Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
0°C
Времето Видин
3°C
Времето Сандански
-5°C
Времето Плевен
-0°C
Времето Пловдив
5°C
Времето Русе
5°C
Времето Сливен
-1°C
Времето Шумен
1°C
Времето Хасково
0°C
Времето Варна
4°C
Времето Бургас
6°C

Как да преживеем удовлетвореност в интимните си отношения?

Прочитания: 1084  1 Коментар
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Как стилът на привързаност от детството влияе в партньорските отношения? Продължаваме темата от миналия брой. 
Ще започна днешния разказ с характеристика на индивидуалните стилове на привързаност в зряла възраст. Минала през детството и юношеството, личността вече е създала своя инидивидуален стил. В зряла възраст, стиловете на привързване звучат по-различно от тези в детска възраст: сигурен, свръхангажиран, страхуващ се и отхвърлящ. Накратко за всеки.


Сигурният стил на привързаност
Хората с този стил на привързване са с позитивен образ за себе си и за другите. Описват себе си като дружелюбни, добродушни и харесвани. Възприемат партньора си като добронамерен и надежден. Не се страхуват от обвързване с него и се чувстват добре от взаимната зависимост. Те са способни да дават и получават подкрепа и се сближават сравнително лесно. В социални ситуации проявяват увереност. Открити са и са готови да опознаят партньора, а това улеснява взаимността в отношенията. Позитивната им самооценка се основава на успешните взаимоотношения с другите, те се чувстват обичани, подкрепяни и обгрижвани от своите партньори. 

Свръхангажираният стил на привързаност съответства на тревожно-амбивалентния стил на привързаност при децата. Хората с този стил имат негативен модел за другите. Изпълнени са със силен стремеж за създаване на контакти, а другите ги възприемат като “прилепчиви” в социалните връзки. Често се чувстват неразбрани, несигурни и отхвърлени. Значимите други за тях са ненадеждни и дистанцирани, и поради това те са се научили да изразяват активно и преувеличено своите потребности. Желаят да бъдат емоционално близки с партньорите си, но се тревожат, че те не искат да се обвържат с тях до степен на пълно сливане. Съмняват се в собствената си значимост, поради което напористо търсят подкрепа и позитивна обратна връзка. Описват себе си като емоционални, ревниви и избухливи. Проявяват свръхбдителност към потенциални източници на стрес и заплаха, и реагират с бурни отрицателни емоции. Изразяват потребностите си от привързаност по взискателен и манипулативен начин. Имат прекомерни очаквания към партньора и към подкрепата, която той може да осигури. Тези им поведения отдалечават партньора, а това води до преживяване на още повече тревожност, фрустрация и нови изисквания у тях.

Страхуващият се стил на привързване съответства на избягващия от ранната привързаност. Възрастните с този стил имат негативни схеми както за другите, така и за себе си. Избягват зависимост и се чувстват добре, когато не са обвързани. Убедени са, че не са обичани и значими. Имат негативен модел за другите и ги възприемат като отхвърлящи и застрашаващи. Хората със страхуващ се стил не умеят да се разкриват в романтичните взаимоотношения. Искат близост, но избягват тази възможност, защото се страхуват да не бъдат отхвърлени. Чувстват се постоянно стресирани, потискат изразяването на негативните емоции, не търсят външна подкрепа, защото не вярват, че я заслужават. Справят се с тревожността си в близките взаимоотношения чрез поддържане на необходимата дистанция и пасивност.

Отхвърлящ стил на привързване - няма аналог в стиловете на привързаност от детството. Хората с този стил демонстрират позитивен модел за себе си и негативен за другите. Избягват близостта поради страх от загуба на идентичността и независимостта си. Контролират стреса чрез недоверие към другите и запазване на емоционална дистанция. Показват слаб интерес към формиране на близки взаимоотношения и ценят собствената си независимост. Споделят, че никога не са се влюбвали. Трудно говорят за своите преживявания. Описват се като независими, разчитащи само на себе си и умеещи да контролират емоциите си. Омаловажават близките взаимоотношения, което е “имунизация” срещу евентуално отхвърляне.



Стабилност и промяна на вътрешните оперативни модели

В различни времеви периоди от живота си, с различни значими хора (приятели, партньори) можем да проявяваме различни оперативни модели. Един обаче е водещ. Промяна може да настъпи в случай на значимо житейско събитие със силно емоционално въздействие или при достатъчно продължителна емоционална връзка, която би могла да отправи предизвикателство към промяна на моделите. Конструираме света си по начин, който подкрепя наличните ни модели, избираме и създаваме среда, която пасва на нашите убеждения и очаквания за самите нас и за другите; ето така оперативните модели действат като самосбъдващи се пророчества.

Как стиловете на привързаност влияят на сексуалното ни поведение
Човекът със сигурна привързаност изживява комфорт от близостта, лесно се себеразкрива, създава удовлетворяваща сексуална връзка. Тя е една от най-интимните човешки връзки и предполага вяра в партньора, увереност, че ще получа подкрепа, споделена близост и физическо удоволствие. Сексуалната потребност се удовлетворява без защити и страхове, и не е средство да бъда забелязан и приет. Чувството за сигурност позволява установяването на дългосрочна моногамна връзка и играе роля в регулацията на емоциите. Хората със сигурна привързаност са научили от предишния си опит (свързването в детството и юношеството), че близостта, взаимното разбиране и грижа са ценни и необходими. 

Избягващите тенденции в привързаността и емоционалния дефицит се свързват с някои особености на сексуалното поведение. Тук се открива емоционална неангажираност, множество партньори, краткотрайни сексуални връзки, страх от интимност, силен стремеж към емоционална дистанция. Негативният модел за другите пречи на близостта и на реалистичната оценка на междуличностните ситуации (в общуването). Тук може да се проявят страх от секса, сексуално въздържание или предпочитания към случаен необвързващ секс. Хората с избягващи тенденции в поведението отричат сексуалните си потребности и не могат да ги обсъждат открито. Прекомерният личен контрол преминава в контрол над партньора. Високата степен на избягване се свързва с повече сексуални афери извън връзката.

Тревожните тенденции се свързват с амбивалентен подход към сексуалността. На сексуалната сфера се придава огромно значение, понеже сексът може да бъде средство за постигане на сигурност и любов. Но фиксирането върху въпроса: “Дали съм обичан?”, “Дали съм харесван?”, “Ще бъда ли отхвърлен?”, “Ще бъда ли изоставен?” затруднява сексуалното общуване. Прекомерното желание за близост може да постави хората с тревожни тенденции в рискова ситуация. Тези хора често пренебрегват своите собствени потребности и правила заради тези на партньора. Те имат очакване, че другият не е загрижен за тях и не ги обича достатъчно. Проявяват свръхбдителност по отношение на партньора, взискателни се, гневни и търсещи внимание. Изпитват интензивна сексуална страст и ревност към партньорите си, особено ако са със свръхангажиран стил на привързаност.

В заключение
Хората със силна тревожност в близките взаимоотношения използват сексуалността като средство за приемане от страна на другите, това е съпроводено с липса на сексуална самоувереност, рисково сексуално поведение и насилие. Страхът от интимност и негативният модел на другите при избягващите се свързват с по-малко сексуална активност, по-честа мастурбация или случаен и необвързващ секс.

Хората със сигурна привързаност успяват да поддържат взаимна сексуална близост и наслада, способни са едновременно на привързаност, грижа и сексуално удоволствие.

Този финал може вече да сте го чели. Повтарям го, за да ви го припомня. Ако сте разпознали стила си на привързване в някой, различен от сигурния, глътката въздух и надеждата за вас ще дойдат от това, че стилът на привързване може да бъде отработен чрез собствената ни рефлексия над оперативните ни модели в добра терапевтична връзка или чрез преживяване на “корективен” опит в нова връзка. Така може да развием сигурност в себе си, пълноценна връзка с партньора си и да преживеем удовлетвореност в интимните си отношения.

Борянка БОРИСОВА, психолог



 1 Коментар
  1. Маргарит Иванов 15.06.2017 22:04

    Като развиваме и подобряваме собствените си разбирания,възприятия и осъзнаване към правилни!Колкото по-правилни са разбиранията,възприятията и осъзнаването за нещата от живота(това,което се вижда и чува)толкова по-удовлетворено и щастливо се живее.

Напиши коментар:

CAPTCHA