Проф. Итамар Рац: Обикновено диабетиците са с ниски доходи и не могат да си позволят качествена храна
Защо се храним все по-зле, но въпреки това живеем по-дълго? Всички ли сме в рисковата група за развитие на диабет и може ли това толкова разпространено социално заболяване да се излекува?
Отговор на тези и още въпроси откриваме в интервю със световния експерт в областта на диагностиката и лечението на захарния диабет, проф. Итамар Рац. Проф. Рац ръководи израелския Национален комитет по диабета и Центъра за изследвания на захарния диабет в Йерусалим. Оглавява некомерсиалната организация “D-Cure”, подкрепяща разработките на нови методи за терапия на това заболяване. Автор е на почти 300 публикации и обучаващи курсове, освен това е куратор на редица периодични издания, посветени на проблемите на диабета.
- Проф. Рац, какво казва съвременната медицина: лечимо заболяване ли е диабетът в крайна сметка?
- Зависи какво разбирате под думичката излекуване. Да, сега вече е напълно реално човек да се възстанови и да живее нормален живот, без диабет и без лекарства. Колко дълго - това зависи от самите пациенти. Едни успяват да задържат такъв резултат десет и даже двадесет години, но при други болестта се възвръща след четири-пет години. Всички знаят, че при лечението на диабета е важно да се следи начинът на хранене. Ако човек по някакви причини престане да спазва диета и напълнее много, диабетът скоро ще се върне при него.
- Дълго време диабетът се смяташе за “болест на богатите хора” - тези, които много ядат и малко се движат. Но сега, ако се вярва на статистиката на Световната здравна организация, това заболяване стремително се разпространява и в бедните страни. С какво е свързано това?
- В днешно време основната част от болните с диабет действително са жители на небогати страни и хора с ниски доходи. Например в Израел при осигурените, т.е. у хората с добри доходи два пъти по-рядко възниква диабет, отколкото у бедните. Смятам, че и в много други развити държави е така. На какво се дължи това? Една от основните причини за възникване и развитие на диабета - покачването на килограми - е обусловена от постоянното консумиране на нездравословна и некачествена храна, както и липсата на физически натоварвания.
Хората с ниски доходи са принудени постоянно да се хранят с евтини продукти, които по принцип не са полезни за здравето. Те често нямат избор. Качественият хляб е три пъти по-скъп от масовия. Пресните плодове са по-скъпи в сравнение с евтините вредни сладкиши. Плюс всичко това - те почти не спортуват, защото нито имат време за такива занимания, нито имат пари. И в резултат често развиват затлъстяване. Такава е ситуацията и в моята страна, същото е в Китай, в Индия, както и в повечето страни от нашия свят. Само в Китай например към днешна дата се наброяват повече от 100 милиона болни с диабет и над 150 милиона души с преддиабет.
- Излиза, че всички без изключение сме в рисковата група...
- Вярно е, всички сме в рисковата група. Освен това рискуваме да заболеем не само от диабет, но и например от онкологични и сърдечносъдови заболявания. Нашето здраве зависи от два фактора: от гените, които засега уви не можем да променим. И от начина на живот. Затлъстяването е причината за огромния брой проблеми. Главното е да не ядем много вредна храна и, разбира се, да не преяждаме.
- Така е, но в много държави продължителността на живота постоянно нараства. Получава се интересен парадокс: ние дебелеем, не спортуваме, храним се с ужасна храна, но въпреки това живеем по-дълго. Защо?
- Причината е простичка и очевидна: в днешно време вече разполагаме с фантастични лекарства. Може и да не спазваме диета, да се тъпчем с всякакви глупости, да не се надигаме от дивана, но тези препарати така или иначе ще действат. Те постоянно се усъвършенстват. Вече са много по-безопасни и ефективно понижават теглото, както и артериалното налягане. Тези нови препарати не предизвикват хипогликемия, те защитават сърцето и бъбреците. Ние можем още на най-ранни стадии на диабета да ги използваме, за да нормализираме нивото на глюкоза в кръвта. Това значително променя бъдещето на пациента-диабетик.
През последните десет години във фармацевтичната област се случиха две истински революции. Първата от тях е появяването на препарати-антагонисти на рецепторите на глюкагоноподобния пептид 1 тип (аГПП-1). Тези лекарства защитават клетките, продуциращи инсулин, и им помагат да реагират правилно на глюкозата. Но най-важното - те намаляват апетита. По принцип пациентите-диабетици доста по-често изпитват чувство на глад, отколкото здравите хора. А когато се храним, нашият организъм секретира в стомашно-чревния тракт определен хормон, който след това попада в мозъка и му дава сигнал за засищане. Но при диабетиците съществува определена резистентност към този хормон и те не могат да усетят такива сигнали. Така че новите препарати могат да повлияят на такава ситуация. Те въздействат на мозъка, повишават нивото на този хормон и предотвратяват прекаленото преяждане. Ако човек прилага терапия с препарата от класа аГПП-1, той средно ще употребява с 500-700 калории по-малко и това е фантастично. Аз в момента наблюдавам 200 пациенти, прилагащи такова лечение. И всички успяха да свалят килограми.
А втората революция е появяването на препарати с по-продължително действие, пак от клас аГПП-1. Те доста по-ефективно понижават нивото на глюкоза в кръвта от препаратите с кратко действие от същия клас. Те трябва да се приемат по-рядко - един път седмично. Освен че оказват захаро-понижаващ ефект, препаратите с подобно действие допълнително защитават сърцето и бъбреците, предотвратявайки развитието на сърдечносъдови заболявания. Съвременната терапия на диабета става все по-простичка и безболезнена.
- Доколко са достъпни за пациентите тези нови препарати?
- Много важен въпрос. Тези препарати не могат да се нарекат евтини, затова и в случая възниква същият проблем, както и с качеството на храната: небогатите пациенти не могат да се сдобият с най-добрите лекарства, което означава, че при тях болестта протича по-сложно. Не е справедливо някак си само хората с високи доходи да могат да си позволят такова лечение. В крайна сметка ефектът от внедряването на новите терапии се появява много бързо и това ще позволява на страните да икономисват повече пари в бъдеще.
От лекарствата сега вече на практика има всичко необходимо. Препаратите, които се появиха през последните петнадесет години, обхващат потребностите на всички пациенти-диабетици. Ако става дума за научни изследвания, сега например се работи по създаването на изкуствена задстомашна жлеза. Тя ще представлява външна помпа, която ще подава на пациента инсулин при ниско ниво на захарта. И външен сензор, който ще определя нивото на захар в кръвта. Още в една насока се работи - производството на бета-клетки. Задачата се заключава в това - вземат се стволови клетки от организма и се превръщат в бета-клетки на задстомашната жлеза. Тези изследвания текат вече много години, но засега все още са далече от приключване. И това не е всичко.
Сега в Израел се провежда изследване, в хода на което работим над създаването на механизъм, който да принуждава клетките на черния дроб да изработват инсулин. В перспектива може да се взема биопсия от черния дроб на пациента, да се модифицират чернодробни клетки, увеличавайки броя им, и да се връщат обратно. И по този начин изцяло да решат проблема с изработването на инсулин в организма. Още не сме стигнали до клинични изследвания, но това е близка реалност.
Яна БОЯДЖИЕВА
Отговор на тези и още въпроси откриваме в интервю със световния експерт в областта на диагностиката и лечението на захарния диабет, проф. Итамар Рац. Проф. Рац ръководи израелския Национален комитет по диабета и Центъра за изследвания на захарния диабет в Йерусалим. Оглавява некомерсиалната организация “D-Cure”, подкрепяща разработките на нови методи за терапия на това заболяване. Автор е на почти 300 публикации и обучаващи курсове, освен това е куратор на редица периодични издания, посветени на проблемите на диабета.
- Проф. Рац, какво казва съвременната медицина: лечимо заболяване ли е диабетът в крайна сметка?- Зависи какво разбирате под думичката излекуване. Да, сега вече е напълно реално човек да се възстанови и да живее нормален живот, без диабет и без лекарства. Колко дълго - това зависи от самите пациенти. Едни успяват да задържат такъв резултат десет и даже двадесет години, но при други болестта се възвръща след четири-пет години. Всички знаят, че при лечението на диабета е важно да се следи начинът на хранене. Ако човек по някакви причини престане да спазва диета и напълнее много, диабетът скоро ще се върне при него.
- Дълго време диабетът се смяташе за “болест на богатите хора” - тези, които много ядат и малко се движат. Но сега, ако се вярва на статистиката на Световната здравна организация, това заболяване стремително се разпространява и в бедните страни. С какво е свързано това?
- В днешно време основната част от болните с диабет действително са жители на небогати страни и хора с ниски доходи. Например в Израел при осигурените, т.е. у хората с добри доходи два пъти по-рядко възниква диабет, отколкото у бедните. Смятам, че и в много други развити държави е така. На какво се дължи това? Една от основните причини за възникване и развитие на диабета - покачването на килограми - е обусловена от постоянното консумиране на нездравословна и некачествена храна, както и липсата на физически натоварвания.
Хората с ниски доходи са принудени постоянно да се хранят с евтини продукти, които по принцип не са полезни за здравето. Те често нямат избор. Качественият хляб е три пъти по-скъп от масовия. Пресните плодове са по-скъпи в сравнение с евтините вредни сладкиши. Плюс всичко това - те почти не спортуват, защото нито имат време за такива занимания, нито имат пари. И в резултат често развиват затлъстяване. Такава е ситуацията и в моята страна, същото е в Китай, в Индия, както и в повечето страни от нашия свят. Само в Китай например към днешна дата се наброяват повече от 100 милиона болни с диабет и над 150 милиона души с преддиабет.
- Излиза, че всички без изключение сме в рисковата група...
- Вярно е, всички сме в рисковата група. Освен това рискуваме да заболеем не само от диабет, но и например от онкологични и сърдечносъдови заболявания. Нашето здраве зависи от два фактора: от гените, които засега уви не можем да променим. И от начина на живот. Затлъстяването е причината за огромния брой проблеми. Главното е да не ядем много вредна храна и, разбира се, да не преяждаме.
- Така е, но в много държави продължителността на живота постоянно нараства. Получава се интересен парадокс: ние дебелеем, не спортуваме, храним се с ужасна храна, но въпреки това живеем по-дълго. Защо?
- Причината е простичка и очевидна: в днешно време вече разполагаме с фантастични лекарства. Може и да не спазваме диета, да се тъпчем с всякакви глупости, да не се надигаме от дивана, но тези препарати така или иначе ще действат. Те постоянно се усъвършенстват. Вече са много по-безопасни и ефективно понижават теглото, както и артериалното налягане. Тези нови препарати не предизвикват хипогликемия, те защитават сърцето и бъбреците. Ние можем още на най-ранни стадии на диабета да ги използваме, за да нормализираме нивото на глюкоза в кръвта. Това значително променя бъдещето на пациента-диабетик.
През последните десет години във фармацевтичната област се случиха две истински революции. Първата от тях е появяването на препарати-антагонисти на рецепторите на глюкагоноподобния пептид 1 тип (аГПП-1). Тези лекарства защитават клетките, продуциращи инсулин, и им помагат да реагират правилно на глюкозата. Но най-важното - те намаляват апетита. По принцип пациентите-диабетици доста по-често изпитват чувство на глад, отколкото здравите хора. А когато се храним, нашият организъм секретира в стомашно-чревния тракт определен хормон, който след това попада в мозъка и му дава сигнал за засищане. Но при диабетиците съществува определена резистентност към този хормон и те не могат да усетят такива сигнали. Така че новите препарати могат да повлияят на такава ситуация. Те въздействат на мозъка, повишават нивото на този хормон и предотвратяват прекаленото преяждане. Ако човек прилага терапия с препарата от класа аГПП-1, той средно ще употребява с 500-700 калории по-малко и това е фантастично. Аз в момента наблюдавам 200 пациенти, прилагащи такова лечение. И всички успяха да свалят килограми.
А втората революция е появяването на препарати с по-продължително действие, пак от клас аГПП-1. Те доста по-ефективно понижават нивото на глюкоза в кръвта от препаратите с кратко действие от същия клас. Те трябва да се приемат по-рядко - един път седмично. Освен че оказват захаро-понижаващ ефект, препаратите с подобно действие допълнително защитават сърцето и бъбреците, предотвратявайки развитието на сърдечносъдови заболявания. Съвременната терапия на диабета става все по-простичка и безболезнена.
- Доколко са достъпни за пациентите тези нови препарати?
- Много важен въпрос. Тези препарати не могат да се нарекат евтини, затова и в случая възниква същият проблем, както и с качеството на храната: небогатите пациенти не могат да се сдобият с най-добрите лекарства, което означава, че при тях болестта протича по-сложно. Не е справедливо някак си само хората с високи доходи да могат да си позволят такова лечение. В крайна сметка ефектът от внедряването на новите терапии се появява много бързо и това ще позволява на страните да икономисват повече пари в бъдеще.
От лекарствата сега вече на практика има всичко необходимо. Препаратите, които се появиха през последните петнадесет години, обхващат потребностите на всички пациенти-диабетици. Ако става дума за научни изследвания, сега например се работи по създаването на изкуствена задстомашна жлеза. Тя ще представлява външна помпа, която ще подава на пациента инсулин при ниско ниво на захарта. И външен сензор, който ще определя нивото на захар в кръвта. Още в една насока се работи - производството на бета-клетки. Задачата се заключава в това - вземат се стволови клетки от организма и се превръщат в бета-клетки на задстомашната жлеза. Тези изследвания текат вече много години, но засега все още са далече от приключване. И това не е всичко.
Сега в Израел се провежда изследване, в хода на което работим над създаването на механизъм, който да принуждава клетките на черния дроб да изработват инсулин. В перспектива може да се взема биопсия от черния дроб на пациента, да се модифицират чернодробни клетки, увеличавайки броя им, и да се връщат обратно. И по този начин изцяло да решат проблема с изработването на инсулин в организма. Още не сме стигнали до клинични изследвания, но това е близка реалност.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари