Д-р Албена Факирова: Не е нормално пациентите сами да носят проби за второ мнение

Когато се взема биопсия от някой орган, тя се изследва от патолог, който поставя диагнозата. Д-р Факирова обясни за в. “Доктор” какво представлява клиничната патология и с какви проблеми е свързана.

Визитка

♦ Д-р Албена Факирова е началник на Клиниката по обща и клинична патология и ръководи Отделението по имунохистохимия и електронна микроскопия във Военномедицинска академия. Специализирала е по различни проблеми на клиничната патология в Италия, Дания, Австрия, Румъния, Германия и др. Д-р Факирова въвежда иновативни методи в своята клиника, доказан и предпочитан патолог и цитопатолог е не само в структурите на ВМА. Освен широки професионални интереси в общата и клиничната патология, има специален интерес към жлъчно-чернодробната и панкреатична патология, заболяванията на белия дроб и на гърдата. 

- Д-р Факирова, с какво вас лично ви привлече клиничната патология?

- Харесах си специалността още като студентка трети – четвърти курс, когато се учи патология в Медицинския университет. Още тогава реших, че това нещо ме привлича и вълнува, че ми е интересно и че твърдо искам да стана патолог. И след това не съм имала колебания. 

Патологията е слабо позната медицинска специалност в нейната цялост. Хората обикновено си мислят, че се занимаваме само с аутопсии на починали. Наистина, част от патологията се състои в аутопсиране на хора със заболявания, починали в болница.

Но в последните 10 години това все по-рядко е част от нашата работа поради факта, че диагностичните методи напреднаха и рядко причината за смъртта на болния остава неизяснена. Аутопсионната дейност е част от обучението на младите лекари, които ще стават патолози. Ще уточня, че ние не сме съдебни патолози, не правим разследване за причината на смъртта на починали.

- В какво се състои основната ви работа?

- В 21-ви век основната и изключително важна работа на патолога е диагностика на онкологични и неонкологични заболявания чрез цитологични препарати под микроскоп. Ние сме лекари, които седят пред микроскопи в чисти и светли кабинети, а не работим в моргата. 

Ние стоим зад всяка диагноза на пациент, на когото е правено вид инвазивно изследване – независимо дали е взет материал при голяма отворена операция, или при малки инвазивни процедури, като гастроскопия, колоноскопия, биопсии на простата, гинекологични кюретажи. Зад диагнозата след такава манипулация стои патолог. Никой клиницист не може да сложи точна диагноза, без да е взет тъканен материал, който да е видян и изследван от патолог. 

- Например взета е биопсия от тумор на гърда. С какво е важно изследването на патолога за по-нататъшния лечебен процес?

- С изследването на първоначалната биопсия патологът установява дали има злокачествено заболяване, или туморът е доброкачествен. Ако е злокачествен, определя вида на рака, като на базата на неговата морфология и след допълнителни изследвания на маркери, които са задължителни при рак на гърдата (естроген, прогестерон и HER2), установява хистологичния и морфологичния тип на карцинома. Всичко това, в съчетание с клиничните данни, дава диагнозата. Патологът е част от онкологичен екип, в който влиза също образен диагностик, хирург, медицински онколог. Те решават как да протече терапията на конкретната жена.

- Колко типа биват злокачествените образувания и защо различието им има значение за конкретната терапия?

- Карциномите са изключително много видове, някои от тях са редки. Много важно е да определим вида на тумора, защото съвременната онкология използва прецизирана терапия на отделните подвидове тумори. Колкото по-прецизна е хистологичната диагностика, толкова по-адекватно ще е лечението на пациента – избира се най-подходящата таргетна или имунотерапия, понякога в съчетание с химио- или лъчетерапия. 

Д-р Албена Факирова

- Къде сте се обучавали в клиничната патология, защото тези знания не се получават в медицинските университети?

- Работила съм 10 години в Патологията на „Пирогов“, където съм проходила като патолог, където ми показаха основите на тази специалност, за което съм им много благодарна. После дойдох във Военна болница, където работя вече 15 години. Началник на клиниката беше доц. Михова и след години работа с нея натрупах опит. Ако сега съм на прилично равнище като патолог, то е благодарение на нея и на добре оборудваната патология във Военна болница.

Същевременно ходя редовно на обучения и курсове в Европа. Следя какво организира Европейското дружество по патология и всяка година веднъж или два пъти минавам кратък обучителен курс. Темите са различни – карцином на бял дроб, панкреасен карцином, чернодробни тумори и т.н. Така осъвременявам знанията си. 

- Възможно ли е специалист да бъде на ниво без такива обучения?

- Не мисля, че възможно. Редно е всяка година човек да види какво правят хората по света, да се сравни с тях. За съжаление, не мога да кажа, че ние сме на същото равнище, макар че се стараем и правим всичко, което е по силите ни. 

Осъвременяването на знанията на всеки специалист е оставено на неговата инициатива и се заплаща с лични средства. Това е проблем в България, наред с факта, че никой не изисква продължаващо обучение на медицинските специалисти и не следи това да се случва. 

- Какъв е редът, по който пациентите стигат до вас, патолозите? Защо в България онкопациентите сами си придвижват пробите и искат второ мнение от патолог?

- По принцип това не е нормално. В западноевропейските държави не е така. Пациентът отива в болницата, която си е избрал; когато стигне до операция, съответната клиника по патология изследва материала от биопсията и дава резултат. Но ако тази патологична клиника няма нужното ниво на компетентност, по служебен път придвижва биопсията за консултация и доизясняване при друг специалист.

В Европа клиниките имат различни нива на компетентност и работят според тях. Докато в България всеки е специалист по всичко. Някъде се слага диагноза, но пациентът е отчаян, разбира от сайтове или от групи във фейсбук, че трябва да вземе второ мнение. Така пациентите хукват с пробите и ги носят при друг патолог за второ мнение. Това обаче не е рутинна практика и никъде по света не се поощрява. Но в България липсва институционализиран път на пациента от първите симптоми, през поставянето на диагнозата до лечението. 

Реално у нас пациентът сам се спасява 

Аз работя във ВМА и този процес е организиран така, че абсолютно всички биопсии, взети в болницата, минават през мен и колегите. Ние сме голям колектив, консултираме се помежду си. Един тъканен материал се гледа поне от двама души, защото има много трудни диагнози. Екипната работа на патолозите е много важна. Не е редно патолог да работи сам.

- Има ли все още дефицит на патолози?

- Дефицит има. Някои колеги работят и на пенсионна възраст. Имаше само две-три години засилен интерес към патологията от завършващите лекари, който постепенно изчезна. Тогава даже връщахме някои от желаещите да специализират, защото нямаше места. Сега се оглеждам за кандидати за специализанти, но няма. Друг проблем е, че някои от младите, които вземат специалност и са вече пообучени, отиват да работят в Европа. Те избират осигурен и спокоен живот. Разбирам ги и не им се сърдя.

- Какво си пожелавате за новата година?

- Ние работим всеки ден със страшни диагнози и виждаме в документите имена на много млади пациенти. При тази ежедневна работа с болести съм убедена, че здравето е най-важно, че това не е клише. Затова си пожелавам здраве за мен, за семейството ми, за близките, за колегите. 

Мара КАЛЧЕВА