Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
7°C
Времето Видин
9°C
Времето Сандански
6°C
Времето Плевен
7°C
Времето Пловдив
9°C
Времето Русе
9°C
Времето Сливен
6°C
Времето Шумен
6°C
Времето Хасково
9°C
Времето Варна
10°C
Времето Бургас
9°C

Мирела Демирева: Оперираха ми глезена - не вярваха, че отново ще скачам

Върнах се на пистата благодарение на кинезитерапевтите на “Левски”
Прочитания: 587  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

Мирела Демирева постигна най-големия успех на български спортист на завършилата това лято олимпиада в Рио. Атлетката спечели сребърен медал в дисциплината скок на височина с резултат 1,97 метра. Мирела е родена на 28 септември 1989 г. в семейството на лекоатлети. Баща й Красимир Демирев е европейски шампион за юноши на 400 метра бягане с препятствия (1981), а майка й Валя Демирева е част от българската щафета 4 х100 метра, която стана 4-та на Световното първенство в Рим през 1987 г. и 5-а на олимпийските игри в Сеул през 1988 г.

В кариерата си досега Мирела има бронзов и сребърен медал от световни първенства за девойки и златен медал на международен турнир за жени в Люксембург. Спортен мениджър на Демирева е Щефан Крейкамп, с който тренира от две години в Холандия. Демирева е състезателка на клуба по лека атлетика в Стара Загора. Ето какво споделиха за в. “Доктор” Мирела и нейната майка Валя Демирева. 


- Мирела, коя е най-тежката ви контузия в спорта?
- Още преди Световното първенство в Полша през 2008 г. имах силни болки в глезена. След световното решихме да обърнем внимание. Оказа се, че има счупени парченца от скочната става (талуса), които трябваше да се извадят. Тъй като в България по това време нямаше такава апаратура, потърсихме вариант в чужбина. Моят мениджър е холандец и организира всичко. Оперираха ме в Холандия преди пет години. Върнах се вкъщи и преминах през изключително труден и дълъг период на възстановяване. Рехабилитацията не беше успешна, защото все още изпитвах силни болки в глезена. Беше ми трудно да скачам. Но в крайна сметка след около две години ходене по мъките се срещнах с двама кинезитерапевти - Бойко и Марги, които взеха присърце проблема ми и желанието ми да се върна на пистата. Много хора казваха, че това е невъзможно, че глезенът ми няма да се оправи, че силните болки няма да изчезнат. Не вярваха, че изобщо ще се върна на пистата, та камо ли в професионалния спорт. Но, слава Богу, трудът на Бойко и Марги плюс моето силно желание, упоритост и търпение дадоха резултат. Правех рехабилитация, раздвижване, възстановяване на мускули. Беше всекидневна работа, но не толкова тежка, когато има кой да ти дава съвети и да те насочва. Просто попаднах на точните хора. 

- А какъв беше проблемът с коляното ви?
- Още на олимпиадата в Рио, докато правех трети опит на 2 метра, бях много близко до летвата и трябваше да забия малко повече. Коляното пое това натоварване, този травматизъм. И по-добре, защото щеше да е по-тежко за вече оперирания ми глезен. Но почувствах болки в коляното, имаше ги после и на Диамантената лига. 

Страхувах се в края на сезона 

да не направя някоя беля и затова скачах по-несигурно. В скока на височина трябва изключителна сигурност, всяко колебание разваля разбега и отскока. В момента обаче всичко е наред. Починах си от този дълъг сезон, изпълнен с много напрежение, а коляното ми имаше точно нужда от почивка. 



- Скоро ще видим ли да скачате над 2 метра?
- Винаги съм искала да скачам над 2 м. Правила съм два опита за тази височина - веднъж на олимпиадата в Бразилия и преди това на турнир в Белгия. Това е скок на абсолютно различно ниво. Изисква се много фина техника. Смятам този сезон точно върху това да работя. Но чувството е уникално - направо летиш. Сега ще ми бъде по-лесно, защото и технически, и мисловно съм на по-високо ниво, имам по-голямо самочувствие. 

- Занимавате ли се с друг спорт за удоволствие?
- Посещавам български ски-курорти, но не карам ски. Не си го позволявам, защото ските са опасни, травматични, а аз трябва да се пазя от контузии. След като прекратя кариерата си, ще имам време да пробвам всички спортове, които харесвам. Карам колело, защото в Холандия това е начинът ми за придвижване. Навъртам по 20 км и зиме, и лете. Водя абсолютно нормален начин на живот. Ходя на тренировка, на възстановяване, пазарувам си. 

- Щяхте да си подарите хубаво колело след олимпиадата?
- Понеже един от големите магазини за велосипеди ще ми подари хубаво колело, аз ще подаря скъпо колело на моя приятел с премията за сребърния медал от олимпийските игри. 

- Как се храните?
- Много внимавам с хранителния режим. Количествата не са големи, но достатъчни, за да бъда здрава, да имам сила и да мога да се възстановявам след тренировка. Гледам да 

ям качествена храна - 

пълнозърнест хляб и паста, чисто месо, ядки, бобови култури и т.н. Изцяло съм изключила от менюто си захарта и вредните храни. Но когато ми се прииска много да си хапна нещо, си го позволявам. 

- Какво е мнението ви за употребата от спортисти на забранени вещества по медицински причини?
- Смятам, че правилата трябва да важат за всички. Изглежда, че за някои хора правилата не важат и се ползват с привилегии. Разбира се, към всеки случай трябва да се подхожда индивидуално, защото може наистина да има необходимост от приема на някои медикаменти. 

- Вие позволявате ли си да приемате лекарства за нещо?
- Има разлика между лекарства и възстановяване. Всеки спортист трябва да приема възстановяване, защото понякога ние сме на ръба на изтощението и е важно да се предпазим от контузии. За щастие не ми се налага да приемам лекарства.  

- Какво е най-хубавото нещо, което сте чули за себе си?
- Постоянно ме спират хора по улиците, казват ми мили думи, искат да се снимат с мен. Не са особени самите думи, а емоцията, с която ги казват, сълзите в очите на хората, радостта, гордостта, която изпитват. 


Родителите на Мирела Демирева - Валя и Красимир - я посрещат след игрите в Рио де Жанейро

Майката Валя Демирева: Дъщеря ми беше много здраво дете

- Какво дете беше Мирела?
- Много здраво дете. Само веднъж имаше гнойна ангина като мъничка, но я преодоля бързо. Никога не съм имала проблеми с Мирела. Единствено е влизала в болница, когато я оперираха в Холандия. Оперира я най-добрият професор по тези травми и тя веднага си дойде в България. 

- Колко струваше операцията?
- Не зная точно колко е излязла, но вероятно е била 8000 - 10 000 лв. Федерацията по лека атлетика много ни помогна. 

- Явно операцията не е била много успешна, щом три години Мирела не е могла да се състезава?
- Напротив, операцията беше успешна, но не се справихме с възстановяването в България. Чак когато Мирела се свърза с кинезитерапевта на футболния клуб “Левски” д-р Бойко Петров и с Маргото от клуба по художествена гимнастика на Нешка Робева, нещата се оправиха. Те й помогнаха. Иначе преди това беше ходене по мъките. Но нито за миг тя не си е помисляла, че ще се откаже от спорта. Издържа тези три години. В нашето семейство всички сме много силни и амбициозни. 

- Кой видя потенциала на Мирела като скачачка?
- Мирела постоянно беше с мен по лагери от дете. Беше пъргава, имаше много енергия и се чудеше къде да я изразходва. Видях, че й харесва атлетиката, но всичко й беше като на игра. Много ми се искаше да стане спринтьорка като мен. Но потенциалът на Мирела като скачачка видя моят бивш треньор Любомир Запрянов. Той каза: “Не, това дете няма да е спринтьорка, ще бъде скачачка”. 
Запрянов първи каза, че Мирела има големи заложби в скока на височина. При нея тази дисциплина беше любов от пръв поглед. Тренирах моите състезатели в зала “Фестивална“, а Мирела си играеше наоколо. По едно време ме викна Руми Ценова да ми каже, че дъщеря ми е скочила 155 см като на шега, без никога преди това да е скачала. Тогава беше на 11 години. Пуснаха я на състезание и тя го спечели. Колкото беше палава като дете, през пубертета Мирела се кротна. Ходеше сама с раничката на училище, на тренировка. Мирелка си е аскет. Не се оплаква от нищо. Аз бях по цял ден на стадиона с моите състезатели и най-малко внимание на нея съм обръщала. Но въпреки това тя стана атлетка на световно ниво. 

Мара КАЛЧЕВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA