Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
0°C
Времето Видин
9°C
Времето Сандански
-4°C
Времето Плевен
3°C
Времето Пловдив
1°C
Времето Русе
4°C
Времето Сливен
-3°C
Времето Шумен
1°C
Времето Хасково
0°C
Времето Варна
5°C
Времето Бургас
5°C

Пестицидите увеличават риска от рак

Доставяме си с храната коктейл от химикали и токсини
Прочитания: 932  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

От 1950 г. насам населението на Земята се е удвоило, но в същото време площта на обработваемата земя, която се използва за изхранването на тези хора, се е увеличила едва с 10%. Съществува огромен натиск за осигуряването на храна на ниски цени върху земя, която деградира все повече в резултат на лишаването на почвата от хранителни вещества. Зависимостта от торове и пестициди продължава да бъде краткосрочно решение за мащабните търговско-интензивни селскостопански системи. 

Синтетичните пестициди са широко използвани в индустриалното селско стопанство в целия свят от 1950 г. насам. С течение на времето много от тези химикали са станали изключително широко разпространени в нашата околна среда в резултат на мащабната им повтаряща се употреба и в някои случаи на тяхната устойчивост към средата. При някои от тях времето, в което силата им на действие намалява, е изключително дълго. Затова, дори и да са били забранени преди десетилетия, например ДДТ (дихлоро-дифенил-трихлороетан) и неговите вторични продукти периодично биват намирани в околната среда днес.

През същия период научното разбиране за въздействието на пестицидите върху човешкото здраве и техните механизми на действие също се разширява бързо: проучвания разкриват статистически връзки между излагането на пестициди и засилен риск за развитието на неврологични и имунни заболявания, както и някои видове рак.

Няма групи от населението, които са напълно защитени от излагане на пестициди. Освен това в ежедневието си повечето хора са изложени на сложни и постоянно променящи се смеси от химикали, не само пестициди, заради множеството начини, по които можем да бъдем изложени на тях. Пестицидите допринасят допълнително за този токсичен товар върху организма на хората.

Най-новият доклад от кампанията на международната организация “Грийнпийс” за храната подчертава какво поставяме на карта, когато слагаме храна в чиниите си.

През последните 50 години повечето фермери третират употребата на разнообразни пестициди върху културите, които отглеждат, като нещо обикновено и ежедневно, вместо да 

използват тези химикали в краен случай, 

при тежки нашествия от вредители. В резултат на това, химикали биват многократно “изхвърляни” върху дадена култура през целия сезон на растеж. Прогнозите предвиждат, че интензивността на прилагане на пестициди върху дадена култура ще се повиши дори на т.нар. по-развити европейски пазари.

Резултатът от тази зависимост е, че почти всяка екосистема на Земята вече е била отрицателно засегната от тези вредни химикали. Необходимо е да се направи радикална промяна на посоката към използването на надеждни, нехимични, екологични земеделски методи.

Ефектът върху храната, която ядем, е очевидна причина за безпокойство. Употребата на пестициди косвено нанася вреди, които рядко вземаме предвид, като измирането на пчелни колонии, както и на птици, които се хранят с малки бозайници, които също са били отровени. В действителност, най-големите проблеми са причинени от трудно уловими или неуловими, сложни и дори забавени последици, заради които животните стават по-податливи на заболявания или репродуктивните им и други функции са нарушени.

Какво се случва след това? Тези вторични въздействия се пренасят върху отделни популации и се разпростират из цели екосистеми. Засегната е не само “природата”, а съществува опасност от колапс на цялата хранителна верига.

В крайна сметка това, което е заложено на карта, са различните екосистемни услуги, като например опрашването, естествения контрол на вредителите, 

пречистването на питейната вода, 

кръговрата на хранителните вещества и плодородието на почвата, които могат да бъдат предоставени само от напълно функционираща и функционална екосистема. Индустриалното земеделие с тежката си употреба на химически пестициди замърсява нашата вода и почва и води до загуба на местообитания и биоразнообразие. Почти всеки четвърти (24.5%) уязвим или застрашен растителен вид в ЕС е под заплаха от употребата на пестициди и торове заради наличието на нитрати и фосфати в селскостопанските отпадъчни води. Оцеляването на видовете и на ключови екосистемни услуги като опрашването са изложени на риск. Дирк Цимерман, координатор на кампанията за екологично земеделие на “Грийнпийс” - Германия, казва: “Зависимостта на Европа от химически пестициди вече се е превърнала във форма на пристрастяване. Културите периодично получават дози от различни химикали, които обикновено се прилагат многократно върху единични култури през целия период на растеж. Нехимични алтернативи за контрол на вредителите вече са достъпни за земеделските производители, но се нуждаят от необходимата политическа и финансова подкрепа, за да станат общоприети.”

В Европа през 2015 г. се наблюдава катастрофален спад на популациите от насекоми според анализ на над 800 научни доклада, направен от оперативната група по системните  пестициди към Международния съюз за защита на природата и природните ресурси. Последиците от тази тенденция могат да бъдат опустошителни: 70% от основните култури, директно използвани за консумация от човека като ябълки и рапица, зависят от опрашването за повишено производство на семена, плодове или зеленчуци. 471 са активните съставки на пестициди, одобрени в ЕС. Една четвърт от тях надвишават критичните прагове на способност за разпадане в почвата или във водите, а 79 - надвишават критичните токсични стойности по отношение на водните организми.



Една неработеща хранителна система

Огромни площи от земята в България, а и в цяла Европа, са заети с интензивно обработвани монокултури, които са силно зависими от използването на тежки машини и химикали (пестициди и торове). Броят на земеделските производители в ЕС продължава да пада, оставяйки земеделието и производството на храни в ръцете на все по-малко, но много големи по размери компании.

Държави извън ЕС като САЩ и Аржентина например достигат лимитите на индустриалния земеделски модел и отглеждат генетично модифицирани (ГМ) култури. Повечето ГМ-култури се разработват като устойчиви на пестицидите, които се продават от същите компании. Опитът в тези страни показва, че технологиите носят допълнителна тежест на околната среда, здравеопазването и социалните проблеми.

А ние все още не знаем дали ГМ-културите са безопасни за ядене. Почти няма независими дългосрочни проучвания относно тяхното въздействие върху здравето. Основната причина за това е, че научните изследвания до голяма степен зависят от финансирането от биотехнологични мултинационални компании.

За момента ЕС до голяма степен устоява на изкушението да тръгне по този път. Само една ГМ-култура - царевицата, продавана от американската компания “Monsanto”, се отглежда в ЕС. Само 0.1% от обработваемата земя в ЕС се използва за отглеждане на ГМ-култури, в сравнение с 5.7% за биологично земеделие.

На другия край на хранителната верига, потребителите в градовете й и най-вече тези от тях с ограничени финансови възможности - нямат друг избор освен да купуват предварително опаковани храни, често лишени от полезните вещества, които би трябвало да ни доставят. Като комбинираме модерната наука и иновациите с уважението към природата и биологичното разнообразие, можем да защитим почвата, водата и климата, които правят производството на храна възможно. Ключов елемент на екологичното земеделие е, че то също така запазва контрола върху храната и земеделието в ръцете на местните хора, вместо да го оставя на отговорността на транснационалните корпорации. 


Маргарита Благоева



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA