Росица Касабова: Ракът се лекува без излишна драма и отчаяние

Росица Касабова е председател на Сдружение “Спри рака” и вече 10 години е здрава след лечение на рак на гърдата. Разговаряме с г-жа Касабова по повод Благотворителния крос “Европейска Миля” в Пловдив за трудностите на пациентите и постиженията в областта на лечението на раковите заболявания в България. 

- Г-жо Касабова, каква е идеята на благотворителния крос „Европейска миля“, който организирате на Гребния канал в Пловдив на 30 май?

- Сдружение „Спри рака“ се включи в инициативата на European Mile (Европейска миля) за повече движение, спорт и здравословен начин на живот сред децата и хората на средна и преклонна възраст. Това е целогодишна програма и ние се споразумяхме с European Mile техните активности и тези на нашето сдружение „Спри рака“ да бъдат с една кауза – да информираме обществото и засегнатите от рак хора за новите достижения на медицината, за различните звена за лечение, къде пациентите могат да открият специалисти онколози и какви стъпки да предприемат за успешното си лечение.

В общоевропейски план борбата с рака се поставя като приоритет в следващите пет години. Вече има разработени антиракови програми, които засягат четирите най-важни области, на които наблягаме и ние – превенция, ранна диагностика, съвременно лечение и последващо лечение на вече преминалите през раковите заболявания. 

На събитието на Гребната база в Пловдив целта ни беше да запознаем хората с тези приоритети в борбата с рака, да ги агитираме за повече движение, за правилно хранене и здравословен начин на живот. В крайна сметка, всичко зависи от нас самите – как живеем, ходим ли редовно на профилактични прегледи и ако се открие онкологично заболяване, то да е диагностицирано рано и лекувано навреме. Това е условие за по-ефективно лечение с отлична прогноза. 

Крос „Спри рака“ през 2019 г. 

- Какво се изискваше от участниците в кроса?

- Участието в кроса беше напълно безплатно. Едни пробягаха една миля, което е равно на километър и половина. Други преминаха разстоянието с ходене. Имаше и групи, които танцуваха. Организирахме и благотворителен базар. Всеки желаещ можа да си купи нещо или директно да дари средства за нашата благотворителна кауза – за детските клиники по онкохематология в страната, а също и за строящата се в Пловдив най-голяма детска хематологична клиника. 

В тази кампания се включват и спонсори, много физически и юридически лица. Целта ни е кампанията да стане национална. Средствата са предназначени за закупуването на апаратура и консумативи, както и за всичко необходимо на тези клинични звена.

Следващите благотворителни събития ще бъдат всеки месец. През октомври ще организираме научна конференция за новостите в лечението на онкохематологичните заболявания в Медицинския университет в Пловдив. В съпътстващата програма отново ще организираме благотворителен крос на Гребната база.

Идеята ни е да идват повече хора, да научат за рака, а тези, които са диагностицирани, да се видят със специалисти на място, да се запознаят и да си поговорят. Ние отделно предоставяме контакти със специалисти на тези, които имат нужда от консултация и второ мнение. 

- Как повлия пандемичната обстановка на профилактиката, диагностиката и лечението на хората с онкологични заболявания?

- Първоначално, този процес беше затруднен, защото хората се страхуваха да отидат в лечебно заведение, за да не се заразят с коронавирус. Това забави и диагностиката, и лечението. Всъщност, решението да не се излиза от дома не беше добро. При този тип заболявания всяко забавяне е рисковано, дори фатално в някои случаи. Споровете дали хората с онкологични заболявания да бъдат ваксинирани или не, също не доведоха до добри резултати. Специалистите са категорични, че онкологичните пациенти трябва да бъдат ваксинирани, защото това ще ги пази от усложнения, а не обратното. 

Сега дейността на онкологичните звена се нормализира и се надявам да не се допускат грешни решения от хората, които ръководят здравната система. Защото в крайна сметка, отлагането на лечение е наложено решение и често не е на самия пациент.

- Какво ще апелирате към самите пациенти, защото има неща, които зависят от тях?

- Да не се притесняват. Болниците са най-малко опасните места за заразяване с коронавирусна инфекция или каквото и да било друго. По-голяма е вероятността да се заразят в магазин за хранителни стоки или там, където има струпване на повече хора, отколкото в болница. Просто няма спор по този въпрос. Съветвам ги незабавно да се свържат с техния лекуващ специалист, ако вече имат такъв, или да потърсят лекар, за да продължат или пристъпят към лечение. Излишно е да се поддават на паниката и страха от евентуален COVID-19. Те вече имат по-спешна задача – лечението на раковото заболяване. Паниката само може да им навреди, а не да им помогне. 

- Понеже в масовото съзнание битува мнението, че ракът е страшна болест, че разболееш ли се, си обречен. Какво реално е положението днес?

- Това отдавна не е така. Медицинската наука върви напред, създадоха се много нови методики на лечение – както лекарствени, така и оперативни. Това е предимството на днешните пациенти с онкологични заболявания. Докато преди 20 години от 10 диагностицирани с рак един оживяваше, сега е обратното от 10 диагностицирани - 9 оживяват. Голямата преживяемост се дължи точно на новите таргетни и биологични терапии, на робот асистираната хирургия и други съвременни хирургични техники. 

Смисълът на борбата срещу рака е да се влагат средства в развитието на науката, за да може този проблем да се решава много по-ефективно. 

- Разкажете за вашия опит с рака като пациент.

- Моят личен опит е отпреди повече от 10 години. Благодарение на това, че в рамките на десет дни през 2009 г. ме диагностицираха с рак на гърдата, получих и второ мнение, оперирах се и продължих лечението, аз съм в статистиката на успешно преминалите през този проблем. Нямах никакво колебание, че трябва веднага да взема мерки. 

Другото, което повлия за успешното ми лечение, беше тоталното преобръщане в начина ми на мислене, във физическата активност, в начина ми на хранене. Започнах да общувам повече с позитивни хора и самата аз да бъда позитивен човек, да имам положително усещане за живота.

Нещата завършват добре, когато погледнеш на рака като проблем, който се е случил на мен и който трябва да се реши, а не да гледаш на него като присъда и да изпадаш в самосъжаление. В днешно време има хора, чието раково заболяване се открива в много напреднал стадий, но заради позитивното си отношение в борбата с този проблем, те се справят – оцеляват и водят абсолютно нормален начин на живот. 

Всички знаем, че дори да си здрав, ако паднеш духом, ако се притесняваш постоянно, ти ще се разболееш. Обратното – и най-тежкият проблем се решава, когато стъпка по стъпка се върви към решаването му, без излишна драма, без отчаяние. Много могат да помогнат близките, приятелите.

Затова са нашите активности, които събират на едно място както хора, преминали през рака, така и техни близки. Всичко се решава заедно, в семейството, в близкия приятелски кръг, дори сред колегите на работното място, в средата, в която се движиш. Ако тя не е подходяща, просто си потърси друга среда, за да можеш да излезеш от проблема.

Мара КАЛЧЕВА