Д-р Радин Цонев: Хепатит "В" по-често се предава при секс

Хепатит С е с размерите на пандемия, а повечето хора не знаят, че са болни. Над 180 милиона са болните в световен мащаб, в България те наброяват около 110 000 души. Световната здравна организация (СЗО) бие тревога по този повод, а данните са повече от тревожни. Само в Европа има над 10 милиона нови случая на хепатит всяка година, като едва 5 на сто от хората знаят за своето състояние. Именно това незнание води до късна диагностика, усложнения и над 1,4 милиона смъртни случая годишно от цироза и рак на черния дроб. Тази изключително тревожна статистика поставя истински предизвикателства пред страните от ЕС, свързани с липсата на информация, на скрининг, а оттам и на лечение за всички. Нужни са иновативни модели за финансиране и национални стратегии за борба с вирусните хепатити. 
Това е акцентът в интервюто ни специално за в. “Доктор” с началника на отделение “Гастроентерология” в болница “Токуда” д-р Радин Цонев - ръководител на Центъра по хепатология, един от водещите в страната за лечение на хроничните вирусни хепатити.

- Д-р Цонев, наскоро беше Световният ден за борба с хепатита. Статистиката, изнесена от СЗО, е повече от тревожна. Как ще коментирате?
- Фактът, че над 180 милиона души в световен мащаб боледуват от хепатит С, наистина говори за пандемия. Вече и в медиите се говори усилено за това. В България болните са около 110 хиляди души. За съжаление както в световен мащаб, така и в България две трети, да не кажа три четвърти, а дори и по-висок процент от хората не знаят, че са болни. И пак за съжаление, в целия свят ние, специалистите, лекуваме само “върха на айсберга”. Основната маса засегнати е под вододела така да се каже и не можем да я обхванем със скрининга. Всъщност проблемите със скрининга са не само в нашата страна, те са едни и същи по целия свят. А за да има на практика добър скрининг, е нужно да съществува добре работеща програма за обхващане на тези пациенти. Ние в нашата страна от 4-5 години се опитваме, работим и мога да кажа, че сме почти в края на създаването на такава програма. А тя обхваща усилията на вирусолозите, на епидемиолозите, на институциите, на личните лекари, на всички пациентски организации, на самите хепатологични дружества. Всички тези структури и специалисти работим заедно, за да се стигне до финализирането на такава програма за профилактика, която да обхване всички болни. 

- Т.е., всичко това, за което говорите, е изключително важно, за да се стигне до поставяне на диагнозата, нали така?
- Точно така. Диагнозата де факто вече се поставя лесно, като се започва с едни антитела - основни в скрининга. Те не са много скъпи - струват някъде между 15 и 17 лв. в клиничните лаборатории. Общо взето това е началото на диагностиката като впоследствие се пристъпва към вирусологичните изследвания, т.нар. генотип изследване, биопсия и др. В това отношение не е изключено да възникнат спорове с хепатолозите дали е нужна биопсия или не, но като цяло - всички тези изследвания водят до изграждането на основната диагноза.

- И оттам-нататък?
- Оттам-нататък следва лечението, което по целия свят е едно и също. Така беше и в интерфероновата ера, да я наречем, така е и сега - когато вече 

прилагаме и безинтерферонова терапия 

Ние, специалистите, в тази медицинска област в България, редовно си сверяваме часовниците според всички критерии на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб, на Американската асоциация за изучаване на черния дроб. Така че каквото ново се появи в лечението по света, го въвеждаме и тук. Т.е. успяваме да наложим най-съвременните методи на лечение.


©Shutterstock

- А кое е новото, което се прилага вече и в България? Преди няколко месеца говорихме с вас за същността на безинтерфероновото лечение.
- Новото всъщност е, че от 1 април тази година започнахме да прилагаме новите терапии. Както и предишния път стана ясно, вече имахме опита, водещите центрове бяха направили своите първи изследвания с такива пациенти. Това стана благодарение на някои от програмите за осигуряване на реален достъп до това лечение на пациентите с най-тежки форми на заболяванията. Така че опитът вече го имахме. И този опит доказа това, което всички знаехме от проучванията: 100% постигане на траен вирусологичен отговор на ефективността, която всъщност измерваме. Разбира се, отчитаме и лекарствените взаимодействия при пациенти, които имат повече заболявания. При тях стриктно трябва да се следи какви медикаменти получават, защото взаимодействието между лекарствата е много важен фактор, за да бъде успешно едно лечение. На практика това е един от критериите, който се изпълнява от всички специалисти, ангажирани с предприемането на такова лечение при такива пациенти. След което вече проследяваме самото лечение, за да може след 12 до 24 месеца (зависи от стадиите на заболяването) да се поздравим с успех.

- Засега прилагате това лечение само при най-тежките случаи, така ли? 
- Разбира се, започнахме с най-тежките случаи - това са пациенти с чернодробни цирози, както и тези с чернодробен рак. Ние имаме пациенти с първичен чернодробен карцином, а наскоро в медиите се появиха съобщения в това отношение и за болница “Св. Иван Рилски”.

Тук искам да отбележа, че това не са лекарства, които лекуват карцинома, 

те действат само на вируса. Наред с тях се прилагат и други методи за лечение на карцинома и по този начин се стремим да постигнем добра ремисия на болестта. Сблъскваме се, естествено, с някои по-щекотливи моменти, касаещи цирозата. Когато тя се излекува от вируса, се налагат още проучвания по отношение на фиброзата, но това вече е много дълъг процес на изучаване и може би ще ни трябват най-малко 15-20 години, за да отчетем обратно развитие на болестта.  Искам да кажа, че не само в България лекуваме най-тежките случаи. Така е по целия свят в момента. Все още нито една здравна система или осигурителни фондове не могат да си позволят да лекуват всичките си пациенти, имайки предвид съвременното ценообразуване на тези медикаменти.

- Д-р Цонев, кои са основните рискови групи? Вие съобщихте доста внушителна цифра на вирусоносителите...
- Нека отбележа, че по принцип нещата са емпирични, т.е. като казваме, че в България например имаме 110 хиляди души с хепатит С, това е защото според предишни проучвания по гнездови принцип се смята, че в България 1,5 на сто от хората страдат от хепатит С. Както се знае, че 3,5 на сто са с хепатит В; както се знае и това, че в особени популации като ромската или други малцинствени групи във връзка с някакви обредни действия, хепатит В може да стигне до 10 на сто; така се знае и какъв е процентът засегнати с хепатит С. Това е принципът, защото никой не ги е броил, тъй като на практика няма как да бъдат преброени. Аз и в началото на разговора казах, че знаем само за част от тях. Но така или иначе са обхванати всички рискови групи - това са затворници, хора с различна сексуалност, ХИВ-позитивни, както и всички пациенти, които са на лечение по програми, свързани с наркотици. Всички тези групи са обхванати. Тук е мястото обаче да изтъкна, че никой не е обхванал още една рискова група. Това са всички онези, за които алармираме, че са получили кръвопреливане поради някакъв инцидент преди 1994 г. При нас идват подобни пациенти. Тогава е имало много ПТП-та, извършвали са се преливания на кръв във връзка с операции, т.е.

много хора още тогава са били заразени 

Те се вълнуват, чувстват се едва ли не ощетени. След като установим, че имат хепатит С, обвинително казват: те ни заразиха. Питам аз: кои те? Тези, които ви спасиха живота ли? Защото е по-добре да си жив и контактиран, отколкото умрял-стерилен. В крайна сметка трябва да се направи такава съпоставка, защото говорим за млад вирус. Вирусът на хепатит С е установен чак през 1999 г. Със сигурност има още много неустановени вируси в медицината, но въпреки това спасяваме човешки животи. Спасяваме ги благодарение на биологичните единици - били те белтъчни вещества, били те кръвни продукти. Това са все вещества, които нямат антидот против всички вируси в тях.
 

©Shutterstock

- Стана ясно, че повечето хора не знаят, че са болни, а наясно ли са как се предава вирусът на хепатит С?
- За съжаление повечето хора не знаят. Затова и възникват въпроси как да се предпазват. Някои смятат, че този вирус се предава по полов път. Да, наистина има такива инциденти, но те са под 5%. В повечето случаи хепатит В се предава и по полов път, но хепатит С - само по кръвен път. И все пак, при полов акт например пак има кръвен механизъм - във връзка с цикъла при жените, във връзка с по-груб секс, във връзка с раничка на половия член при мъжа и т.н. Другото, което също се подценява, е заблудата при тези, които си слагат наркотици и “внимават”. Смятат, че като ползват индивидуална игла или спринцовка не могат да се заразят. Онези, които употребяват наркотици по друг начин, да убедени, че шмъркането е като пушенето на трева. И не могат да допуснат, че при него също има риск. Представете си само една тръбичка като мине през 2-3 носа, никак не е изключено кръвно пренасяне на вируса...  

