Д-р Петко Загорчев: Имаме опита, за да се справим с коронавирусната пандемия

Д-р Петко Загорчев е специалист по анестезиология и реанимация, по токсикология, магистър по здравен мениджмънт и с допълнителна квалификация по хомеопатия. Д-р Загорчев е началник на спешното отделение в Шуменската болница.

В интервю за в. “Доктор” д-р Петко Загорчев акцентира върху подходите и начините за овладяване на коронавирусната епидемия, като изтъкна, че е необходим точен, на базата на научни доказателства, анализ от академичната общност. 

- Д-р Загорчев, каква е вашата позиция относно характера на тази нова епидемия, която обхвана целия свят?

- Първо, прави впечатление, че тя не протича еднакво в отделните региони и държави. Вече почти половин година светът е в ситуация на коронавирусна пандемия. За разлика от предходни грипни пандемии при сегашната, поне към този момент, сякаш няма такъв голям брой поразени: сравнено с пандемията през 1918 г., през 1958 г., с епидемиите 2009-2011 г. 

Но фактът, че коронавирусната пандемия обхвана целия свят и предизвика значителен брой жертви, наистина създава тревога. И оправдава развилата се по целия свят тенденция към набелязване на мерки за овладяване на тази ситуация.

- Според вас до каква степен учени и експерти успяват да допринесат за овладяването на тази ситуация?

- Изминалите 6 месеца показаха, че към момента познанията ни по отношение на епидемиологията, на прогнозата, на лечението и бъдещия подход към COVID-19, са непълни и крайно недостатъчни. За щастие, в България епидемията не е масивна, няма много смъртни случаи, което, разбира се, не трябва да ни успокоява. Защото неяснотите остават, което от една страна, създава излишен страх и риск.

Как пандемията влияе на съня ни?

И от друга страна, за съжаление, дава възможност за неморални, неетични спекулации по отношение на лечение, на бъдещ подход, финансиране и т.н. Затова мисля, че към момента медицинската академична общност е в дълг към хората и към лекарите. Ние трябва да имаме ясен отговор на редица въпроси, които не можем да отминем с неглижиране. 

Защо например има страни като Италия, САЩ, Испания и други, с апокалиптичен брой жертви и едновременно с това държави, като Румъния, България, Черна гора, въобще Балканския регион, където смъртността е значително по-малка?

- Може би това се дължи на по-рано взетите мерки в България например, както и в някои други страни?

- Не, категоричен съм, че това не се дължи на по-рано взетите мерки или поне не само на тях. Да, в България се взеха навременни и много добри мерки, казвам го с цялото си уважение към хората, които го направиха. Знаем обаче, че те не се спазваха от всички, особено ромското население и най-вече завръщащите се от чужбина. 

Да, в последните дни и седмици се отбелязва по-голям брой заразени, но не така апокалиптичен, както в други региони. Това означава, че има нещо друго, което трябва да се търси и да се обясни. 

Второ, на експерти и медици им е пределно ясно, че в борбата с вирусни инфекции сляпото търсене на химиотерапевтични и други средства не е най-добрият подход. Трябва да има целенасочено определение с какво ще се борим.

Защото на този етап се мятаме в крайности: стимулиране или потискане на имунна система; прилагане на имуносупресори или на имуностимулатори; на други средства, на антибиотици. Крайно време е да се спрем на една ясна позиция. Да, интензивното лечение спасява живот, то е гаранция, че се прави необходимото за хората. Но водещото е да направим така, че да не достигаме до него. 

Д-р Петко Загорчев

- Какво друго отчитате като проблем?

- Корона инфекцията показа за пореден път, че здравната ни система е несъвършена както за справяне с такава епидемиологична обстановка, особено в голям мащаб, така и като цяло за покриване потребностите на населението. Хайде, вместо призивите “дайте пари”, да отправим призива “да се обединим и да дадем идея”. Защото така не може да продължава. Изтощаваме докрай системата, всички медицински специалисти работим в условията на неимоверно напрежение - и като обем работа, и   психологическо. 

Да, мобилизирахме се, но с цената на колко дежурства и труд? Колко време можем да издържим? Нека бъдем реалисти, а не да се залъгваме само с ваксини, лекарства и прочее. Медицината преди всичко е превантивна медицина. Но, за да се случват нещата, ни е нужна информация. Ние трябва да обърнем поглед към това, което сме преживели. Да се поучим как сме се справили в предходни такива ситуации. 

А сега говорим за интерлевкинови бури, лечение с азитрокс, с макролиди и прочее. Аз ще припомня, че същите тези лечебни протоколи бяха публикувани още през недалечната 2009 г., но май много бързо ги забравихме. Знаехме много добре, че усложненията са тежки. Пределно ясно е за всеки специалист, че когато се развие такъв процес в белия дроб (интерлевкиново възпаление или пък ако щете и микроваксуларни увреди на съдовата стена), ще се развият тромбози.

Така че няма смисъл да преоткриваме за пореден път топлата вода.  Аз мисля, че след 6 месеца лутане, хората, отговорни за организацията на здравеопазването; за ясните медицински критерии за диагностика, лечение и поведение, т.е., тези, които заемат върха на политическата и академичната йерархия, е време да дадат ясен отговор. За да може обществото да се успокои, а медицинското съсловие да знае, че се прави нещо за него и чрез него - за обществото. 

Защо ръкавиците не пазят от коронавирус в супермаркета

Ние сме в 21 век. Да, винаги има предизвикателства. Но аз мисля, че имаме опита, от който можем да се поучим. Иначе, ако продължаваме да се учим “в стъпка”, няма да напреднем с нищо. Ученето “в стъпка” не е път. Ученето заднишком и в тъмно не е път.

-Вие конкретно какво очаквате да предприемат политическата и академичната йерархия?

- Стриктен и точен професионален анализ на всички въпроси, които възникнат. Това очаквам и това трябва да се случи! Стриктен анализ на ситуацията, която се развива, точна оценка на постигнатото. Далече от пари и от комерсиални интереси. Не ние да се съобразяваме със стремежите на корпоративните интереси, а те да се съобразяват с това, което истинската медицинска наука каже и докаже.

- Може би академичната общност все още не е готова да даде това, за което говорите?

- Как да не е готова? А какво върши тогава? Нали се пъчат на всички академични съвети. Нали БАН се опълчва срещу всички неконвенционални и прочее практики. И какво предложиха? Мога да ви цитирам, но ще се въздържа от конкретика. Аз съм токсиколог, анестизиолог, реаниматор, имунолог. И повярвайте, се ужасих от едно предложение на БАН.

Както казах, няма да се впускам, само споделям възмущението си, защото във всичко трябва да има мяра. Аз много внимателно следя и чета всичко. Публикувал съм редица статии, в които сравнявам ситуацията от епидемията от 2009 г. и сегашната. В тези статии ще видите скенерите на белите дробове, направени на умиращи колеги в Шумен, но, за щастие, спасени през 2009 г.

Ще видите и скенерите на белите дробове на умиращи хора в Италия сега, през 2020 г. И знаете ли какъв е изводът? Те са едни и същи. Какво преоткриваме всъщност? Още тогава се постигна консенсус между пневмолози и анестезиолози относно лечението - малко антиаугментин, задължително макролид, много кислород и покой.

- А сега прилага ли се този подход в лечението?

- Прилага се, разбира се. Азитромицинът е макролид, в някои случаи добавят и още един антибиотик. И така популярният вече хлорокин, което за мен не е оправдано.

- Защо? 

- Защото, първо, не е доказан ефектът му, второ - има странични ефекти, например ритъмни нарушения. Медицината е медицина на доказателства, а не на предположения.

Така че, ще повторя призива си за това какво очакваме ние като общество и като съсловие: точен анализ, на база на доказателства; при възможност - за превенция. Защото това, което досега направихме, беше прекрасна позиция в момент на тревога, стрес и отчаяние. Но тя не може да продължи за в бъдеще и завинаги. От нея трябва да се излезе със строго научен подход.

Яна БОЯДЖИЕВА