Опасните лекарства
Лекарствата убиват и болните, и здравите клетки и тъкани
Ако пациентът има късмет, няма да умре цялата здрава тъкан. Ако няма късмет - ще бъде осакатен или ще умре...
Всички живеем в „света на лекарствата”. Производителите всяка година бълват на пазара все нови имена. Благодарение на това все по-малко болести се отнасят към категорията „нелечими”. Но всяка монета има и обратната страна. Та нали лекарството, което притежава изключителна селективност, е идеалното, „вълшебният куршум”, прицелил се точно към болното място и не засягащ здравата тъкан. В реалния живот повечето лекарства са като картечен изстрел, който помита големи площи в организма.
Странични ефекти на таблетките:
Нежеланите лекарствени реакции се характеризират със следното многообразие: повишен риск от рак поради различни мутации в клетките на организма; вредни ефекти върху плода, което може да доведе до вродени малформации и дори до неговата смърт;
устойчиви промени в обмяната на веществата, проявяващи се с лекарствена зависимост, когато внезапното прекратяване води до абстиненция (кортикостероиди, транквиланти и т.н.); имунодефицитни състояния, дължащи се на негативното въздействие на лекарствата върху имунната система.
Алергичните реакции представляват повече от 70% от всички нежелани, странични ефекти. Те могат да се проявят с анафилактичен шок, треска, лезии по кожата, лигавиците, вътрешните органи, дихателната и нервната система, да променят състава на кръвта. Най-мощните вещества, които причиняват алергии, са пеницилиновите антибиотици, сулфонамидните препарати, местните обезболяващи, ваксините, аналгетиците.
В същото време с 50% е възможно да се предотвратят тези странични ефекти, тъй като са свързани с назначаването на неоправдано големи дози, без отчитане на индивидуалните особености на пациента.
Планирани вреди:
Различни прояви на непоносимост към лекарствата са описани още в началото на ХХ век. През 1901 г. в практиката е въведен терминът „лекарствена болест”, който акумулира всички възможни нежелани реакции към лекарства. Понастоящем те се обозначават като „странични ефекти на лекарствата”.
Обикновено страничните ефекти на лекарствата са добре познати още при пускането на лекарството в аптеките и са посочени в листовките към тях, но не е възможно всички действия на препарата върху човешкия организъм, без изключения, да бъдат установени по време на експерименталните изследвания и предварителните тестове. Например ототоксичното действие на стрептомицина (влошаващо слуха) е било установено само при лечението на пациенти в клиниката, а при животните това негово действие е неопределимо. Според съвременните постановки нововъведените в медицинската практика лекарства се считат за нови 5 години и при използването им пациентът се наблюдава внимателно от специалиста.
Повечето странични ефекти са слабо изразени и изчезват след спиране на лекарството или намаляване на дозата, но има и такива, които могат да доведат до значителни увреждания. Нежеланите реакции могат да бъдат преки (например раздразнение на лигавицата) или непреки (например недостиг на витамини при потискане на естествената микрофлора на човека при приемането на антибиотици). Такива реакции могат да възникнат при приемането на всяко лекарство.
Органи-мишени:
Когато лекарството се приема орално (през устата), въздейства най-напред на устната кухина и стомашно-чревния тракт. В такива случаи страничните ефекти могат да бъдат разрушаване на зъбния емайл, стоматит, стомашно-чревни разстройства - дразнене, гадене, подуване на корема, загуба на апетит, запек или диария, нарушения в храносмилането и т.н.
Някои лекарства могат да стимулират освобождаването на солна киселина, да забавят производството на защитна слуз или процесите на естествено регенериране на стомашната лигавица, което създава предпоставки за формирането на язви. Такъв ефект имат кортикостероидите, аналгетиците, противовъзпалителните, обезболяващите и температурно-понижаващите препарати (НСПВС), кофеинът и др.
Сравнително често от лекарствата страда и черният дроб. Именно той поема върху себе си първия удар и точно в него се натрупват и се подлагат на биотрансформация повечето лекарства. Чернодробните усложнения често възникват при използване на препарати с арсен, живак, някои антибиотици и т.н.
Бъбреците също често са изложени на нежелана лекарствена реакция. През тях от организма се изхвърлят много лекарствени вещества - непроменени или след поредица от преобразувания. Натрупването на тези вещества в бъбреците е добра основа за проява на токсични ефекти върху този орган. Така действат някои антибиотици, сулфонамидите и съдосвиващите препарати.
Страда и нервната система
Нервните клетки са особено чувствителни към химикали, така че лекарствата, които проникват през бариерата, която разделя централната нервна система от кръвта, може да предизвикат главоболие, замайване, потиснатост, да нарушат работоспособността. Продължителната употреба на някои лекарства може да доведе до по-сериозни усложнения. По този начин лекарствата, които имат потискащ ефект върху централната нервна система (невролептици) може да доведат до развитието на депресия и болестта на Паркинсон, а потискащите чувството на страха и напрежението (транквилизатори) – до нарушения в походката, възбуждащите средства – да причинят продължително безсъние и т.н.
Намаляване на риска
Много от нежеланите ефекти се дължат на нарушения на правилата за приема на лекарствата.
Предозирането е сериозен проблем, особено в случаите на приемане на такива лекарства, при които максималната поносима доза е малко над терапевтичната. Рискът от предозиране често е причина лекарите да предпочитат едно лекарство пред друго, ако ефективността им е близка, но единият от тях е по-безопасен при случайно или преднамерено предозиране. Скоростта на развитие на нежелани реакции зависи и от начина на приложение на препарата: апликациите и инхалациите причиняват по-бърза реакция, с по-редки опасни състояния, а парентералното приложение (инжектиране) - по-бавно, но по-неблагоприятно действие.
Важна роля играе и приеманата храна, тъй като тя влияе на скоростта на абсорбция на лекарствата – забавя я или обратно, ускорява я. Хранителните вещества могат да си взаимодействат с лекарствата и да подсилват негативния им ефект. Например в сиренето се съдържат биоактивни вещества - тирамин, хистамин, и при приемането на аналогично действащи лекарства може да възникнат странични ефекти. Освен това някои лекарства (антибиотици) потискат усвояването на вещества, необходими на организма, например витамини от група В, тъй като инхибират естествената чревната флора. А наличието на храна в червата отслабва антимикробното действие на сулфонамидите.
По време на лечението е необходимо да се откажете от алкохолните напитки, тъй като етиловият алкохол, в качеството си на разтворител, увеличава усвояването на много лекарства и примеси, съдържащи се в напитките (например във виното) и може да предизвика алергия.
Необходимо е да се вземе предвид и фактът, че при едновременното приемане на много лекарства те си взаимодействат помежду си, в процеса на което може да възникнат високо алергични комплекси. Определени лекарства потискат ензимите, като по този начин препятстват разтварянето и извеждането от организма на други лекарства и така допринасят за развитието на токсични и алергични реакции. Приемайки предписаните ви лекарства, не забравяйте това!
Но дори и ако сте направили всичко правилно, но са възникнали проблеми, консултирайте се задължително с лекар. Той може да намали дозата, да промени честотата на приема на лекарството или да го замени с друго. Всичко това ще сведе до минимум неблагоприятните, странични ефекти.
Милена ВАСИЛЕВА
Всички живеем в „света на лекарствата”. Производителите всяка година бълват на пазара все нови имена. Благодарение на това все по-малко болести се отнасят към категорията „нелечими”. Но всяка монета има и обратната страна. Та нали лекарството, което притежава изключителна селективност, е идеалното, „вълшебният куршум”, прицелил се точно към болното място и не засягащ здравата тъкан. В реалния живот повечето лекарства са като картечен изстрел, който помита големи площи в организма.
Странични ефекти на таблетките:
Нежеланите лекарствени реакции се характеризират със следното многообразие: повишен риск от рак поради различни мутации в клетките на организма; вредни ефекти върху плода, което може да доведе до вродени малформации и дори до неговата смърт;
устойчиви промени в обмяната на веществата, проявяващи се с лекарствена зависимост, когато внезапното прекратяване води до абстиненция (кортикостероиди, транквиланти и т.н.); имунодефицитни състояния, дължащи се на негативното въздействие на лекарствата върху имунната система.
Алергичните реакции представляват повече от 70% от всички нежелани, странични ефекти. Те могат да се проявят с анафилактичен шок, треска, лезии по кожата, лигавиците, вътрешните органи, дихателната и нервната система, да променят състава на кръвта. Най-мощните вещества, които причиняват алергии, са пеницилиновите антибиотици, сулфонамидните препарати, местните обезболяващи, ваксините, аналгетиците.
В същото време с 50% е възможно да се предотвратят тези странични ефекти, тъй като са свързани с назначаването на неоправдано големи дози, без отчитане на индивидуалните особености на пациента.
Планирани вреди:
Различни прояви на непоносимост към лекарствата са описани още в началото на ХХ век. През 1901 г. в практиката е въведен терминът „лекарствена болест”, който акумулира всички възможни нежелани реакции към лекарства. Понастоящем те се обозначават като „странични ефекти на лекарствата”.
Обикновено страничните ефекти на лекарствата са добре познати още при пускането на лекарството в аптеките и са посочени в листовките към тях, но не е възможно всички действия на препарата върху човешкия организъм, без изключения, да бъдат установени по време на експерименталните изследвания и предварителните тестове. Например ототоксичното действие на стрептомицина (влошаващо слуха) е било установено само при лечението на пациенти в клиниката, а при животните това негово действие е неопределимо. Според съвременните постановки нововъведените в медицинската практика лекарства се считат за нови 5 години и при използването им пациентът се наблюдава внимателно от специалиста.
Повечето странични ефекти са слабо изразени и изчезват след спиране на лекарството или намаляване на дозата, но има и такива, които могат да доведат до значителни увреждания. Нежеланите реакции могат да бъдат преки (например раздразнение на лигавицата) или непреки (например недостиг на витамини при потискане на естествената микрофлора на човека при приемането на антибиотици). Такива реакции могат да възникнат при приемането на всяко лекарство.
Органи-мишени:
Когато лекарството се приема орално (през устата), въздейства най-напред на устната кухина и стомашно-чревния тракт. В такива случаи страничните ефекти могат да бъдат разрушаване на зъбния емайл, стоматит, стомашно-чревни разстройства - дразнене, гадене, подуване на корема, загуба на апетит, запек или диария, нарушения в храносмилането и т.н.
Някои лекарства могат да стимулират освобождаването на солна киселина, да забавят производството на защитна слуз или процесите на естествено регенериране на стомашната лигавица, което създава предпоставки за формирането на язви. Такъв ефект имат кортикостероидите, аналгетиците, противовъзпалителните, обезболяващите и температурно-понижаващите препарати (НСПВС), кофеинът и др.
Сравнително често от лекарствата страда и черният дроб. Именно той поема върху себе си първия удар и точно в него се натрупват и се подлагат на биотрансформация повечето лекарства. Чернодробните усложнения често възникват при използване на препарати с арсен, живак, някои антибиотици и т.н.
Бъбреците също често са изложени на нежелана лекарствена реакция. През тях от организма се изхвърлят много лекарствени вещества - непроменени или след поредица от преобразувания. Натрупването на тези вещества в бъбреците е добра основа за проява на токсични ефекти върху този орган. Така действат някои антибиотици, сулфонамидите и съдосвиващите препарати.
Страда и нервната система
Нервните клетки са особено чувствителни към химикали, така че лекарствата, които проникват през бариерата, която разделя централната нервна система от кръвта, може да предизвикат главоболие, замайване, потиснатост, да нарушат работоспособността. Продължителната употреба на някои лекарства може да доведе до по-сериозни усложнения. По този начин лекарствата, които имат потискащ ефект върху централната нервна система (невролептици) може да доведат до развитието на депресия и болестта на Паркинсон, а потискащите чувството на страха и напрежението (транквилизатори) – до нарушения в походката, възбуждащите средства – да причинят продължително безсъние и т.н.
Намаляване на риска
Много от нежеланите ефекти се дължат на нарушения на правилата за приема на лекарствата.
Предозирането е сериозен проблем, особено в случаите на приемане на такива лекарства, при които максималната поносима доза е малко над терапевтичната. Рискът от предозиране често е причина лекарите да предпочитат едно лекарство пред друго, ако ефективността им е близка, но единият от тях е по-безопасен при случайно или преднамерено предозиране. Скоростта на развитие на нежелани реакции зависи и от начина на приложение на препарата: апликациите и инхалациите причиняват по-бърза реакция, с по-редки опасни състояния, а парентералното приложение (инжектиране) - по-бавно, но по-неблагоприятно действие.
Важна роля играе и приеманата храна, тъй като тя влияе на скоростта на абсорбция на лекарствата – забавя я или обратно, ускорява я. Хранителните вещества могат да си взаимодействат с лекарствата и да подсилват негативния им ефект. Например в сиренето се съдържат биоактивни вещества - тирамин, хистамин, и при приемането на аналогично действащи лекарства може да възникнат странични ефекти. Освен това някои лекарства (антибиотици) потискат усвояването на вещества, необходими на организма, например витамини от група В, тъй като инхибират естествената чревната флора. А наличието на храна в червата отслабва антимикробното действие на сулфонамидите.
По време на лечението е необходимо да се откажете от алкохолните напитки, тъй като етиловият алкохол, в качеството си на разтворител, увеличава усвояването на много лекарства и примеси, съдържащи се в напитките (например във виното) и може да предизвика алергия.
Необходимо е да се вземе предвид и фактът, че при едновременното приемане на много лекарства те си взаимодействат помежду си, в процеса на което може да възникнат високо алергични комплекси. Определени лекарства потискат ензимите, като по този начин препятстват разтварянето и извеждането от организма на други лекарства и така допринасят за развитието на токсични и алергични реакции. Приемайки предписаните ви лекарства, не забравяйте това!
Но дори и ако сте направили всичко правилно, но са възникнали проблеми, консултирайте се задължително с лекар. Той може да намали дозата, да промени честотата на приема на лекарството или да го замени с друго. Всичко това ще сведе до минимум неблагоприятните, странични ефекти.
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари