Тервел Пулев: Имах трагична операция на носа в ИСУЛ!
Германия разбрах какво означава съвременна медицина
Носителят на бронзов медал от Олимпийските игри в Лондон 2012 г. и двукратен европейски вицешампион по бокс Тервел Пулев е роден на 10 януари 1983 г. в София. В спорта е от 1994 г., увлечен от примера на своя баща Венко Пулев, който е шампион на България в средата на 20 век в супертежка категория. Брат му Кубрат Пулев пък е европейски шампион по бокс и носител на три пояса на професионалния ринг. В своята кариера Тервел е печелил златни медали на десетки международни турнири, включително и две купи “Странджа” и 2-ро място на Европейската купа. Три поредни години е обявяван за боксьор №1 на България (от 2010 до 2012 г.).
Тервел Пулев завършва Националната спортна академия “Васил Левски“ със специалностите треньор по бокс и учител по физическо възпитание. През 2007 г. записва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Женен е за волейболната националка Диана Ненова, от която има син Калоян. За това през какви изпитания е преминал и как се грижи за своето здраве, боксьорът разказва в интервю специално за в. “Доктор”.
- Тервел, какви са по-сериозните ти травми от бокса, за които се е налагало да бъдеш опериран?
- В бокса често се чупят ръцете, а и се получават много микротравми по фалангите. Другото слабо място са лактите. Лично аз имах проблем с носната преграда и затруднения в дишането, но това е частен случай, а не обичайна травма при боксьорите. Двете ни половини не са идеално симетрични, дори да не се забелязва с просто око. Така и носната ми преграда беше малко изкривена. Но вследствие травмите в бокса проблемът се задълбочи и се наложи да се коригира. Имам две операции на носа - една в България и една в Германия, а после ми направиха и допълнителна корекция в Германия.
Резултатът от операциите се усеща 3 до 6 месеца по-късно. Защото веднага след операцията се получава оток и реално тогава пак има затруднено дишане. Едва когато спадне отокът и всичко отшуми, се усеща дали има резултат, или няма. В моя случай резултатът не беше много голям, но имаше някакво подобрение.
- Първо в България ли си оперира носа?
- Да, през 2011 г. в ИСУЛ, във Втора УНГ клиника. Беше трагично. Изключително съм недоволен. Възстановяването беше много тежко. Може би докторите в България са много добри, но нямат възможност да ползват високи технологии. Втория път ме оперираха в частна клиника в Берлин. Когато се събудих след операцията в Германия, не усещах никаква болка. Имах огромен апетит. Но бях наплашен от предишната операция в България, при която загубих много кръв и имах нужда да се храня повече. Когато преглъщах тогава, усещах невероятна болка. Може би е от тръбата, която ми вкараха в гърлото при операцията. А в германската болница нямах такива болки при хранене. Излязох от упойката и все едно не ми беше правено нищо, като изключим превръзката на носа.
- Кой те насочи към клиниката в Берлин?
- Свързах се с българин доктор, който живее и работи в тази клиника в Берлин. Прегледа ме и ми насрочи дата за операция, в която д-р Тетовски асистираше. Операцията извърши проф. Бербом. Като ги сравнявам, няма нищо общо между двете операции. В Германия разбрах какво означава съвременна медицина. Много по-малко болки изпитах, много по-бързо се възстанових, имаше много по-голям ефект. Няма база за сравнение между двете болници. В берлинската клиника бях все едно в космически кораб. Самата операционна беше разположена в отделно крило, в което никой не влиза ей така. Говоря за
съвсем друго ниво на хигиена, дисциплина,
мерки за сигурност. Личи си отвсякъде, че работата е по-професионална. Докато в ИСУЛ те взимат от болничната стая, влизаш сам, на крака в операционната, лягаш на масата и те упояват.
- Колко ти струваше операцията в Берлин?
- Струваше около 5000 евро, като към 4000 евро беше самата операция. В България операцията струваше 2000 лв. Германските доктори ми казаха, че първата операция до голяма степен е влошила ситуацията, защото върху вече оперирано място те имат по-малко възможности за манипулиране.
- А сега как се чувстваш?
- Не мога да кажа, че дишам перфектно, но съм по-добре.
- Скоро влизал ли си в болница?
- В края на миналата година се наложи да ме оперират от апендицит. Докторът на националния отбор по бокс реагира бързо и съм му благодарен. Заведе ме в частна клиника. Всичко мина нормално, по план и е добре направено. Каквото ми казаха докторите, че очакват, това се случи. Доволен съм. Първите 1-2 дни имах температура, но после спадна и нищо ми нямаше. През 2007 г. също имах една операция - в Първа градска болница. Трябваше да си махна от рамото мастно образувание - липом. Аз и сега имам едно малко топче на дясната длан, под китката.
- То пречи ли ти да боксираш?
- Не е някаква пречка. Мъничко е. Не го забелязвам. Но това на рамото беше на видно място и започна да нараства. Прегледаха ме и ми казаха, че ако го изрежат, ще се оправи. Когато го изрязаха, се появи това под китката. То няма смисъл да се маха, защото може да се появи някъде другаде по тялото. Не искам да го оперирам и защото не е безболезнено. Когато ми изрязваха мастната тъкан, бях с местна упойка, чувах какво ми говори хирургът, гледах какво става горе в лампите на операционната.
Беше неприятно, усещах как тече кръвта,
как хирургът дърпаше мускула с някакъв инструмент, за да изчисти напълно мастното образувание. Въпреки упойката беше болезнено.
- Предполагам, че на ринга си изпитвал и по-голяма болка?
- На ринга се мобилизираш, имаш духа и волята да се състезаваш, кален си и не се притесняваш от ударите. От високия адреналин, когато получиш травма на ринга, не я усещаш. Едва когато се прибереш, когато изстинеш, усещаш болката.
- Как се чувстваш след мач, когато дори да си спечелил, но си поел и тежки удари?
- Много зависи от това дали си победил, или си загубил. Боксът е доста тежък спорт - не само от ударите, а и от самото физическо натоварване. То е специфично - нито е маратон, нито е спринт, а нещо средно с постоянна промяна на интензивността, което уморява изключително много. Дори да не си получил удар в главата, си много изтощен след мач. А що се отнася до ударите, българската боксова школа е характерна с това, че го играем да завърши не с победа 100:99, а с 3:1. Целта е с минимални щети да спечелим мача. Надявам се, че това ми съхранява здравето.
- Ходиш ли на профилактични прегледи?
- Да, ходя. В началото на януари на всички боксьори ни правят основни прегледи, взимат ни за изследване кръв, урина. Правят ни и функционални изследвания - как организмът реагира по време на натоварване. Това дава много важна информация на целия екип, който работи с националния отбор. Когато има нещо извън здравословните норми, те го забелязват и хващат проблема на по-ранен етап. Отделно от това сам ходя на лекар, на зъболекар, дори да нямам никакви оплаквания. Това е въпрос на лично отношение към здравето. Когато почувствам нещо, веднага отивам на преглед. Все пак
докторите учат дълги години и знаят най-добре
Доверявам им се.
- А когато твоят син Калоян вдигне температура или кашля, опитваш ли първо бабини илачи, или веднага го водиш при личния лекар?
- Когато се грижиш за дете, трябва да знаеш елементарни неща, за да можеш да реагираш на ситуацията. С годините съм се научил как да действам. Имам вкъщи лекарства за сваляне на температура. Но също му слагам и мокра дреха на крачетата. Обикновено ми се е налагало да го правя през нощта. Усещам, че гори, давам му една лъжичка от сиропа за свалянето на високата температура и така нататък. Тогава синът ми се успокоява и заспива. Не мога да оставя детето да се мъчи цяла нощ, да гори. А на сутринта го водя при педиатър и той вече знае професионално какви мерки да се вземат.
- Използваш ли алтернативни методи на лечение?
- По принцип избягвам да пия лекарства. Когато ме заболи глава, жена ми Диана или приятели ме съветват да си взема обезболяващо лекарство. Но аз не искам. Изтърпявам болката и в един момент тя минава. Изобщо при леки настинки и кашлица гледам да мина без лекарства. Те все пак са някакви химикали, а също искам организмът ми да свиква да се бори сам. Когато той си изгради сам защита от вируси, после цяла зима не боледувам.
- Какво ти предстои тази година?
- В момента съм на тренировъчен лагер на Белмекен. Подготвя ме Борислав Бояджиев. Предстоят ми няколко мача в професионалния бокс. Ще започнат в края на март. Точна дата не ми е дадена. Годината няма да е лека. Започвам тежки начинания.
- Това означава ли, че приключваш с аматьорския бокс и тръгваш по стъпките на твоя брат Кубрат Пулев?
- Това са професионални мачове към АИБА - организацията на олимпийския бокс, и не зная дали после ще имам право пак да се състезавам в аматьорския бокс. Но това не е толкова важно. Важното е да се развивам.
- Какво става със следването ти в юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”?
- Семестриално завърших. Всичко върви по план. Остана да се явя на държавен изпит. Надявам се, като имам време, да го изкарам и да се дипломирам. После ставам юрист.
Мара КАЛЧЕВА
Тервел Пулев завършва Националната спортна академия “Васил Левски“ със специалностите треньор по бокс и учител по физическо възпитание. През 2007 г. записва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Женен е за волейболната националка Диана Ненова, от която има син Калоян. За това през какви изпитания е преминал и как се грижи за своето здраве, боксьорът разказва в интервю специално за в. “Доктор”.
- Тервел, какви са по-сериозните ти травми от бокса, за които се е налагало да бъдеш опериран?
- В бокса често се чупят ръцете, а и се получават много микротравми по фалангите. Другото слабо място са лактите. Лично аз имах проблем с носната преграда и затруднения в дишането, но това е частен случай, а не обичайна травма при боксьорите. Двете ни половини не са идеално симетрични, дори да не се забелязва с просто око. Така и носната ми преграда беше малко изкривена. Но вследствие травмите в бокса проблемът се задълбочи и се наложи да се коригира. Имам две операции на носа - една в България и една в Германия, а после ми направиха и допълнителна корекция в Германия.
Резултатът от операциите се усеща 3 до 6 месеца по-късно. Защото веднага след операцията се получава оток и реално тогава пак има затруднено дишане. Едва когато спадне отокът и всичко отшуми, се усеща дали има резултат, или няма. В моя случай резултатът не беше много голям, но имаше някакво подобрение.
- Първо в България ли си оперира носа?
- Да, през 2011 г. в ИСУЛ, във Втора УНГ клиника. Беше трагично. Изключително съм недоволен. Възстановяването беше много тежко. Може би докторите в България са много добри, но нямат възможност да ползват високи технологии. Втория път ме оперираха в частна клиника в Берлин. Когато се събудих след операцията в Германия, не усещах никаква болка. Имах огромен апетит. Но бях наплашен от предишната операция в България, при която загубих много кръв и имах нужда да се храня повече. Когато преглъщах тогава, усещах невероятна болка. Може би е от тръбата, която ми вкараха в гърлото при операцията. А в германската болница нямах такива болки при хранене. Излязох от упойката и все едно не ми беше правено нищо, като изключим превръзката на носа.
- Кой те насочи към клиниката в Берлин?
- Свързах се с българин доктор, който живее и работи в тази клиника в Берлин. Прегледа ме и ми насрочи дата за операция, в която д-р Тетовски асистираше. Операцията извърши проф. Бербом. Като ги сравнявам, няма нищо общо между двете операции. В Германия разбрах какво означава съвременна медицина. Много по-малко болки изпитах, много по-бързо се възстанових, имаше много по-голям ефект. Няма база за сравнение между двете болници. В берлинската клиника бях все едно в космически кораб. Самата операционна беше разположена в отделно крило, в което никой не влиза ей така. Говоря за
съвсем друго ниво на хигиена, дисциплина,
мерки за сигурност. Личи си отвсякъде, че работата е по-професионална. Докато в ИСУЛ те взимат от болничната стая, влизаш сам, на крака в операционната, лягаш на масата и те упояват.
- Колко ти струваше операцията в Берлин?
- Струваше около 5000 евро, като към 4000 евро беше самата операция. В България операцията струваше 2000 лв. Германските доктори ми казаха, че първата операция до голяма степен е влошила ситуацията, защото върху вече оперирано място те имат по-малко възможности за манипулиране.
- А сега как се чувстваш?
- Не мога да кажа, че дишам перфектно, но съм по-добре.
- Скоро влизал ли си в болница?
- В края на миналата година се наложи да ме оперират от апендицит. Докторът на националния отбор по бокс реагира бързо и съм му благодарен. Заведе ме в частна клиника. Всичко мина нормално, по план и е добре направено. Каквото ми казаха докторите, че очакват, това се случи. Доволен съм. Първите 1-2 дни имах температура, но после спадна и нищо ми нямаше. През 2007 г. също имах една операция - в Първа градска болница. Трябваше да си махна от рамото мастно образувание - липом. Аз и сега имам едно малко топче на дясната длан, под китката.
- То пречи ли ти да боксираш?
- Не е някаква пречка. Мъничко е. Не го забелязвам. Но това на рамото беше на видно място и започна да нараства. Прегледаха ме и ми казаха, че ако го изрежат, ще се оправи. Когато го изрязаха, се появи това под китката. То няма смисъл да се маха, защото може да се появи някъде другаде по тялото. Не искам да го оперирам и защото не е безболезнено. Когато ми изрязваха мастната тъкан, бях с местна упойка, чувах какво ми говори хирургът, гледах какво става горе в лампите на операционната.
Беше неприятно, усещах как тече кръвта,
как хирургът дърпаше мускула с някакъв инструмент, за да изчисти напълно мастното образувание. Въпреки упойката беше болезнено.
- Предполагам, че на ринга си изпитвал и по-голяма болка?
- На ринга се мобилизираш, имаш духа и волята да се състезаваш, кален си и не се притесняваш от ударите. От високия адреналин, когато получиш травма на ринга, не я усещаш. Едва когато се прибереш, когато изстинеш, усещаш болката.
- Как се чувстваш след мач, когато дори да си спечелил, но си поел и тежки удари?
- Много зависи от това дали си победил, или си загубил. Боксът е доста тежък спорт - не само от ударите, а и от самото физическо натоварване. То е специфично - нито е маратон, нито е спринт, а нещо средно с постоянна промяна на интензивността, което уморява изключително много. Дори да не си получил удар в главата, си много изтощен след мач. А що се отнася до ударите, българската боксова школа е характерна с това, че го играем да завърши не с победа 100:99, а с 3:1. Целта е с минимални щети да спечелим мача. Надявам се, че това ми съхранява здравето.
- Ходиш ли на профилактични прегледи?
- Да, ходя. В началото на януари на всички боксьори ни правят основни прегледи, взимат ни за изследване кръв, урина. Правят ни и функционални изследвания - как организмът реагира по време на натоварване. Това дава много важна информация на целия екип, който работи с националния отбор. Когато има нещо извън здравословните норми, те го забелязват и хващат проблема на по-ранен етап. Отделно от това сам ходя на лекар, на зъболекар, дори да нямам никакви оплаквания. Това е въпрос на лично отношение към здравето. Когато почувствам нещо, веднага отивам на преглед. Все пак
докторите учат дълги години и знаят най-добре
Доверявам им се.
- А когато твоят син Калоян вдигне температура или кашля, опитваш ли първо бабини илачи, или веднага го водиш при личния лекар?
- Когато се грижиш за дете, трябва да знаеш елементарни неща, за да можеш да реагираш на ситуацията. С годините съм се научил как да действам. Имам вкъщи лекарства за сваляне на температура. Но също му слагам и мокра дреха на крачетата. Обикновено ми се е налагало да го правя през нощта. Усещам, че гори, давам му една лъжичка от сиропа за свалянето на високата температура и така нататък. Тогава синът ми се успокоява и заспива. Не мога да оставя детето да се мъчи цяла нощ, да гори. А на сутринта го водя при педиатър и той вече знае професионално какви мерки да се вземат.
- Използваш ли алтернативни методи на лечение?
- По принцип избягвам да пия лекарства. Когато ме заболи глава, жена ми Диана или приятели ме съветват да си взема обезболяващо лекарство. Но аз не искам. Изтърпявам болката и в един момент тя минава. Изобщо при леки настинки и кашлица гледам да мина без лекарства. Те все пак са някакви химикали, а също искам организмът ми да свиква да се бори сам. Когато той си изгради сам защита от вируси, после цяла зима не боледувам.
- Какво ти предстои тази година?
- В момента съм на тренировъчен лагер на Белмекен. Подготвя ме Борислав Бояджиев. Предстоят ми няколко мача в професионалния бокс. Ще започнат в края на март. Точна дата не ми е дадена. Годината няма да е лека. Започвам тежки начинания.
- Това означава ли, че приключваш с аматьорския бокс и тръгваш по стъпките на твоя брат Кубрат Пулев?
- Това са професионални мачове към АИБА - организацията на олимпийския бокс, и не зная дали после ще имам право пак да се състезавам в аматьорския бокс. Но това не е толкова важно. Важното е да се развивам.
- Какво става със следването ти в юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”?
- Семестриално завърших. Всичко върви по план. Остана да се явя на държавен изпит. Надявам се, като имам време, да го изкарам и да се дипломирам. После ставам юрист.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари