Антоанета Николова: От киста на яйчниците стигнах до метастази в гръбначния мозък
Загубих доверие в нашите лекари и отидох в Турция
Антоанета Николова от Ловеч е на 47 години, със злокачествено заболяване, което започва от киста на левия яйчник. Декември 2013 г. след изследване на ПЕТ-скенер лекарите установяват метастатичен карцином с метастази в кости, плевра, бял дроб, ретроперитонеални лимфни възли. След шест курса на химиотерапия и пет курса на лъчетерапия в болница „Токуда” Антоанета е изписана на 10 май. Но вкъщи състоянието на пациентката се влошава и близките й се обаждат на лекуващия лекар д-р Орешков. Докторът им казва, твърдят близките, че случаят е безнадежден. Тогава те се обръщат към турската болница „Анадолу” в Истанбул.
От лечението Антоанета видимо се подобрява, но семейството не може да осигури близо 32 000 лева за останалите три терапии, изследване с ядрено-магнитен резонанс и с ПЕТ-скенер. Ето защо се обърна за помощ към читателите на вестник „Доктор”. Хората, които искат да отделят средства за спасението на Антоанета, могат да го направят на сметка в банка ОББ – BG 09 UBBS 8002 10 63 60 46 11. Титуляр Антоанета Николова.
- Антоанета, как започнаха вашите патила?
- През 2010 г. ми направиха гинекологична операция в Троян. Премахнаха ми левия яйчник и матката. Кистата на яйчника беше с размери 10-12 см. После всичко си беше нормално за няколко години, нямах никакви оплаквания. Но през 2013 г. започна да ме боли кръстът и левият крак. Ходих при невролог и неврохирург. От направения ядрено-магнитен резонанс и от скенера се установи, че имам възпаление на лимфните възли. Наложи се да вляза в болница „Токуда”. Там работеше познат ловешки лекар. Той ме уреди да ми направят не открита операция, а таква, която се прави през малки дупки. Ендоскопска ли й викат, не знам. Махнаха ми и другия яйчник, защото бил с голяма киста – 4 на 5 см. Направиха ми биопсия на лимфните възли, за да разберат какво е състоянието. Казаха ми, че през 2010 г. заболяването на яйчника е тръгнало по лимфните възли. Уж беше нещо малко. Първоначално казаха за 4-5 възпалени лимфни възли, че било лесна работа и че ще се оправи с лъчетерапия. Обаче минахме лъчетерапията, после минахме и химиотерапия. Но вместо да стана по-добре, станах по-зле. След петата химиотерапия почувствах слабост, не можех да се храня.
Толкова ми беше лошо, че не можех и вода да пия
Всичко повръщах. Започнах и да поддържам по-висока температура от нормалното и тогава се обадиха на лекуващия лекар. Той казал, че трябва да се търсят други начини на лечение.
- Тогава ли решихте да отидете в истанбулската болница?
- Да, преценихме, че трябва да се лекувам в чужбина. Щом в „Токуда” не можаха, значи няма да ми помогнат и в друга българска болница.
- Какво ви казаха за заболяването докторите от Турция?
- В болница „Анадолу” ми правиха изследване с ПЕТ-скенер, когато дойдох за първи път на преглед. Носех и резултатите от ПЕТ-скенера, който ми правиха във Варна преди Нова година. Турската доцентка ми каза, че сега заболяването е по-различно от това през декември. То изобщо не се е повлияло от химио- и лъчетерапията в „Токуда”, които направих от 15 януари до 9 май тази година. Тогава туморните маркери бяха станали 168 единици до втората терапия, но след третата терапия пак започнаха да се вдигат. Изписаха ме, когато бяха стигнали 530 единици. А в Турция вече бяха над 700 единици.
От метастазите на лимфните възли
имам поражения и на прешлените
Работило си е три години заболяването. В епикризата, която ми преведоха след киберножа, пише, че метастазите са достигнали гръбначния мозък. Явно от това съм получавала болките в кръста и изтръпването на левия крак.
- Кога ви подложиха на лечение с кибернож?
- На 2 юли в истанбулската болница „Анадолу” ми направиха кибернож. Той нито реже, нито пори. Гледах как един механизъм се движи, обикаля ме, без да изпитвам болка. Обясниха ми, че невидими лъчи атакуват лимфните възли и те изсъхват. Междувременно вървяха и химиотерапиите. Сега съм на третата химиотерапия и имам още една. След това ще ми правят изследване на туморните маркери, за да видят докъде е стигнало лечението и дали ще продължаваме химиотерапията.
Въпросът пак опира до парите. Защото ние с мъжа ми теглихме заеми, колкото можем. Ипотекирахме си апартамента. Продадохме си нивите. Бяха останали в наследство на майка ми. И вече няма откъде.
- А колко ви струваше лечението в Турция?
- Петте курса с кибернож бяха на стойност 8400 евро. Осем хиляди турски лири струва голямата химиотерапия, а малката е 800 лири.
- Какво ви предстои?
- Ако ми предпишат още три химиотерапии, това са около 7000 лева. Като сложим и пътя, като сложим и спането, стават още 1000 лева. В болницата е по-скъпо – там нощувката е 190 евро. А ние ходим в един хотел, който е сключил договор с болницата. Държи го емигрирал българин. За нас спането е 45 евро на вечер. Возят ни с бусче до болница „Анадолу” и ни връщат. Ще ни трябват към 5000 лева за изследвания. Лошото е, че вече няма откъде да вземем тези пари.
На 25 август имам химиотерапия и тогава ще ми назначат кога да си правя туморните маркери. За всяка химиотерапия
пътуваме до Турция с автобус, защото той е най-евтиният превоз
Иначе със самолет излиза 800 лева.
- Как издържате в тия автобуси след химиотерапия?
- Тежко е с автобус, защото пътуваме девет часа до Истанбул и после един час от автогарата до болницата. Стоим до вечерта, докато минат терапиите. Няма друг начин. После, като се прибера, спя два-три дни.
- Имате ли доверие на докторите в Истанбул, че ще ви излекуват?
- На тях имам повече доверие, въпреки че тук ми убиха доверието, докато лежах в българската болница и виждах как ми се надигат туморните маркери и как няма полза от лечението. Надявам се нещата да станат в Турция, защото много хора се лекуват там и много са се излекували успешно. Там срещам много българи, които казват, че са доволни.
Дошли са в тежко състояние, но са ги излекували
Сега идват само на проверки – на 6 месеца, на 1 година. Това са хора с онкологични проблеми – не само като моя гинекологичен. Има хора с тумори на мозъка, на гърлото, всякакви.
- Какво е положението ви сега, че сте в болницата в Ловеч?
- Беше ми се подул коремът от запушване високо в дебелото черво и страшно ме болеше. Такива неща се получавали след химиотерапия. Пих какво ли не – нищо не помага. Принудих се да вляза в ловешката болница. Сложиха ме на системи и ми правиха клизми. Проблемът вече се оправи, но ще остана два дни под наблюдение.
- Каква сте по професия?
- Професията ми е оператор на електронноизчислителни машини, но работех като шивачка. Карах курсове и от 2009 г. работех като фризьор. Сега изобщо не мога да работя. Не мога да стоя права. Движа се бавно – нямам сила в краката. За двата месеца, които лежах, не можех да се храня и да пия вода, мускулатурата явно е отслабнала. Дадоха ми 100% нетрудоспособност за 1 година от ТЕЛК.
- Кой се грижи за вас?
- Съпругът ми ме обгрижва. Ходи и на работа. Той също е фризьор. Свекърва ми идва събота и неделя да ни наготви ядене за цялата седмица. Дано се оправя скоро, че много средства хвърлихме по това лечение.
Мара КАЛЧЕВА
От лечението Антоанета видимо се подобрява, но семейството не може да осигури близо 32 000 лева за останалите три терапии, изследване с ядрено-магнитен резонанс и с ПЕТ-скенер. Ето защо се обърна за помощ към читателите на вестник „Доктор”. Хората, които искат да отделят средства за спасението на Антоанета, могат да го направят на сметка в банка ОББ – BG 09 UBBS 8002 10 63 60 46 11. Титуляр Антоанета Николова.
- Антоанета, как започнаха вашите патила?
- През 2010 г. ми направиха гинекологична операция в Троян. Премахнаха ми левия яйчник и матката. Кистата на яйчника беше с размери 10-12 см. После всичко си беше нормално за няколко години, нямах никакви оплаквания. Но през 2013 г. започна да ме боли кръстът и левият крак. Ходих при невролог и неврохирург. От направения ядрено-магнитен резонанс и от скенера се установи, че имам възпаление на лимфните възли. Наложи се да вляза в болница „Токуда”. Там работеше познат ловешки лекар. Той ме уреди да ми направят не открита операция, а таква, която се прави през малки дупки. Ендоскопска ли й викат, не знам. Махнаха ми и другия яйчник, защото бил с голяма киста – 4 на 5 см. Направиха ми биопсия на лимфните възли, за да разберат какво е състоянието. Казаха ми, че през 2010 г. заболяването на яйчника е тръгнало по лимфните възли. Уж беше нещо малко. Първоначално казаха за 4-5 възпалени лимфни възли, че било лесна работа и че ще се оправи с лъчетерапия. Обаче минахме лъчетерапията, после минахме и химиотерапия. Но вместо да стана по-добре, станах по-зле. След петата химиотерапия почувствах слабост, не можех да се храня.
Толкова ми беше лошо, че не можех и вода да пия
Всичко повръщах. Започнах и да поддържам по-висока температура от нормалното и тогава се обадиха на лекуващия лекар. Той казал, че трябва да се търсят други начини на лечение.
- Тогава ли решихте да отидете в истанбулската болница?
- Да, преценихме, че трябва да се лекувам в чужбина. Щом в „Токуда” не можаха, значи няма да ми помогнат и в друга българска болница.
- Какво ви казаха за заболяването докторите от Турция?
- В болница „Анадолу” ми правиха изследване с ПЕТ-скенер, когато дойдох за първи път на преглед. Носех и резултатите от ПЕТ-скенера, който ми правиха във Варна преди Нова година. Турската доцентка ми каза, че сега заболяването е по-различно от това през декември. То изобщо не се е повлияло от химио- и лъчетерапията в „Токуда”, които направих от 15 януари до 9 май тази година. Тогава туморните маркери бяха станали 168 единици до втората терапия, но след третата терапия пак започнаха да се вдигат. Изписаха ме, когато бяха стигнали 530 единици. А в Турция вече бяха над 700 единици.
От метастазите на лимфните възли
имам поражения и на прешлените
Работило си е три години заболяването. В епикризата, която ми преведоха след киберножа, пише, че метастазите са достигнали гръбначния мозък. Явно от това съм получавала болките в кръста и изтръпването на левия крак.
- Кога ви подложиха на лечение с кибернож?
- На 2 юли в истанбулската болница „Анадолу” ми направиха кибернож. Той нито реже, нито пори. Гледах как един механизъм се движи, обикаля ме, без да изпитвам болка. Обясниха ми, че невидими лъчи атакуват лимфните възли и те изсъхват. Междувременно вървяха и химиотерапиите. Сега съм на третата химиотерапия и имам още една. След това ще ми правят изследване на туморните маркери, за да видят докъде е стигнало лечението и дали ще продължаваме химиотерапията.
Въпросът пак опира до парите. Защото ние с мъжа ми теглихме заеми, колкото можем. Ипотекирахме си апартамента. Продадохме си нивите. Бяха останали в наследство на майка ми. И вече няма откъде.
- А колко ви струваше лечението в Турция?
- Петте курса с кибернож бяха на стойност 8400 евро. Осем хиляди турски лири струва голямата химиотерапия, а малката е 800 лири.
- Какво ви предстои?
- Ако ми предпишат още три химиотерапии, това са около 7000 лева. Като сложим и пътя, като сложим и спането, стават още 1000 лева. В болницата е по-скъпо – там нощувката е 190 евро. А ние ходим в един хотел, който е сключил договор с болницата. Държи го емигрирал българин. За нас спането е 45 евро на вечер. Возят ни с бусче до болница „Анадолу” и ни връщат. Ще ни трябват към 5000 лева за изследвания. Лошото е, че вече няма откъде да вземем тези пари.
На 25 август имам химиотерапия и тогава ще ми назначат кога да си правя туморните маркери. За всяка химиотерапия
пътуваме до Турция с автобус, защото той е най-евтиният превоз
Иначе със самолет излиза 800 лева.
- Как издържате в тия автобуси след химиотерапия?
- Тежко е с автобус, защото пътуваме девет часа до Истанбул и после един час от автогарата до болницата. Стоим до вечерта, докато минат терапиите. Няма друг начин. После, като се прибера, спя два-три дни.
- Имате ли доверие на докторите в Истанбул, че ще ви излекуват?
- На тях имам повече доверие, въпреки че тук ми убиха доверието, докато лежах в българската болница и виждах как ми се надигат туморните маркери и как няма полза от лечението. Надявам се нещата да станат в Турция, защото много хора се лекуват там и много са се излекували успешно. Там срещам много българи, които казват, че са доволни.
Дошли са в тежко състояние, но са ги излекували
Сега идват само на проверки – на 6 месеца, на 1 година. Това са хора с онкологични проблеми – не само като моя гинекологичен. Има хора с тумори на мозъка, на гърлото, всякакви.
- Какво е положението ви сега, че сте в болницата в Ловеч?
- Беше ми се подул коремът от запушване високо в дебелото черво и страшно ме болеше. Такива неща се получавали след химиотерапия. Пих какво ли не – нищо не помага. Принудих се да вляза в ловешката болница. Сложиха ме на системи и ми правиха клизми. Проблемът вече се оправи, но ще остана два дни под наблюдение.
- Каква сте по професия?
- Професията ми е оператор на електронноизчислителни машини, но работех като шивачка. Карах курсове и от 2009 г. работех като фризьор. Сега изобщо не мога да работя. Не мога да стоя права. Движа се бавно – нямам сила в краката. За двата месеца, които лежах, не можех да се храня и да пия вода, мускулатурата явно е отслабнала. Дадоха ми 100% нетрудоспособност за 1 година от ТЕЛК.
- Кой се грижи за вас?
- Съпругът ми ме обгрижва. Ходи и на работа. Той също е фризьор. Свекърва ми идва събота и неделя да ни наготви ядене за цялата седмица. Дано се оправя скоро, че много средства хвърлихме по това лечение.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари