Проф. д-р Надя Полнарева: Личните лекари често нe разпознават аутизма
Диагностицираме по 300 деца за година
“Увеличава се броят на малките деца, диагностицирани с аутизъм, а една от причините за това е фактът, че повече родители със съмнение за подобни разстройства у техните деца търсят консултации със специалисти. У нас с аутизъм се диагностицират между 1 на 500 и 1 на 1000 деца. Разстройствата от аутистичния спектър обаче се срещат при 1 на 100 деца, като сред тях преобладават момчетата”, информира проф. Надя Полнарева, ръководител на Клиниката по детска психиатрия “Св. Никола” в столичната Александровска болница. “В България все още е проблем поставянето на диагнозата аутизъм в най-ранна детска възраст. Липсват и достатъчно детски психиатри, които да оказват необходимата помощ, което с новия проект по европейска програма “Инициативи за обществено здраве” ще бъде променено”, допълни още специалистът.
- Проф. Полнарева, колко родители идват при вас със съмнение, че има психично разстройство в поведението на детето им?
- В клиниката годишно около 500 родители сигнализират за съмнение за аутистично разстройство у тяхното дете. Подобни разстройства се установяват при около 300 от децата. Нараства обаче броят на малките деца, диагностицирани с аутизъм. Много рядко виждаме за първи път деца, които са след четири години, а в миналото беше обратното. От една страна, има сензитивност на родителите, но от друга страна, сме по-способни да посрещаме това, въпреки че диагнозата на съвсем малко дете е доста трудна за поставяне.
- Има ли регион, където честотата на заболяването е по-висока?
- Честотата на диагнозата аутистично разстройство е най-голяма там, където има високоспециализирани места за диагностика. Поставянето й отнема поне два месеца. Нужно е обаче допълнително обучение, което да улесни общопрактикуващи лекари и детски психиатри в диагностицирането на подобно разстройство. Именно затова в България започва проект за подобряване на ранната диагностика на децата с аутизъм. Предвижда се да бъдат обучавани и
информирани за тънкостите около разстройството
както детски психиатри, така и общопрактикуващи лекари. Ще се провеждат и дискусии с родителите.
- Най-характерният признак на болестта кой е?
- Едни от характерните признаци се проявяват, когато родителят заговори на своето дете, а то не се обръща, за да го погледне в очите, или пък когато малчуганът вече е на тригодишна възраст, а при срещите му с познати и непознати липсва усмивка.
Успешното въвеждане на новите стандарти за диагностика на аутизма у нас, с новия проект, е гаранция, че здравната ни система ще може да поема по-ефективно нарастващите потребности на семействата, които търсят консултация и помощ, а броят на тези родители в последните години категорично нараства.
Очаква се след приключването на проекта в цялата страна - в Южна България, а така също и в София, Варна, Русе и други градове, да има добре подготвени детски психиатри и клинични психолози, които да поемат лечението и грижите за детето. Ще бъдат предоставени и специфични тестове на
общопрактикуващите лекари и педиатрите, които ще могат да ги прилагат в рамките на профилактичните прегледи на децата.
- Аутистите изглеждат някак странни...
- Да, и обикновено са красиви, с малко отнесено изражение на лицето. Често стъпват на пръсти и в резултат на това имат леко поклащаща се походка. Нерядко са хиперреактивни, подскачат или непрестанно извършват едни и същи движения.
Повтарят многократно фрази,
дочути от другите, реклами или просто последната дума, произнесена пред тях. Нека това да провокира родителите да потърсят специалист, в домашна обстановка тези състояния се откриват доста лесно.
- Преодолими ли са трудностите пред родителите и децата им?
- Трудностите пред хората с аутизъм в България тръгват още от поставянето на диагнозата. Понякога симптомите при аутистичните деца са сходни с тези на умствено изостаналите или глухи деца, а общопрактикуващите лекари често нямат познанията, за да ориентират родителите към детски психиатър. И често те минават през всякакви специалисти - от “уши, нос и гърло” до невролог. За поставяне на категорична диагноза е необходим екип от детски психиатри, логопеди и психолози, които да са с богат опит в областта, а такива реално има само в университетските болници в големите градове.
След диагнозата идва ред на терапията, която практически няма къде да се провежда, защото липсват дневни центрове за такива деца и те са настанени сред хлапета с други увреждания.
Малко са и специалистите, обучени да се занимават с деца с аутизъм. В случай че детето има ресурс, поне до някой от класовете, да учи в общообразователно училище, сред учителите започва да цари безпокойство, защото често тези деца са хиперреактивни, а те не са обучени да се занимават с тях, нямат индивидуални програми, нито специализирани помагала - с картини и символи, по които да учат.
Въвеждат нови стандарти
В близките месеци детските психиатри от цялата страна ще разполагат с най-съвременния международно утвърден диагностичен инструментариум за ранна диагностика на деца с аутизъм. Това ще стане възможно след завършването на проект, който е в процес на реализация от екипа на детската психиатрична клиника “Св. Никола” при Александровска болница. Проектът се реализира по европейска програма “Инициативи за обществено здраве” със средства от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм в размер на 304 690 евро.
Забавянето на речта е първият симптом на болестта
“Причините, които водят до това състояние, все още не са известни на специалистите, независимо от множеството съществуващи теории. Психодинамичната теория защитава тезата, че при такива деца е липсвала емоционална връзка между майката и детето по време на бременността или през първата година след раждането.
Предполага се, че причината могат да бъдат биологични фактори, хромозомни аномалии или дори храни с повишено съдържание на глутен, приемани в големи количества по време на бременността.
Особена популярност в последно време има и теорията, че причината за аутизма е живакът, съдържащ се в някои ваксини, слагани на децата. Нито една от тези причини не е научно доказана, диагнозата може да се постави между две и половина и четиригодишна възраст, а първият симптом обикновено е забавянето на речта”, твърди проф. Полнарева.
Люба МОМЧИЛОВА
- Проф. Полнарева, колко родители идват при вас със съмнение, че има психично разстройство в поведението на детето им?- В клиниката годишно около 500 родители сигнализират за съмнение за аутистично разстройство у тяхното дете. Подобни разстройства се установяват при около 300 от децата. Нараства обаче броят на малките деца, диагностицирани с аутизъм. Много рядко виждаме за първи път деца, които са след четири години, а в миналото беше обратното. От една страна, има сензитивност на родителите, но от друга страна, сме по-способни да посрещаме това, въпреки че диагнозата на съвсем малко дете е доста трудна за поставяне.
- Има ли регион, където честотата на заболяването е по-висока?
- Честотата на диагнозата аутистично разстройство е най-голяма там, където има високоспециализирани места за диагностика. Поставянето й отнема поне два месеца. Нужно е обаче допълнително обучение, което да улесни общопрактикуващи лекари и детски психиатри в диагностицирането на подобно разстройство. Именно затова в България започва проект за подобряване на ранната диагностика на децата с аутизъм. Предвижда се да бъдат обучавани и
информирани за тънкостите около разстройството
както детски психиатри, така и общопрактикуващи лекари. Ще се провеждат и дискусии с родителите.
- Най-характерният признак на болестта кой е?
- Едни от характерните признаци се проявяват, когато родителят заговори на своето дете, а то не се обръща, за да го погледне в очите, или пък когато малчуганът вече е на тригодишна възраст, а при срещите му с познати и непознати липсва усмивка.
Успешното въвеждане на новите стандарти за диагностика на аутизма у нас, с новия проект, е гаранция, че здравната ни система ще може да поема по-ефективно нарастващите потребности на семействата, които търсят консултация и помощ, а броят на тези родители в последните години категорично нараства.
Очаква се след приключването на проекта в цялата страна - в Южна България, а така също и в София, Варна, Русе и други градове, да има добре подготвени детски психиатри и клинични психолози, които да поемат лечението и грижите за детето. Ще бъдат предоставени и специфични тестове на
общопрактикуващите лекари и педиатрите, които ще могат да ги прилагат в рамките на профилактичните прегледи на децата.
- Аутистите изглеждат някак странни...
- Да, и обикновено са красиви, с малко отнесено изражение на лицето. Често стъпват на пръсти и в резултат на това имат леко поклащаща се походка. Нерядко са хиперреактивни, подскачат или непрестанно извършват едни и същи движения.
Повтарят многократно фрази,
дочути от другите, реклами или просто последната дума, произнесена пред тях. Нека това да провокира родителите да потърсят специалист, в домашна обстановка тези състояния се откриват доста лесно.
- Преодолими ли са трудностите пред родителите и децата им?
- Трудностите пред хората с аутизъм в България тръгват още от поставянето на диагнозата. Понякога симптомите при аутистичните деца са сходни с тези на умствено изостаналите или глухи деца, а общопрактикуващите лекари често нямат познанията, за да ориентират родителите към детски психиатър. И често те минават през всякакви специалисти - от “уши, нос и гърло” до невролог. За поставяне на категорична диагноза е необходим екип от детски психиатри, логопеди и психолози, които да са с богат опит в областта, а такива реално има само в университетските болници в големите градове.
След диагнозата идва ред на терапията, която практически няма къде да се провежда, защото липсват дневни центрове за такива деца и те са настанени сред хлапета с други увреждания.
Малко са и специалистите, обучени да се занимават с деца с аутизъм. В случай че детето има ресурс, поне до някой от класовете, да учи в общообразователно училище, сред учителите започва да цари безпокойство, защото често тези деца са хиперреактивни, а те не са обучени да се занимават с тях, нямат индивидуални програми, нито специализирани помагала - с картини и символи, по които да учат.
Въвеждат нови стандарти
В близките месеци детските психиатри от цялата страна ще разполагат с най-съвременния международно утвърден диагностичен инструментариум за ранна диагностика на деца с аутизъм. Това ще стане възможно след завършването на проект, който е в процес на реализация от екипа на детската психиатрична клиника “Св. Никола” при Александровска болница. Проектът се реализира по европейска програма “Инициативи за обществено здраве” със средства от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм в размер на 304 690 евро.
Забавянето на речта е първият симптом на болестта
“Причините, които водят до това състояние, все още не са известни на специалистите, независимо от множеството съществуващи теории. Психодинамичната теория защитава тезата, че при такива деца е липсвала емоционална връзка между майката и детето по време на бременността или през първата година след раждането.
Предполага се, че причината могат да бъдат биологични фактори, хромозомни аномалии или дори храни с повишено съдържание на глутен, приемани в големи количества по време на бременността.
Особена популярност в последно време има и теорията, че причината за аутизма е живакът, съдържащ се в някои ваксини, слагани на децата. Нито една от тези причини не е научно доказана, диагнозата може да се постави между две и половина и четиригодишна възраст, а първият симптом обикновено е забавянето на речта”, твърди проф. Полнарева.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари