Павел Поппандов: След катастрофата 2 месеца бях на легло

Павел Поппандов е роден в София и преди да се ориентира към актьорската професия, е работил различни неща, сред които и шофьор на такси. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Боян Дановски във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1975 г. Дебютира в ролята на Петлето в “Опит за летене” от Йордан Радичков в Драматичен театър - Перник, през 1979 г. Днес Поппандов е един от символите на българското кино и театър и е сред най-популярните български актьори. Снимал се е в над 50 български филми, сред които безспорният фаворит е “Оркестър без име”. Познаваме го още с участията му във “Войната на таралежите”, “Вчера”, “Васко да Гама от село Рупча” и др. През 80-те години на миналия век заедно с Велко Кънев и Георги Мамалев основават небезизвестната естрадна формация “НЛО”, а по-късно създават телевизионното предаване “Клуб НЛО”. Носител е на национални и международни награди.


С Невена Коканова в “Матриархат”

“Винаги съм готов да застана на страната на по-слабия и онеправдания”, категоричен е Павел Поппандов. Звездата от повече от 60 български филма и “Клуб НЛО” извън всяка роля е истински и непримирим бунтар. 

Ето какво разказа за здравето си специално за в. “Доктор” именитият актьор.

 - Г-н Поппандов, известен сте и с това, че не скланяте глава пред никого, че не търпите да ограничават личната ви свобода?
- Да, така е. Все пак не съм човек, който има властта да се налага при всякакви обстоятелства. Затова, ако трябва, напускам и се оттеглям, но не правя компромиси със себе си. Сега си оттеглих подкрепата към политическите изяви на Слави Трифонов, категорично оттеглям подкрепата си от неговия референдум.

Разочаровах се от крайно вулгарното и унизително поведение на него и екипа му. Не ме спечели с нищо друго освен с определени идеи, които споделям, като необходимото намаляване, дори премахване на държавните партийни субсидии. Не може по никакъв начин при този беден и докаран до просешка тояга народ да се плаща по 11 лв. на глас...

- Винаги сте готов да воювате срещу несправедливостта...
- Не става въпрос за воюване и никак не се смятам за някакъв герой, когото не можеш да го закачаш, за да не избие лошите. Така съм устроен и възпитаван от моите родители. Нося името на чичо ми, който е бил идеалист и е платил своя идеализъм с живота си - на 29 г. са го застреляли като куче в центъра на София. Много често хабя нерви, ядосвам се сам вкъщи, кипвам, когато гледам как ни заливат с лъжи по телевизиите. Винаги съм готов да застана на страната на по-слабия и онеправдания.

- Минали сте през трудни периоди в живота си...
- Човек, ако има верни другари до себе си, може да успее да преодолее такива трудни периоди. Имам две сестри, едната, светла й памет, си отиде миналата година. Рано изгубих родителите си - майка ми почина много млада, на 45 години, а аз бях само на 15. Затова връзката ни е много силна, те се грижеха за мен като орлици. Завършиха медицина, аз по-късно се заех с нещо да облекча живота им. С близките хора до теб трудно, но се справих с житейските си неволи.

Така преодолях и двата месеца на легло, което се наложи да пазя след катастрофата. Имал съм доста битови травми - нали от всичко разбирам.

- Според вас наистина ли българите са най-болните хора?
- Как няма да сме най-болните?!

Живеем в постоянен стрес...

Цените на лекарствата са безобразно високи, като включително и в този бранш - фармацевтиката - е пълно с далавераджии. Това е едно от най-големите съвременни престъпления - да спекулираш с цената на лекарствата за сметка на здравето на хората. Това е геноцид спрямо българите, явление, което трябва да бъде изкоренено.

В момента вървят толкова много благотворителни акции за набиране на средства за лечение на нуждаещи се, повечето от които са деца. Не е ли това чудовищно за малка България?!


В “Детектор на лъжата”

Дългосрочната ни финансова криза изглежда като комедия, трагикомедия, но тя е особено зловеща драма. В момента вървят благотворителни акции за набиране на средства за нуждаещи се, медиите постоянно ни облъчват да бъдем състрадателни и да се вслушаме в гласа, призоваващ за помощ. Но не е ли това чудовищно, питам аз?! Предназначени за лечение на деца пари, повече от 25 млн. лв., да се върнат обратно в хазната и да не бъдат изразходени, защото един именит доктор няма как да вземе своето от тези пари?! Уникално престъпление, бих го сравнил с мародерството.

- Липсва ли ви театърът?
- Играя в една постановка, която с течение на времето бе свалена от репертоара на различни театри. Участвах в нея, защото е дело на Николай Гундеров, ученик на Менцел и изключително кадърно момче. За съжаление в България от знаменитата творческа конкуренция Николай просто не може да си свърши работата...

- Според статистика ракът и алкохолът най-често покосяват актьорите...
- Ако говорим за алкохола в краен стадий, той наистина е болестно състояние. Но тези двете болести са истинско изпитание за човека през целия му живот, медицината засега още няма имунизация срещу тях. Историята помни случаи с велики държавници, които имат всичко на разположение, но в крайна сметка си отиват от рак - Франсоа Митеран така го застигна смъртта.

Но алкохолизмът има особено отношение към актьорската професия,

защото е пагубен за нея

Целият авторитет, всичко, което си направил, дълги години си градил, може да зачеркнеш за един миг под въздействието на алкохола. Ако човек не съумее да контролира този порив, изгубва себе си, професията, а понякога и приятелите.


С Велко Кънев и Георги Мамалев в “Оркестър без име”


- В името на коя кауза бихте излезли на улицата да протестирате?
- За здравеопазването. И за тези, незаслужено подложени на мизерни условия пенсионери - за това бих излязъл на улицата. Вземали сте интервюта с пенсионирани актьори. Да сте чули нещо хубаво?! Някой да е казал “Заминавам за Лондон или за Париж, за да гледам театър?!”

- Вярвате в прераждането... Какъв би бил следващият ви живот?
- Никой не може, но задължително трябва да знае, че ще изкупи всичко, което е извършил в сегашния живот. Съществуват тези кармични уроци. Много често човек не осъзнава, че държи изпит и може да се окаже на поправителен. Много силно приложима е максимата: “Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на теб”. Има един т.нар. висш разум, който помага на човек да избере земния си път. По него има много пътни знаци, които да го насочват в правилната посока. Много ми се иска с Велко да се срещнем отново, но дали...

- Днес на кого вярвате?
- Вярвам на свои близки хора. Вярвам, че колкото и да е дълъг този преход, в който сме потънали повече от 25 години, преходните личности в него рано или късно ще си отидат.

Люба МОМЧИЛОВА