Интересът към стентирането постепенно заглъхва

Това казва интервенционалният кардиолог, руският проф. д-р Виталий Зафираки. Публикациите на проф. Зафираки в последно време предизвикват много голям интерес, тъй като отразяват не просто новостите в кардиологията, но и различна позиция по отношение на редица наложили се критерии и парадигми в лечението на сърдечносъдовите заболявания. Ето за какво става дума сега.

Интервенционалният кардиолог е именно онзи лекар, който се занимава и с поставяне на коронарни стентове, обяснява специалистът. Въпреки, че сферата на тяхната професионална компетенция е доста по-широка (включва също и минимално инвазивни операции при придобити и вродени сърдечни пороци). И затова  мнението на експерта в областта на интервенционалната кардиология Luka Lipar, изказано на Конгреса на Европейското кардиологично дружество преди година, е особено интересно.

Още повече, че то встъпва в известно противоречие със сякаш обективната заинтересованост на такъв тип професионалисти относно нарастването на ролята на интервенционалните методи за лечение на исхемична болест на сърцето. Ето буквално какво казва той в това интервю, информира проф. Зафираки: 

„Последни изследвания показват, че подходът в лечението на хроничните коронарни синдроми съществено се промени. Ние всички с нетърпение очаквахме излизането на ръководството на Европейското кардиологично дружество за хроничните коронарни синдроми.

Като интервенционален кардиолог мога да отбележа, че интересът към стентирането постепенно заглъхва. За наше съжаление, но пък за радост на пациентите. В последните години фокусът се измести от лечение на локалното увреждане към медикаментозната терапия на самия пациент“.   

Проф. Зафираки 

Проф. Зафираки допълва своя колега, като посочва: „И аз самият нееднократно съм писал в научнопопулярни статии, че възможностите на съвременната медикаментозна терапия в повечето случаи свеждат до нула онези преимущества, които доскоро имаше интервенционалното лечение (стентиране при хронична исхемична болест на сърцето. Но не при остри коронарни синдроми, не ги бъркайте). Най-големият плюс на медикаментозното лечение е в това, че то въздейства на всички атеросклеротични плаки едновременно, а не локално на една-две, както това се случва при стентирането.“ 

Няма съмнение, че остават категории с хронично болни пациенти, които няма как да се разминат без стентиране. Кои са тези пациенти? Това са хора с доказана исхемия на миокарда плюс:

• хемодинамична значима стеноза на ствола на лявата коронарна артерия или на предна низходяща артерия (тези артерии снабдяват голяма маса от миокарда);

• дву- или трисъдово увреждане на коронарните артерии при ниска съкратимост на лявата камера (ниска фракция на изтласкване от лявата камера по Ехокардиография);

• голяма зона исхемизиран миокард в хода на изпълнение на натоварващ тест с визуализация на миокадра (т.е., изследване, в хода на което може да се оцени площта на въвлечен в исхемия миокард);

Доц. д-р Добрин Василев: Половината от пациентите с артериални стеснения не се нуждаят от стентиране

„В отговор на моята статия за ползата и безполезността на стентовете се появиха няколко недоволни грубияни, които започнаха да ме упрекват в невежество и да доказват (голословно), че стентовете винаги носят полза“, споделя проф. д-р Зафраки. 

И допълва: „Още веднъж: стентирането на коронарните артерии е животоспасяваща намеса при остри коронарни синдроми (инфаркт на миокарда и нестабилна стенокардия).

При хронично болните ползата от стентиране трябва да се установява индивидуално и категориите на тези пациенти, които от съвременните позиции се нуждаят от това, ги посочих по-горе. При всички останали ползата от стентирането е под въпрос. Който става все по-спорен, колкото повече успехи достига медикаментозната терапия.“

Коментари