Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
19°C
Времето Видин
14°C
Времето Сандански
13°C
Времето Плевен
14°C
Времето Пловдив
20°C
Времето Русе
19°C
Времето Сливен
16°C
Времето Шумен
16°C
Времето Хасково
20°C
Времето Варна
22°C
Времето Бургас
21°C

Стареенето е изкуство според Андре Мороа

40 г. била средната продължителност на живота преди 150 години
Прочитания: 225  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

В книгата си “Изкуството да живееш” известният френски писател Андре Мороа размишлява за любовта и приятелството, за брака, щастието, старостта и прави интересни изводи. Този откъс е посветен на изкуството на стареенето.

Преходът от младостта към старостта се случва толкова бавно, че човек едва го забелязва... Мъжът или жената могат да изглеждат млади, независимо от своята възраст. “Тя е очарователна”, си казваме ние. Или: “той е в отлична форма”. Възхищаваме се на тяхната активност, от техния проницателен ум, от умението им да беседват. Но докато заради някаква неразумна постъпка младият човек най-много да получи главоболие или простуда, възрастните хора плащат със сърдечен пристъп или пневмония. Няколко дни след такъв “ураган” техните лица побледняват, гърбът се прегъва, очите губят блясъка. Така един момент може да ни превърне в старци. Това означава, че сме започнали да стареем дълго преди този инцидент. Когато човек навърши 40 години, той вижда пред себе си специфична сенчеста линия и, пресичайки я, с тъга отбелязва, че очарованието на юношеството си е отишло завинаги. След това стига до сенчестата линия на 50-те години и когато я пресече, човек  изпитва страх и краткотрайни пристъпи на отчаяние, въпреки че все още е достатъчно активен. Старостта е много повече от бели коси, бръчки и мисълта, че си изиграл играта и сцената принадлежи на младите. Най-лошото на старостта 

не е слабостта на тялото, а безразличието на душата

Зад сенчестата линия виждаме хората и света без илюзии. Старият човек се пита: “Защо?” Това е възможно най-опасната фраза. Един ден старият човек си казва: “Защо да се боря? Защо да излизам от дома? Защо да ставам от леглото?”.  За всяко живо същество настъпва старостта. Защо на майската пеперуда са й отредени само два часа за любовна игра, а костенурката и папагалът живеят два века? Средната продължителност на живота преди 150 години е била 40 г., сега в развитите страни тя е над 70 г. И ако военни действия, революции и прочее не влошат екологичната обстановка, 100 г. ще е нормалната продължителност на живота още през 21-ви век... Това обаче няма да повлияе на проблема стареене. Колкото по-близо до природата са живите същества, толкова по-твърдо се отнасят те към своите старци. 

Стареещият вълк се ползва с уважението на своето стадо дотогава, докато може да настигне жертвата си и да я убие... В това отношение примитивните хора приличат на животните. Един пътешественик, посетил Африка, разказва как старият вожд умолявал да му дадат боя за коса. “Ако хората от моето племе забележат, че побелявам, те ще ме убият”. Жителите на един от островите в Южно море принуждавали старците да се покатерят на кокосовите дървета, след което ги разтърсвали. Ако старият човек не паднел, получавал правото да живее; ако обаче паднел от дървото, го осъждали на смърт. Този обичай наистина е жесток, но истината е, че и нашата цивилизация си има своите кокосови дървета! За общественици, актьори и други артисти често казват: “Той е свършил”. В много случаи това означава смъртна присъда поради причината, че излизайки в пенсия, този човек влиза в групата на бедните. Или пък силите му отслабват заради отчаяние. Сред селяните, където животът е по-близо до природата, физическата сила все още регулира взаимоотношенията между поколенията. В градовете младостта триумфира по-забележимо по време на обществени промени, тъй като младите по-бързо се адаптират към тези промени от старите. 

Старостта носи много трудности, ако обаче искате да се борите с тях, трябва спокойно да ги признаете. Стареещото тяло е като дълго работещ двигател. При внимателно отношение, грижа и своевременна профилактика, то може още да ви служи добре. Разбира се, няма да е същото като в младите години и не бива да изисквате много от него. Ако обаче се отнасяте разумно към своя организъм, 

можете да останете активни и в старостта

Старите хора развиват доста голям егоизъм, който им пречи да общуват с младите. Ако го няма този егоизъм, повярвайте, младите няма да се отрекат от вас, дори напротив. 
Друг характерен признак на старостта е скъперничеството. Старият човек знае, че няма вече как да изкара пари и си къта това, което вече има. И не само: страстта към кътане на пари може да замести липсата на други страсти. Много старци откриват истинско удоволствие от това да трупат пари, доколкото могат, за тях това се превръща в игра едва ли не. За която игра не са нужни нито сили, нито младост, нито здраве... 



Мозъкът на старите хора отслабва, те трудно биха предложили нови идеи, затова се придържат към тези от младостта си. И ако някой си позволи да им възрази, те изпадат в бяс, защото приемат това като неуважение към себе си. Трудно им е да вървят в крак с времето и те отново, и отново си спомнят миналото... Самотата е най-голямото зло в старостта. Един след друг си отиват стари приятели и роднини и тези загуби не могат да се заместят. Старостта отнема силите и удоволствията... Преди всичко “се забранява” бурната любов, характерна за младите, а възрастните хора много страдат от това, че физическите им желания не съвпадат с техните възможности. Но в много случаи старее не само тялото, а и душата...

Изкуството на стареенето се състои в борбата с тези неприятности. Цивилизацията и опитът са научили хората да се борят ако не със старостта, то с външните й проявления. Елегантното облекло и добре подбраните бижута привличат погледа и отвличат вниманието от физическите недъзи. Изкуството да се обличаш, особено след определена възраст, е умението да скриваш своите недостатъци. Често казват, че възрастта на човека се определя не от неговите години, а от състоянието на неговите съдове и кости. Човек на 50 може да изглежда по-стар, отколкото на 70 г. За да не се случи това, тренирайте тялото си, като наред с това ще си спестите и много заболявания. Упражнявайте се всеки ден, а не от време на време. Няма как да спрете настъпването на старостта, но можете да я забавите, нали? 

Душата, както и тялото, също се нуждае от упражнения. Затова не отхвърляйте любовта на стари години само защото си мислите, че ще станете за смях. Няма нищо смешно в това двама души на преклонна възраст да се обичат. Уважението, нежната привързаност и възхищението нямат възраст. Любовта на стари години може да е също толкова искрена и трогателна, както и в младостта. 

Виктор Юго разказва как се трогнал, когато видял заедно мадам Рекаме и Шатобриан. Тя била сляпа, а той парализиран. “Всеки ден в 3 часа водеха Шатобриан при мадам Рекаме. Тази жена, която нищо не виждала, искаше да общува с мъжа, който пък нищо не чувствал. Техните ръце се срещаха, те бяха близо до смъртта, но все още се обичаха един друг”. 

Емоционалният живот не се заключава само в любовните импулси. Привързаността на възрастните хора към внуците често запълва живота им. Бабите и дядовците често намират общ език с внуците по-бързо и лесно, отколкото със собствените си деца. Дори физически са по-близо до тях. Те не могат да бягат със сина си, но могат да бягат с внуците. Нашите първи и последни крачки имат еднакъв ритъм. 

Хората стареят по-бавно, ако имат обосновани причини и мотиви да живеят. Не мислете, че старият човек се измъчва, ако е активен в старостта. Точно обратното. Стареенето е нищо повече от лош навик, който заетият човек няма време да следва. 

Два разумни начина да не остаряваме 

Първият е да не старееш. Той е за тези, които успяват да отдалечат старостта, водейки активен начин на живот. Вторият - да приемеш старостта със спокойствие и отчужденост. Т.е., времето за борба е отминало. Има стари хора, които не само завиждат на младите, а ги съжаляват, защото ураганното море, наречено живот, е в краката им. Лишени от някои удоволствия на младостта, тези хора с особена острота усещат онези приятни изживявания, които са им останали. Съществуват няколко начина да старееш неприятно. И най-лошият от тях е да се опиташ да задържиш това, което вече не може да се върне. За съжаление, срещат се такива хора, чийто живот е отровен до последните им дни от непрекъснатата и постоянна неудовлетвореност. Изкуството да старееш е изкуството да се държиш така, че да си опора за следващите поколения, а не препъникамък. Да си доверено лице, а не съперник. 


Яна БОЯДЖИЕВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA