Партньорът не е длъжен да ни е под ръка

Днешната статия е вдъхновета от лекцията на д-р Менис Юсри „Моята идеална половинка“. Искам да ви разкажа част от нея, разбира се, пречупена през мен самата, тъй като темата вълнува почти всеки, независимо от възрастта му. Всеки от нас иска взаимоотношенията му с партньора да са удовлетворяващи, изпълнени с любов, разбиране, доверие и спокойствие. Всеки иска в пространството със значимите за себе си хора да бъде себе си, да общува открито, да дава и да получава доверие, да бъде разбран, зачетен и да се отнася към другия по същия начин. Но реалността показва друго. В нашия собствен свят всичко е наред, докато в него не влезе друг човек – партньор или близък. Тогава започват словестни престрелки, личностни стълкновения, борба за надмощие, съперничеството за това кой е прав и кой - не. И идва момент, когато всеки се пита – къде е любовта, какво харесах в този човек, защо той така се държи с мен, защо аз така постъпвам с него??? Хубавата новина е, че щом си задавате тези въпроси, имате шанс да чуете отговорите им. 

Да надникнем в света на взаимоотношенията. Хората сме създадени, за да се свързваме. Имаме нужда от връзки, за да съществуваме. Връзките и взаимоотношенията не са предмет, който се учи в училище, не са аспект от възпитанието, което получаваме вкъщи. Как да се свързваме и какво са връзките научаваме от преживелищния си опит. Правим заключения и планираме бъдещи действия върху основата на преживяванията си, а ако те са били болезнени, изграждаме стратегия, която да ни предпази от страдание.

Ето малко детайли по темата. Как да се свързваме, сме научили веднага, след като сме се родили. Качеството на връзката с хората, които са ни отглеждали, определя качеството на връзките в живота ни. Как се отнасяме с партньора си, зависи от това, как сме се отнасяли с този, който е полагал грижи за нас и как той се е отнасял с нас. Ако той е задоволявал всяка наша нужда, живеем с вярването, че нуждите ни ще бъдат задоволени. Ако, когато сме протягали ръце към него, той е протягал своите в отговор, тогава имаме убеждението, че другият е на наше разположение, когато ни потрябва. Ако обаче не е бил там, или е отсъствал, когато ни е бил нужен, или е извършвал първо някакви други задължения, не свързани с нас, то тогава ще вярваме, че не сме ценни и значими, че сме на заден план, че ще получаваме малко, от време на време, и то ако и когато другият реши, а не когато ние искаме и имаме нужда.  Вследствие на това и модела на партньорските ни взаимоотношения ще  е такъв - нещо друго ще е по-важно от нас за партньора,
 
времето му с нас ще е малко, работата или някакви други задължения ще бъдат приоритет.

Да се върнем отново в онзи модел, в който сме получавали това, от което сме имали нужда навреме. Тогава у нас се развива  представата, че има един човек, който се грижи за нас, и се отзовава, когато ни е необходим - храни ни, подрежда около нас, грижи се за здравето ни, осигурява ни дрехи (и то такива, каквито ни харесват), дава ни играчки, забавлява ни и този човек е на наше разположение точно тогава, когато ние поискаме. Вследствие на това преживяване изграждаме представа, че това е реалността на връзките. Когато се срещнат двама души, всеки от тях има представата, че другият ще бъде на негово разположение, точно когато иска и очаква, че ще прави за него точно това, което желае.
 
Насърчавам ви да обърнете внимание на следващите изречения. За да имаме зряла връзка, психолозите съветват да излезем от този детски модус на вярване, че другият е там на разположение за мен, точно когато искам и ще прави това, което аз желая. За да имаме зряла  връзка, е нужно да се опитаме да поставим партньора си на първо място и да проявим грижа за него.
Очакванията и ценностите 

За да имаме удовлетворяваща ни връзка е нужно да сме осъзнати и да познаваме себе си. Да знаем какви са очакванията, с които влизаме във връзката и които имаме за партньора си от една страна, и от друга да сме наясно със собствените си ценности - какво искаме за себе си по отношение на свобода, развитие, кариера, пари, секс, хоби, деца, родители, приятели.

По отношение на очакванията и ценностите двамата партньори стоят на два противоположни полюса и очакват другият да се промени и да приеме тези на партньора си. Защо се случва така, че не искаме да променим позицията си? Всяка двойка преминава през два основни етапа на развитие във връзката. Първият етап е етапът на привличането, вторият е този на различията. 

Първият етап е времето, в което харесваме всичко в партньора си - възгледи, интереси, идеи, поведение; искаме да прекарваме много време заедно; чувстваме се добре, когато сме двамата, това ни носи радост; забавлява ни и ни въодушевява. Всичко, което той прави, е най-прекрасното!!! Имаме очи за постиженията и уменията му. Искаме да сме с него, защото той е човекът, за когото винаги сме мечтали. 
Важно е да знаем, че в първия етап на връзката се изграждат нейните граници и се определят всички правила на функционирането й. Дали ще излизаме заедно винаги, или аз ще излизам със своите приятели и ти ще имаш време за твоите. Ще планираме ли заедно отпуската и почивката си. Ще бъдем ли заедно по празниците. Ще имаме ли общ бюджет, или всеки ще разполага с парите си. Заедно ли ще живеем или отделно. Какво се случва в този период, когато възникнат конфликти? В този етап не обръщаме внимание на начина, по който разрешаваме конфликтите, защото сме фокусирани върху факта, че това, което правим заедно, ни харесва. Етапът на привличането е с продължителност от 1 до 3 години.

Следва етапът на различията 

Това е времето, в което виждаме как действител но изглежда нашият партньор. Виждаме всички онези неща, които не сме забелязали и не ни харесват. Тук в най-голяма степен и сила се появяват нашите очаквания. Те започват да функционират още повече в нас, защото откриваме, че пред нас стои човек, когото не сме искали.

Как всяка двойка излиза от етапа на различията? Зрелият начин е  партньорите да се фокусират върху това, че различията на всеки от тях са ценност за двойката. Освен това, добра работа може да ни свърши да си припомняме често казаното от Вирджиния Сатир: “Държим се сякаш имаме правото да кажем на другия как и какво да промени у себе си...“.
Току-що си дадох сметка, че само започнах темата, така че -  очаквайте продължение.

Борянка Борисова, психолог