- Д-р Цонев, вече е ясно, че хепатит С протича без симптоми дълги години, но все пак - няма ли някакви насочващи признаци, които да подскажат именно за тази болест?
- За съжаление, 

това заболяване е коварно, именно защото на практика няма симптоми.

Но всяка необяснима умора при пролетна инфекция, при лятна инфекция; всеки дискомфорт; болки в мускулите и ставите - зад всякакво такова уж безобидно състояние може да се крие хепатит. Освен това всички ходим на зъболекар, даваме кръв, правим любов - тези субективни фактори могат да станат причина за заразяване с вируса. Затова е желателно, да не кажа задължително, профилактично един път в годината човек да си пуска хепатитни маркери за изследване.

- Да ви попитам имат ли основание семействата на болните и заразените да се притесняват от този факт?
- Не, когато в едно семейство има хепатитно болен, не бива в никакъв случай да бъде игнориран. На практика няма опасност тези хора да заразят своите близки. Това не е срамна болест, а и никой не е застрахован, че утре няма да се разболее.
 
- Какви трудности срещате по отношение на скрининга?
- Опитваме се да провеждаме скрининг, но това трябва да се прави в големи групи от хора. Има напредък, пациентските организации провеждат хепънинги, участват в кампании и т.н. Разбира се, има много какво да се желае. И аз точно не мога да определя кога и как да се случат нещата по-резултатно. Как да се започне, защото знаете според нашия манталитет нямаме навика да ходим на профилактични прегледи. Това, разбира се, е много важно, но още по-важно е на тези профилактични прегледи да се обръща по-голямо внимание на пациентите. А не просто човек отива и му се казва: а, имаш един хепатит, но и да ти го кажем, няма да го разбереш. И този човек си ходи така 10 години, докато развие цироза. Съгласете се, че при такова развитие на нещата, изречението “има ти нещо, ама и да ти го кажем, няма да го разбереш”, е доста безотговорно. На пациента задължително трябва да бъде обяснено всичко и той да вземе решение за своето заболяване.

Здравната каса е поела своят част от нещата, вървим бавно и полека. Очакваме в рамките на една-две години, дори се надявам да успеем за една година да изчистим най-тежките случаи, за да можем вече догодина да осъвременим нещата. Естествено, всичко това е свързано със средства. Но имайте предвид, че на пазара непрекъснато излизат нови лекарства и колкото повече стават те, толкова по-евтини ще бъдат. Така беше и навремето, когато въведохме интерфероновото лечение - беше с високи цени, но те постепенно спаднаха, защото на практика хората имаха свободен достъп до това лечение. Затова очаквам и в световен мащаб в рамките на 4-5 години да поевтинеят и съвременните много по-ефективни лекарства. 

Лекарите трудно
откриват болестта

Резултатите от световната анкета “Quest”, проведена от Международния алианс по борба с хепатита с подкрепата на Европейската асоциация по изучаване заболяванията на черния дроб, показали, че половината респонденти, диагностицирани с вирусния хепатит С, дълго време са се лекували, без да подозират за своята диагноза. Техните лекуващи лекари не могли да разпознаят симптомите на заболяването, поради което по-малко от 46 на сто от тях били насочени към съответстваща диагностика. “Тази анкета демонстрира достоверното положение на проблемите, свързани с вирусен хепатит С, започвайки от диагностиката и завършвайки с лечението на хора, живеещи с тази диагноза“, казва изпълнителният директор на Международния алианс по борба с хепатита Ракел Пек. - Резултатите от анкетата се оказаха поразителни: те показаха, че не само значителна част от анкетираните нямат представа за хепатит С до момента на диагностициране на вируса, но се оказа, че и лекарите не са в състояние да го диагностицират. Това е критична ситуация, която трябва да се промени много срочно”.   

Яна БОЯДЖИЕВА