Мари-Жинет Ро: Неразрешени житейски конфликти са в основата на болестта!
Заболяването е отговор, изпратен до клетките ни от автоматичния ни мозък, който е отговорен за оцеляването
Канадката Мари-Жинет Ро е специалист по акупунктура, психотерапевт и преподавател. Има задълбочени познания в древната китайска медицина, психология, невролингвистично програмиране. В основата на нейната терапевтична работа стоят концепцията за тотална биология на живите същества на д-р Клод Саба, германската нова медицина на д-р Хамер и биопсихогенеалогията на Жерар Атиас.
От 2011 г. Мари-Жинет Ро провежда семинари и в България. Преди поредния й семинар тази седмица канадската терапевтка даде интервю специално за MyClinic.
- Г-жо Ро, според вашата теория защо се разболяваме?
- Когато говорим за болест и за лечение, това е нещо много лично, интимно, сакрално за човека. Ние признаваме, че съвременната западна медицина е изключително добра в това да се справя с лечението на определени заболявания. Но много често тази медицина не достига до причините, които стоят зад симптомите на заболяванията. Така че в нашата работа уважаваме това, което прави западната медицина. Никога не дискутирам диагнозата или лечението. Но гледаме на болестта от друга гледна точка. Болестта всъщност е отговор, изпратен до клетките ни от автоматичния ни мозък, който е отговорен за оцеляването. Този отговор е във връзка с някакъв житейски конфликт, на който човекът не е могъл да намери разрешение. Винаги се питаме по какъв начин болестта е най-добрият отговор на мозъка спрямо определен конфликт. Макар че е много трудно, точно конфликта трябва да открием, защото той е в основата на болестта. Ние разполагаме с методи и средства, с които бързо се ориентираме и намираме пътя към истинската причина на заболяването.
- Това означава ли, че нашите емоции, нашата психика е отговорна за заболяванията ни?
- Би могло да се каже. Но не сме фанатични относно емоциите като причина на заболяванията. Страданието не е само емоционално. Например, ако изядете 1 кг шоколад, тялото така или иначе ще страда. Нашата цел е да помогнем на хората да се справят с емоционалната страна на болестта. Методът, който практикувам, е много близък до психо-соматичната медицина. Но разликата е, че отчитаме и какво прави между психиката и тялото автоматичният ни мозък, който е отговорен за оцеляването. Ще ви дам пример с майка на 14-годишен син, който кара ужасно бързо мотора си. Един ден тази жена получава обаждане от болница, че синът й е приет там след катастрофа. Това е стрес за майката, но тя може да се справи с него, защото смята, че момчето е със счупена ръка или крак и тя е сигурна, че синът й ще се оправи. Даже ще си мисли, че момчето вече ще слуша и няма да пренебрегва нейните предупреждения да не кара толкова бързо. Но ако синът е с много тежки травми, проснат безжизнен и в безсъзнание на болничното легло, вързан със системи, тя всеки ден ще ходи в болницата и ще се моли животът му да бъде спасен.
Когато стресът е много, много голям,
психиката на жената не може да се справи сама. В този момент се включва действието на архаичния, автоматичен, инстинктивен мозък, отговорен за оцеляването, който ще вземе решение вместо жената, за да намали нивото на стреса. Но автоматичният мозък разполага само с тялото на жената, върху което да реагира. Мозъкът пази цялата памет на човечеството в продължение на 4,5 милиона години еволюция. С коя част на тялото мислите, че може да насочи действието си, за да помогне? В дългата еволюция на човечеството, когато майката иска да помогне на детето си, тя започва да го кърми. Даването на най-доброто майчино мляко е програма за оцеляване, за помощ на детето. Така че, когато идва жена с проблеми в гърдите - може да е рак на гърдата, ние винаги търсим в нейната история някакъв конфликт в дома, в семейното гнездо.
Има хиляда различни истории. Ако мъжът си има любовница, жената се притеснява, че ще се разведат и че ще има проблеми при отглеждането на детето. Този стрес се оказва достатъчна причина за заболяването рак на гърдата.
- Но можем ли да повлияем на психиката и да върнем процеса от разболяване към лечение?
- Ние работим така: предписаното медицинско лечение си върви, но помагаме на пациента да си изясни конфликта, довел до заболяването, да стане наясно с него и да го разреши. Решението: да тъжи, да се освободи, да си позволи да говори за нещата, които го тревожат. Това е много фин процес.
Много е фина настройката на ума на човека. Използваме много средства, за да открием подсъзнателната програма, която човек носи като товар. Тя може да се крие в семейните спомени. Може да използваме родословното дърво и всичко, което се знае за страданията на предците в рода. Защото понякога човек
носи в себе си болестите на рода си
Това е метод, който се използва и от психоаналитиците. Ние използваме също и знанията за вътреутробното състояние на детето, за това, което е преживяла майката по време на бременността и раждането, защото тези преживявания буквално се записват у детето. Всички тези знания дават отговор защо болестта се е появила. Но като се осмислят и разберат всички тези обстоятелства, болестта изчезва. Ние даваме шанс на човек да се излекува вътре в себе си.
- Ще дадете ли пример каква житейска ситуация може да предизвика например появата на тежко неврологично заболяване, като множествената склероза?
- Представете си, че стоите на скала, някой е опрял пистолет в главата ви и иска да издадете къде са приятелите ви. Вие отказвате, но те при всеки отказ ви бутат крачка напред към пропастта. В този момент нивото на стрес е максимално. Архаичният мозък трябва да даде отговор на максимално екстремния стрес, като разполага единствено с тялото ви. Какъв трябва да е отговорът, при положение че, ако направиш още една стъпка напред, ще пропаднеш в пропастта и ще умреш? Отговорът е да престанеш да се движиш, да получиш някакъв вид парализа. Това предизвиква архаичният мозък. Ето защо, когато при нас идват хора с някакъв вид парализа или симптоми на парализа в ръцете, краката или другаде по тялото, с блокаж на движението, трябва да разберем какво точно е предизвикало този блокаж. Когато открием причината, у някои от пациентите се наблюдава подобрение, други се излекуват. При всеки човек е различно. Никога не казвам: “Аз ще те излекувам”. Ние им даваме ключови методи за разбиране на страданието им, на какво то е отговор.
- Значи пациентът сам трябва да извърви пътя до излекуването си?
- Това е взаимен процес. С всичко, което знам, помагам на хората
да се освободят от някоя житейска ситуация,
която ги е разболяла. Но човек трябва сам да си изстрада, да си изтъгува ситуацията и да се освободи от нея. Ще ви дам още един пример: конфликт между две най-добри приятелки, едната отнема гаджето на другата. Има много гняв у момичето, чието гадже е откраднато от най-добрата й приятелка. Този гняв, тази енергия работи против самата нея. Този тип конфликти обикновено се отразяват на жлъчката, защото у човека има много жлъч, гняв. Възможно е също да се получи колит, цистит или други възпаления.
Когато работим с такъв човек, първо питаме откога има това заболяване и се опитваме да открием какво се е случило в живота му. Разглеждаме циклите, през които е минал пациентът, като можем да намерим няколко истории, не само една, предизвикали гняв. Имахме такъв случай с 32-годишна жена, страдаща от жлъчка. Открихме причината в ситуация, при която тя е била едва 8-годишна. Седяла вкъщи на кухненската маса и обядвала със супа. В този момент майка й я попитала дали й харесва на вкус любимото й зайче, което сега яде. От този момент момичето изпитва и пази огромен гняв и яд към майка си. Тя се върна 24 години назад, за да открие откъде идва тази голяма болка, и можа да се освободи от нея. След като осъзна какво се е случило, тази жена много повръщаше, но на следващата вечер вече се чувстваше добре.
- Колко време е нужно на пациентите да преодолеят тези блокажи?
- Няма точно определено време за терапията. Зависи от конфликта и от човека. Понякога става много бързо, както в случая с жената с болната жлъчка. Понякога намираме източника на болестта за 2-3 терапевтични сеанса, понякога за 10. Понеже не е просто интелектуално занимание да се свържеш с болката в тялото си, някои хора го правят много бързо, други имат нужда от повече време.
Мара Калчева
От 2011 г. Мари-Жинет Ро провежда семинари и в България. Преди поредния й семинар тази седмица канадската терапевтка даде интервю специално за MyClinic.
- Г-жо Ро, според вашата теория защо се разболяваме?- Когато говорим за болест и за лечение, това е нещо много лично, интимно, сакрално за човека. Ние признаваме, че съвременната западна медицина е изключително добра в това да се справя с лечението на определени заболявания. Но много често тази медицина не достига до причините, които стоят зад симптомите на заболяванията. Така че в нашата работа уважаваме това, което прави западната медицина. Никога не дискутирам диагнозата или лечението. Но гледаме на болестта от друга гледна точка. Болестта всъщност е отговор, изпратен до клетките ни от автоматичния ни мозък, който е отговорен за оцеляването. Този отговор е във връзка с някакъв житейски конфликт, на който човекът не е могъл да намери разрешение. Винаги се питаме по какъв начин болестта е най-добрият отговор на мозъка спрямо определен конфликт. Макар че е много трудно, точно конфликта трябва да открием, защото той е в основата на болестта. Ние разполагаме с методи и средства, с които бързо се ориентираме и намираме пътя към истинската причина на заболяването.
- Това означава ли, че нашите емоции, нашата психика е отговорна за заболяванията ни?
- Би могло да се каже. Но не сме фанатични относно емоциите като причина на заболяванията. Страданието не е само емоционално. Например, ако изядете 1 кг шоколад, тялото така или иначе ще страда. Нашата цел е да помогнем на хората да се справят с емоционалната страна на болестта. Методът, който практикувам, е много близък до психо-соматичната медицина. Но разликата е, че отчитаме и какво прави между психиката и тялото автоматичният ни мозък, който е отговорен за оцеляването. Ще ви дам пример с майка на 14-годишен син, който кара ужасно бързо мотора си. Един ден тази жена получава обаждане от болница, че синът й е приет там след катастрофа. Това е стрес за майката, но тя може да се справи с него, защото смята, че момчето е със счупена ръка или крак и тя е сигурна, че синът й ще се оправи. Даже ще си мисли, че момчето вече ще слуша и няма да пренебрегва нейните предупреждения да не кара толкова бързо. Но ако синът е с много тежки травми, проснат безжизнен и в безсъзнание на болничното легло, вързан със системи, тя всеки ден ще ходи в болницата и ще се моли животът му да бъде спасен.
Когато стресът е много, много голям,
психиката на жената не може да се справи сама. В този момент се включва действието на архаичния, автоматичен, инстинктивен мозък, отговорен за оцеляването, който ще вземе решение вместо жената, за да намали нивото на стреса. Но автоматичният мозък разполага само с тялото на жената, върху което да реагира. Мозъкът пази цялата памет на човечеството в продължение на 4,5 милиона години еволюция. С коя част на тялото мислите, че може да насочи действието си, за да помогне? В дългата еволюция на човечеството, когато майката иска да помогне на детето си, тя започва да го кърми. Даването на най-доброто майчино мляко е програма за оцеляване, за помощ на детето. Така че, когато идва жена с проблеми в гърдите - може да е рак на гърдата, ние винаги търсим в нейната история някакъв конфликт в дома, в семейното гнездо.
Има хиляда различни истории. Ако мъжът си има любовница, жената се притеснява, че ще се разведат и че ще има проблеми при отглеждането на детето. Този стрес се оказва достатъчна причина за заболяването рак на гърдата.
- Но можем ли да повлияем на психиката и да върнем процеса от разболяване към лечение?
- Ние работим така: предписаното медицинско лечение си върви, но помагаме на пациента да си изясни конфликта, довел до заболяването, да стане наясно с него и да го разреши. Решението: да тъжи, да се освободи, да си позволи да говори за нещата, които го тревожат. Това е много фин процес.
Много е фина настройката на ума на човека. Използваме много средства, за да открием подсъзнателната програма, която човек носи като товар. Тя може да се крие в семейните спомени. Може да използваме родословното дърво и всичко, което се знае за страданията на предците в рода. Защото понякога човек
носи в себе си болестите на рода си
Това е метод, който се използва и от психоаналитиците. Ние използваме също и знанията за вътреутробното състояние на детето, за това, което е преживяла майката по време на бременността и раждането, защото тези преживявания буквално се записват у детето. Всички тези знания дават отговор защо болестта се е появила. Но като се осмислят и разберат всички тези обстоятелства, болестта изчезва. Ние даваме шанс на човек да се излекува вътре в себе си.
- Ще дадете ли пример каква житейска ситуация може да предизвика например появата на тежко неврологично заболяване, като множествената склероза?
- Представете си, че стоите на скала, някой е опрял пистолет в главата ви и иска да издадете къде са приятелите ви. Вие отказвате, но те при всеки отказ ви бутат крачка напред към пропастта. В този момент нивото на стрес е максимално. Архаичният мозък трябва да даде отговор на максимално екстремния стрес, като разполага единствено с тялото ви. Какъв трябва да е отговорът, при положение че, ако направиш още една стъпка напред, ще пропаднеш в пропастта и ще умреш? Отговорът е да престанеш да се движиш, да получиш някакъв вид парализа. Това предизвиква архаичният мозък. Ето защо, когато при нас идват хора с някакъв вид парализа или симптоми на парализа в ръцете, краката или другаде по тялото, с блокаж на движението, трябва да разберем какво точно е предизвикало този блокаж. Когато открием причината, у някои от пациентите се наблюдава подобрение, други се излекуват. При всеки човек е различно. Никога не казвам: “Аз ще те излекувам”. Ние им даваме ключови методи за разбиране на страданието им, на какво то е отговор.
- Значи пациентът сам трябва да извърви пътя до излекуването си?
- Това е взаимен процес. С всичко, което знам, помагам на хората
да се освободят от някоя житейска ситуация,
която ги е разболяла. Но човек трябва сам да си изстрада, да си изтъгува ситуацията и да се освободи от нея. Ще ви дам още един пример: конфликт между две най-добри приятелки, едната отнема гаджето на другата. Има много гняв у момичето, чието гадже е откраднато от най-добрата й приятелка. Този гняв, тази енергия работи против самата нея. Този тип конфликти обикновено се отразяват на жлъчката, защото у човека има много жлъч, гняв. Възможно е също да се получи колит, цистит или други възпаления.
Когато работим с такъв човек, първо питаме откога има това заболяване и се опитваме да открием какво се е случило в живота му. Разглеждаме циклите, през които е минал пациентът, като можем да намерим няколко истории, не само една, предизвикали гняв. Имахме такъв случай с 32-годишна жена, страдаща от жлъчка. Открихме причината в ситуация, при която тя е била едва 8-годишна. Седяла вкъщи на кухненската маса и обядвала със супа. В този момент майка й я попитала дали й харесва на вкус любимото й зайче, което сега яде. От този момент момичето изпитва и пази огромен гняв и яд към майка си. Тя се върна 24 години назад, за да открие откъде идва тази голяма болка, и можа да се освободи от нея. След като осъзна какво се е случило, тази жена много повръщаше, но на следващата вечер вече се чувстваше добре.
- Колко време е нужно на пациентите да преодолеят тези блокажи?
- Няма точно определено време за терапията. Зависи от конфликта и от човека. Понякога става много бързо, както в случая с жената с болната жлъчка. Понякога намираме източника на болестта за 2-3 терапевтични сеанса, понякога за 10. Понеже не е просто интелектуално занимание да се свържеш с болката в тялото си, някои хора го правят много бързо, други имат нужда от повече време.
Мара Калчева
;void(0);){kind=link}
Коментари