаркта е било сложно предизвикателство. Традиционните методи, базирани на дългосрочни проучвания, се борят да идентифицират ефективно високорисковите хора. Тези проучвания обикновено се фокусират върху стабилни рискови фактори за продължителни периоди, като не отчитат динамичния характер на периода, водещ до инфаркт. Проф. Сундстрьом подчертава спешността на този проблем.

„Времето преди настъпването на инфаркта е много динамично. Например, рискът се удвоява през месеца след развода, но е пет пъти по-висок през седмицата след диагностицирането на рак“,  обяснява проф. Сундстрьом.

Разработват бърз кръвен тест за диагностика на паркинсон

За да се справят с това предизвикателство д-р Сундстрьом и неговият екип, в сътрудничество с европейски учени, стартират мисия за идентифициране на биологични маркери, показващи настъпването на предстоящ инфаркт.

В процеса на изследванията си учените анализират кръвните проби на 169 053 хора, идентифицирайки приблизително 90 молекули, свързани с повишен риск от инфаркт.

„Ние идентифицирахме около 90 молекули, които бяха свързани с риска от настъпването на първия сърдечен удар. Пробите, които вече се вземат в здравеопазването, всъщност са достатъчни, за да се предвиди рискът. Надяваме се, че това ще повиши мотивацията на хората да приемат предписаните им лекарства с превантивна цел или да спрат да пушат, например“, казва проф. Сундстрьом.

Забележително е, че екипът открива и фактът, че съществуващите кръвни тестове в здравните заведения са достатъчни за оценка на риска. Това откритие проправя пътя за по-достъпен и ефективен подход за прогнозиране на риска от инфаркт.

Овластяване на хората чрез биотехнологиите

Друг важен резултат от това изследване е разработването на лесен и достъпен онлайн инструмент, който позволява на всеки човек да оцени риска си от настъпването на инфарк в рамките на шест месеца. Този инструмент представлява важна стъпка към овластяване на хората да поемат отговорност за здравето си.

„Това беше една от целите на цялото проучване, тъй като знаем, че хората се чувстват относително слабо мотивирани да се придържат към предписаната им превантивна терапия. Ако разберете, че имате повишен риск от сърдечен удар в близките дни или месеци, може би ще се почувствате по-мотивирани да го предотвратите“, посочва проф. Сундстрьом.

Последствията от това изследване се простират далеч отвъд настоящите му постижения. Екипът планира да изследва допълнително идентифицираните молекули, като проучи потенциалните възможности за лечение и по-добре да разбере ролята им в превенцията на инфаркта.

Д-р Радослав Тошков: С кръвен тест можем да измерим биологичната възраст

Освен това на хоризонта е ново проучване за оценка на ефективността на онлайн инструмента за мотивиране на хората да следват препоръчаните им превантивни мерки.

„Надяваме се да можем да проведем ново проучване тук, в Упсала, за да видим дали онлайн инструментът осигурява мотивацията, която очакваме“, казва в заключение проф. Сундстрьом.

В обобщение тази важна инициатива бележи значителен напредък в областта на сърдечносъдовото здраве и е пример за силата на иновативните изследвания в трансформирането на грижите за пациентите.

С прилагането на стандартни кръвни тестове и дигитални инструменти, изследването на университета в Упсала предлага надежда за милиони, изложени на риск от инфаркт, приближавайки ни към бъдеще, в което превантивните грижи ще са по-персонализирани, достъпни и ефективни.

Пълното проучване е публикувано в списание Nature.