Д-р Мария Николова: Стресът докарва затлъстяване при учениците

При недостиг на време и високи нива на стрес, учениците много често тръгват гладни, а през деня ядат каквото им попадне и пият подсладени напитки. Незакусването доказано повишава риска от затлъстяване в дългосрочен план. Отделя се кортизол, който държи децата в перманентен стрес и води до натрупване на мазнини около талията, коментира специалистът по хранене, диетологът д-р Мария Николова. 



Не пропускайте закуската
Пропуснатата закуска не може да се навакса с хаотичното хапване и емоционалното хранене под влияние на стрес и бързане в по-късните часове, влошава се целият модел на хранене и се развиват дефицити на витамини и минерали. Допълнителен фактор за това е, че без да са хапнали сутринта, децата изгладняват, защото умствената дейност изисква енергия. Тогава, осъзнато или не, търсят т.нар. бързи въглехидрати, пълни с прости захари. Скоро след такъв прием отново настъпва чувство за глад и се стига до прекомерна консумация на захар. Това води до хиперактивност и влошен имунитет.

Пропуснатата закуска е свързана и с по-слабото представяне в клас, с ниските оценки на учениците. С изследвания е доказано, че децата, които тръгват гладни на училище, се представят по-лошо на тестове, имат по-ниски резултати при решаване на задачи, концентрацията им е по-слаба, а възможностите за запаметяване са ограничени.

Хранителните разстройства са опасни за здравето. С преминаването в по-горните класове преумората на учениците се задълбочава. И ако в началното училище ефектите се свързват основно с психосоматични разстройства и преяждане, след това се увеличава рискът от анорексия, булимия, орторексия и други зависимости.

Данни за цялото население няма, но за ориентир служат резултати от последното представително национално проучване за децата до 19 г. Според него в ученическа възраст 20% от момичетата и 8% от момчетата в България са в риск за анорексия, булимия или друго хранително разстройство. Допускам обаче, че реалните проценти са по-високи, тъй като много често хората крият проблемите си. 

Най-голям потенциал като животозастрашаващо заболяване в тази област има анорексията. Обикновено тя започва като невинен стремеж за стройно тяло и диета за смъкване на някой и друг килограм, за да прерасне в пълен отказ от храна. Още преди да започнат тежките проблеми от физическото изтощение, са сработили психологически и психически феномени, които не позволяват на анорексика реално да оценява начина, по който изглежда. Смята се за пълен, дори когато вече е само кожа и кости. По-често това е женска болест, но през последните години се увеличават и момчетата с такава диагноза. 

По данни на американската асоциация по анорексия 1 на 10 души с хранителни разстройства се лекува. А оставени без терапия, анорексията убива до 20% от хората с това тежко хранително отклонение. Същият процент от лекуваните не се възстановяват напълно, а при 2-3% може да се стигне до фатален изход.



Спортувайте
Доказано е, че за да са здрави, децата се нуждаят от поне 2 часа на ден физическа активност. Ясно е, че игрите на компютъра или на телефона не са игра. Когато децата не се движат, не играят, не спортуват, се стига до преумора, което е патологично състояние, изискващо доста по-продължително време за възстановяване. Проявите на свръхумората са досада, нежелание децата да изпълняват задачи, разсеяност, грешки. 
Само 22% от момчетата и 13 на сто от момичетата имат всекидневна умерена до интензивна физическа активност в продължение на 1 час, съгласно препоръките за поддържане на нормално тегло и добро здраве. 36% от момчетата и 47% от момичетата прекарват всекидневно след училище 5-6 и повече часа в седнало или легнало положение.

Вредните храни - извън училищния двор
Според Препоръките за здравословно хранене за ученици на възраст от 7-19 г. в България, се препоръчва ограничаване консумацията на мазнини, избягване на пържени храни, приемане всекидневно на мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, консумиране на постни меса, ограничаване консумацията на колбаси, сладкарски и тестени изделия, на продукти, съдържащи твърди маргарини.

Забелязва се тенденция вредните храни да бъдат “изгонени” извън училищния двор. Но покачващите се проценти на затлъстяване показват, че дори това не е мярка, защото децата нямат добра хранителна и здравна култура, която се гради в семейството. Те не могат да бъдат заставени от училищните и здравните власти да се хранят здравословно, дори в лавките да има само плодове, зеленчуци и всякакви полезни храни - учениците просто не ги предпочитат и намират начин да се хранят с джънк фууд. Поведение, за което не можем да обвиняваме до безкрай училищата и заведенията за хранене около школото, а да търсим вината единствено у нас, техните родители.

Люба МОМЧИЛОВА