Мариус Донкин: Топим се като нация - загубихме духа си!

Мариус Донкин, роден на 13 февруари 1950 г. във Варна, е син на свещеник, но нито той, нито брат му като тийнейджъри имат желание да правят кариера в религията. Единият се увлича по сцената, другият - по цигулката и музиката. Бъдещата звезда обаче има всевъзможни интереси - астрономия, медицина, футбол, хандбал. Фанатичен левскар. Обожава плуването и дългите преходи в планината. Никога няма да забрави думите на дядо Йосиф, някогашният варненски владика, който го благославя на прага на ВИТИЗ: “Църквата те научи на театър - в най-добрия смисъл”. Донкин не познава граници под прожекторите. Още се разказва как по време на представление удря с ръка пирон, без да осъзнае какво се случва, потънал максимално в образа. Докато играе, колежка му сменя кървави тампони, а след това Донкин се сдобива с шест шева.
 
Може би тъкмо заради неговото пословично сливане с героя Мариус е уникално автентичен в моноспектакъла си “Господин Ибрахим и цветята на Корана”. Неслучайно за своя Момо получи серия от награди - “Кристален ангел” от фестивала “Видлуння” в Украйна, Гран при от “Албамонофест” в Албания и от монодрамата в Битоля.

Мариус Донкин сподели, че има много приятели, което е най-голямото щастие за един човек в днешно време. Ето какво още разказа за себе си актьорът специално за MyClinic.
 
- Г-н Донкин, след месец навършвате 65 години? Как се чувствате?
- Има разлика между факта какво е реалното здравословно състояние и духовното усещане. Така че по духовно усещане съм много по-добре, отколкото физически. Не знам в днешно време дали има човек, който да каже, че е в идеално здраве, особено като стигнем до такава възраст като моята, когато сме изразходвали много от организма си, и то без да сме се грижили за него.

- Вие как се отнасяхте досега към организма си?
- Никакви грижи не съм полагал за него. Даже съм бил пренебрежителен към здравето си. Човек, докато е по-млад, не обръща внимание на здравето си. Но идва време, когато организмът започва да пищи да се погрижим за него.

- Хората на изкуството все се оправдавате, че нямате време. Храните ли се поне здравословно?
- Не, разбира се! Когато си на терен да снимаш, постановките свършват късно, нямаме работно време с почивки - как да си осигуря здравословна храна?! Е, не се оправдавам! Човек, ако има сериозно отношение към здравето си и как трябва да се храни, при добро желание и това може да се случи. Сигурно вече трябва да го правя.

- Вие или родителите ви са искали да се изучите за лекар?
- И аз, но това беше голямата мечта на майка ми, един природно интелигентен и образован човек. Но обстоятелствата ме докараха да се занимавам с изкуство. Медицината те предизвиква с възможността да опознаваш човешкото тяло, което е чудо, боготворение. Опознавайки го и помагайки на хората, на такива като мен, пренебрежителни към здравето си, е велико нещо.

Хирургията ми беше най-интересна

Баща ми е свещеник и заедно с майка ме въведоха в познанието на духовността, на културата, за което съм им изключително благодарен. Научиха ме на традиции, на отговорно отношение, към хората най-вече. Всичко добро, което се отключи при мен, дължа на родителите си.

- Къде се научихте да уважавате изкуството?
- На театър се научих от църквата. Една света литургия е цял театрален спектакъл - с дрехите, с проповедта, темата, с глас, въпрос на дикция, на въздействие върху хората.

Традициите в семейството също ме научиха да уважавам изкуството. Понятията, които създават - единство и топлина между хората, чувство на смирение, на милосърдие - е събрано в една дума, наречена любов. В последно време се страхувам, че сме започнали да се губим като народ, даваме власт в ръцете на хора, които не могат да опазят нацията ни.

- Топим се като нация ли?
- Да, топим се, но не само от болести. Духът е този, който предопределя здравето на тялото. Но го загубихме някъде, и това е страшно.

- Не познавате граници, когато се превъплъщавате в ролите си - даже страдате физически от това...
- Да, визирате вживяването ми в ролите - при такава ситуация си нараних ръката в един стърчащ пирон. Потече кръв, но нямаше как да спра - стисках едни тампони, да попият кръвта, а после ме зашиха. Не ме болеше, но си остана като спомен. Сцената е много проветриво място, където физически и психически се изразходваш и в един момент

някои органи започват да не издържат на напрежението

Наскоро и аз имах проблеми с изключителното физическо претоварване и емоционалното съпреживяване на героя ми. Не се оплаквам от болести, но разбирам, че е време да се погрижа за здравето си.

- Имали ли сте сериозни здравословни проблеми?
- За радост, не, не съм имал. Но приех с удоволствие да участвам в кампанията за превенция на простатата. Един от болестните фактори е свързан именно с повишен риск при храненето. Големи количества мазнини според лекарите са благодатна почва за развитието на тумор на простатата, затова се препоръчва в диетата на зрелите мъже да има повече фибри.

Глобалната инициатива “Моември” за превенция рака на простатата е добра в България. Кампанията цели да привлече вниманието на най-рисковата група - мъжете в зряла възраст - върху грижата за здравето им.

- Простатата ли е “врагът” на мъжете?
- Най-големият, най-смъртоносният враг на мъжете над 50 години, е именно ракът на простатата. Знам, че е на 100% лечим, ако се открие навреме и се лекува адекватно. Единственият начин простатният карцином да бъде диагностициран в ранен стадий

е ежегодният преглед при уролог

Нямам такъв проблем, но от кампанията научих много неща. Човек сам прави своя избор дали да е здрав и колко дълго ще живее. Задължително е да спазваме някаква хигиена и да се грижим за органите си. Ние не сме научени на превантивност, на ранно вглеждане в здравословните си проблеми, затова “изпускаме” болестите да ни повалят.

- Какво ви стресира?
- Много неща ме дразнят и в театъра, и извън него. Не приемам безотговорността на някои хора, независимо за какво се отнася. А това беше голяма част от добродетелите на българина. Например в постановката “Господин Ибрахим и цветята на Корана” много важни неща са казани - относно любезността, отговорността, добронамереността. Когато тези възпитаеми неща липсват в живота ни, се дразня, не понасям и демагогията, и лицемерието.

Защото ги има навсякъде около нас, мисля, че сме започнали да се самоунищожаваме. И никаква здравна реформа няма да ни спаси! С добро духовно отношение и с изключителна вяра на болния би могъл да преодолее и нелечими болести. Трудно е, но не е невъзможно да се направи. Оцеляваме поединично, не си помагаме, държавата ни я няма, съществуването ни като индивиди е застрашено. Надявам се някой да го разбере!
 


Люба МОМЧИЛОВА