Д-р Емил Петков завършва висше медицинско образование през 1993 г. През 2001 г. придобива специалност “Урология” в “Медицинска академия” - София. Основна насоченост в работата му от 2001 г. е в областта на ендоурологията, като главната му цел е непрекъснато повишаване на квалификацията и усъвършенстване на техническите умения с цел постигане на максимално добър резултат за пациента. Кои са най-честите и най-сериозните заболявания на простатата при мъжете и как могат да се лекуват, разговаряме с уролога д-р Емил Петков.

- Д-р Петков, през последните години нашумя темата с уголемената простата при мъжете. Ново ли е това заболяван, или напоследък за него се заговори повече?
- Заболяването не е ново, напротив. Но в последните години наистина се заговори много за проблемите, предизвикани от доброкачествената простатна хиперплазия, популярна като уголемена простата. В резултат на това много повече мъже на средна възраст решават да потърсят обяснение и лечение на проблемите си, които дълго време са пренебрегвали - затруднено уриниране, болки в областта на уретрата, изтънена и слаба струя при уриниране и др. Оплакванията започват най-често след 50-годишна възраст, но през последните 10-15 години заболяването сякаш се “подмладява” и уголемена простата се диагностицира и при по-млади мъже. Възможна причина за това “подмладяване” отново е по-добрата информираност, която дават средствата за масова информация и интернет. Така пациентите по-рано започват да търсят лекар, дори при слабо изразена симптоматика.

- Кои са причините за появата на уголемена простата?
- Доброкачествената простатна хиперплазия е бавно прогресиращо заболяване, което не се проявява за месец-два, а се развива с години. Причините за появяването му не са напълно изяснени. Връзка имат хормоналният дисбаланс, който настъпва на тази възраст, начинът на хранене и на живот. Тази леко забележима прогресия е способна да “приспи” вниманието на пациентите и те да не забележат как лекотата, с която един млад мъж уринира, вече е изчезнала. Уринирането им става все по-затруднено и изисква известно напрягане, струята е изтъняла и вяла. Вечерно време започват да стават, за да уринират - първо се започва по един път през няколко вечери, после през вечер, след това - всяка нощ, докато се стигне до 2-3 пъти на нощ. Особено типично е затруднението при първото уриниране сутрин. Когато върху тези проблеми се насложи и инфекция, се появяват дизуричните оплаквания като парене, дразнене по време на уриниране. При много напреднали стадии на доброкачествената простатна хиперплазия, когато простатата вече е станала много голяма, е възможна появата на така наречените хематури - кръв в урината. Те могат да бъдат инцидентни и да стават все по-чести. Това е прогресиращо заболяване, което с течение на времето води до утежняване на симптоматиката.

- Могат ли тези симптоми да издават злокачествено уголемяване на простатата?
- Симптомите донякъде се припокриват. И при доброкачественото, и при злокачественото уголемяване на простатата, проблемите произтичат от увеличения й обем, който притиска пикочния канал и затруднява уринирането. Разликата идва след хистологичното изследване на простатата чрез биопсия. Показание за нея дават повишените стойности на туморния маркер на простатата - ПСА.

- По телевизиите вървят десетки реклами, които твърдят, че може медикаментозно да се стопи обемът на уголемената простата. Доколко това е вярно?
- За да се предприеме адекватно лечение, първо трябва да бъде поставена точна диагноза. Което означава, че първо трябва да бъде установено увеличението на простатата, после да се докаже дали то е доброкачествено или злокачествено. Лечението в двата случая е съвсем различно. В този смисъл самолечението с рекламирани лекарствени продукти или хранителни добавки не е препоръчително. След поставянето на вярната диагноза е важно да се установи тежестта на заболяването, дали има съпътстващи заболявания и спрямо това да се предприеме адекватно лечение. Съществуват няколко групи медикаменти, като в различните стадии на заболяването са подходящи определени лекарства. Има лекарства, които могат да намалят обема на простатата. Те обаче не винаги действат. Могат да въздействат до определена степен. Лечението с лекарства се предприема в по-ранен стадий на заболяването. Основното лечение при вече изразено уголемяване на простатата е по оперативен път. Лекарственото лечение дава по-скоро медикаментозно поведение. Когато лекарствата вече не са способни да дадат необходимия комфорт и качество на живот на пациента, когато той започне да задържа урина в пикочния мехур след изхождане, тогава се прибягва до оперативно лечение, което цели отстраняване на тази част от простатата, която пречи на уринирането.

- Може ли уголемяването на простатата да доведе до други последствия?
- Простатата е свързана с микцията, с акта на уриниране. Когато не се предприеме навременно лечение, човек започва да задържа урина в пикочния си мехур. С напредване на заболяването започва да се увеличава и количеството на т.нар. “остатъчна урина“. Когато нейното количество стане по-голямо, отколкото е капацитетът на мехура, този орган започва да губи своите еластични функции. 
Задръжката на урина започва да се предава и към бъбреците, като нарушава и техните функции. Това може да доведе до натрупване на отрови в кръвта, развитие на бъбречна недостатъчност, двустранна хидронефроза, т.е. раздуване на бъбреците. Задържането на урина започва да води до рецидивиращи инфекции. Нелекуването на простатата много често води до образуване на камъни в пикочния мехур.

- Каква е причината за появата на камъни в пикочния мехур?
- Многобройни са факторите. Те могат да бъдат метаболитни нарушения, аномалии в пикочните пътища и в отделителната система, начинът на живот - най-вече намаленото приемане на течности, от което се получава концентрирана урина, богата на соли. 

- Колко е минимумът течности, който трябва да приема един човек на ден?
- Човек губи с потта и дишането около 800 мл на ден, още около литър под формата на урина. Затова е нормално да се приемат около 2 литра, 2 литра и половина на ден течности. Но тук се включва не само водата, а всички течности, които приемате. Ако човек има установени заболявания, като камъни в бъбреците, тогава трябва да приема поне 2.5 до 3 литра на ден.

- За колко време се образуват камъните в организма?
- Зависи от вида на камъните и каква е причината за образуването им. Има камъни, които са открити при големина 1 см и не се увеличават в продължение на години. Докато в други случаи отстраняваме камък и в рамките на няколко месеца до година се образува нов. Индивидуално е.

- До каква големина могат да стигнат камъните?
- Много е различно, но се усещат най-вече при бъбречна криза. Имали сме случаи, когато хората идват с големи камъни, които покриват цялата кухина на бъбрека като отливка. Те са големи, но не може да доведат до запушване на канала и затова хората не ги усещат.

- Какви са симптомите за появата на камъни?
- Най-честият симптом е бъбречната криза Тя започва със силна болка в корема, характерно е, че не се успокоява от никаква промяна в тялото. Освен това може да бъде съпроводена с гадене и повръщане, с повишаване на температурата, почти винаги има промяна и в уринирането - парене, болки, честота. Всичко това може да бъде леко изразено или много силно.



- Какво трябва да направи човек в тези моменти?
- Първо трябва да се овладее болката с аналгетици, противовъзпалителни средства, спазмолитици. Ако болката е съчетана с повръщане, медикаментите се дават под формата на инжекции, ако болката е много силна, може да се наложи и прием в болница за няколко дни. След това се прави ехография, рентгенова снимка и анализ на урината. Целта е уточняване на причините за тази криза - има ли камъни, колко са големи, колко са на брой.

- Как се премахват камъните?
- Зависи от това колко са големи и къде са локализирани. Има достатъчно методи, за да не се стига до оперативно лечение, то се прилага само, когато има съчетание на камъни и някакви аномалии в пикочно-отделителната система. Най-лекият начин за лечение е екстракорпоралната литотрипсия, това е извънтелесно разрушаване на камъните чрез ударни вълни. Друг начин е проникването през пикочния канал със специални инструменти, след което чрез ударни вълни, ултразвук или лазер се стига до разрушаване на камъка. Така могат да се отстраняват камъни в цялата пикочна система. Когато са по-големи камъните, чрез специална апаратура се прави дупка в кожата и се изсмукват през нея. За да се стигне до тези манипулации, е задължително да се направи образно изследване - цветна снимка или скенер с контраст, на които трябва да бъде изобразена цялата пикочно-отделителна система.

- Какъв начин на живот трябва да води човек, за да предотвратява появата на камъни?
- Трябва да приема течности, цитрусови плодове. Ако има изхвърлен камък, се прави химически анализ и спрямо него може да се назначи и специфично лечение.

- Кои са рисковите фактори?
- При мъжете камъните често се образуват заради уголемената простата, честото уриниране. 

- Ако проблемът вече е в стадий, в който операцията на простата е неизбежна, кой метод е най-добре да изберем - с конвекционален резектоскоп, с плазмена резекция или по лазерен път?
- С развитието на технологиите в последните години се повишиха възможностите за лечение на уголемената простата. Класическата отворена аденомектомия започва да отстъпва все повече от операционните зали. Тя остава метод на лечение само при силно увеличена простата със съпътстващо заболяване като големи камъни в пикочния мехур, които трудно биха се разтрошили по някакъв друг начин. Разтрошаването на по-малките камъни е възможно чрез ултразвук или лазер като в същото време протича опериране на простатата.

Днес златен стандарт в оперирането на уголемена простата в целия свят, включително и в България, е трансуреталната резекция. Тя може да бъде монополярна или биполярна. В нашата болница прилагаме именно този световен златен стандарт, като използваме биполярен плазмен резектор, който е изключително щадящ, с минимална кръвозагуба. Отстраняването на излишната тъкан става на малки парченца, които се отстраняват през пикочния канал и чрез изпаряване. Възможно е уголемената простата да се оперира и с различни видове лазери. Предимството при тях е, че операцията протича по-безкръвно, недостатък е, че процедурата продължава значително по-дълго, отколкото с плазмена резекция. 

При оперативното лечение с лазер все още няма натрупан достатъчно опит и за българския пазар цената му е сравнително висока. Винаги съм казвал, че крайният ефект за пациента, независимо дали ще бъде опериран с лазер или с плазмен резектоскоп, зависи най-вече от опитността и владеенето на съответната техника. За мен най-добър е този метод, който конкретният уролог владее най-добре. В моята ендоскопска практика оперирам подобни случаи от 2001 г., правя такива операции с биполярен резектор вече над 9 години, използвайки най-съвременна апаратура с видеосистема с висока резолюция на образа. През последните години в болницата се оперират по няколко простати на седмица. Имам зад гърба си опита от стотици такива операции. Те стават в комфортна за пациента среда със щадяща спинална анестезия. Пациентът е в съзнание и комуникира с лекаря през цялото време на операцията, без да усеща нищо. Операцията продължава около час. Не се налагат кръвопреливания. Следоперативно се носи катетър 24 часа, който се сваля на следващия ден и пациентът се изписва.

- Лесно ли се решават пациентите с препоръка за операция на простатата да се подложат на такава?
- Не са редки случаите, в които пациенти с поставена индикация за операция на простатата отлагат извършването й във времето и идват с настъпили вече сериозни усложнения. Когато една операция се прави в по-късен етап, с настъпили усложнения, с увреди върху съседни структури, пикочен мехур, бъбреци, неизбежно тя е с нарушени крайни резултати. Затова съветът ми е да не отлагате операцията, когато лекарят е назначил такава.

- Оперативното премахване на простатата променя ли сексуалната функция?
- Не. При оперативното премахване на доброкачествено уголемената простата напълно се запазва сексуалната функция на мъжа. Когато се прави операция за отстраняване на простатата, тенденцията е да се извършват така наречените нервосъхраняващи операции, при които самата простата се отделя прецизно, без да се засяга съдово-нервният сноп, който има значение за еректилната функция на пениса. Целта на тези операции е именно да се съхрани сексуалната дейност на мъжа. Единственото, което той не може да прави след отстраняването на простата, е, че не произвежда сперма.

- Как стоят обаче нещата, ако уголемяването на простата се окаже злокачествено?
- При злокачественото увеличение на простатата лекарствата, които се използват, са доста по-драстични като действие. При тях е много по-ясно изразено това намаляване на сексуалната дейност, но то пак е резултат от действието на лекарствата, а не на заболяването. При злокачественото уголемяване на простатата обемът на операциите обичайно е доста по-голям, в сравнение с доброкачествените случаи. Въпреки това в повечето случаи сексуалната функция отново може да бъде запазена.

- Какво ще посъветвате пациентите, които страдат от уголемена простата и забелязват смущения в сексуалните си функции?
- Еректилната дисфукция се определя като феномен, в който участват няколко системи - съдова, ендокринна, мозъка, емоционалната сфера. Всяко нарушение на която и да е от тези сфери, може да доведе до смущения в сексуалната активност и възможности. При такива нарушения е много важно да се търси причината, която е довела до еректилната дисфункция. Защото тя често е симптом за някакво много по-сериозно заболяване от рода на захарен диабет, атеросклероза, хипертония и др. Препоръчително е пациент с такива проблеми да бъде прегледан от лекари с различни специалности, които да открият истинската причина и да предприемат правилното лечение.

Мъжете над 50 г. – при уролог всяка година

Прегледът на простатата започва с щателна анамнеза, ехографско изследване и туморен маркер. Такъв преглед мъжете над 50 години трябва да си правят веднъж в годината. При завишени стойности на туморните маркери трябва да се направи биопсия. Това е изследването, което доказва има ли тумор на простатата и дали той е доброкачествен или злокачествен. Със специална игла се вземат парченца от простатата под ехографски контрол. Тяхното изследване дава точните отговори с какво лечение да се продължи.

Милена ВАСИЛЕВА