Д-р Димитър Попов: загубата на зрение невинаги се дължи на заболяване на очите

В това интервю офталмологът д-р Попов ще ни представи интересен клиничен случай на пациент с прогресивно намаляване на зрението, което в крайна сметка, се оказва следствие от съвсем различно заболяване.

Целта ни е да изострим вниманието на всички, които в един или друг момент забележат проблеми със своето зрение, да настояват за точна диагноза и своевременно лечение.

♦ Д-р Димитър Попов е специалист по очни болести в МЦ „ВизАрт“ и УМБАЛ Пловдив. През 2014 г. завършва Медицински университет – Пловдив, а през 2019 г. придобива специалност „Очни болести“.

Професионалните интереси на д-р Попов са в областите диагностика и хирургия на преден и заден очен сегмент, глаукома, детска офталмология. Д-р Димитър Попов извършва високоспециализирана диагностика, профилактика и лечение на широк спектър очни заболявания при деца и възрастни пациенти.

Член е на Българския лекарски съюз и Българското дружество по офталмология. Участва в редица национални и международни конгреси и семинари по специалността.

- Д-р Попов, в предварителния ни разговор казахте, че ще ни представите интересен клиничен случай от вашата практика. С какво ще е полезна тази информация?

- Смятам, че е удачно да запознаем вашите читатели, пациентите с оплаквания от проблеми със зрението, както и колегите с този наистина интересен случай.

Ще е полезно да изострим вниманието върху този медицински казус, тъй като става дума за загуба на зрение, но не вследствие очно заболяване. В тази връзка нашият екип апелира за по-детайлно разглеждане на проблемите на пациента, като не се изключва те да са породени или свързани с различни аспекти на медицината.

Освен това се надявам тази наша история да служи за пример както на пациенти, така и на колеги.

- Разкажете конкретно за какво точно става дума?

- Става дума за пациент, който преди 3 години решава да отиде на преглед при офталмолог с оплакване от намалено зрение. Човекът е отишъл с намерението да му сменят старите очила с нови, т.е., смяна на диоптъра.

Специалистите тогава установяват, че той има повишено вътреочно налягане и му поставят диагнозата глаукома. Съответно, му назначават терапия, която вероятно допринася за нормализиране на вътреочното налягане, но зрението на пациента не се подобрява.

Офталмолозите, които са провеждали прегледа, са обяснили, че намаляването на зрението му е причинено от глаукома и повишено вътреочно налягане.

- Какво следва? Какво е неговото поведение, след като зрението му не се подобрява така или иначе?

- През годините пациентът търси мнението на много и различни специалисти. За съжаление, установява, че въпреки всичко зрението му не се подобрява, дори напротив. То постепенно отслабва, въпреки предписваното лечение – основно очни капки.

И така, преглед след преглед при различни специалисти, след редица контролни прегледи офталмолозите продължават да твърдят, че намаленото зрение на пациента е причинено от вече поставената му диагноза.  

Стеснява се полезрението ви - може би развивате глаукома

- В крайна сметка този човек стига до вашия медицински център. Какво установихте вие и колегите ви?

- След като усеща, че зрението му започва да намалява драстично, в смисъл с едното око не вижда абсолютно нищо, а с другото разпознава само силуети, най-накрая решава да се обърне и към нашия медицински център за решаване на този много сериозен вече проблем.

Ние установихме, че пациентът вижда само на 10% с едното око, а с другото – едва на 1%.  Разбира се, проведохме детайлен преглед с измерване на вътреочното налягане, което се оказа нормално.

Впоследствие обаче, се натъкнахме на „интересна находка“ – атрофия на зрителните нерви на двете очи, без характерни глаукомни промени.

- Защо точно това определяте като интересна находка?

- Защото в съответния случай атрофията на зрителните нерви не беше характерна за заболяването глаукома.

Атрофията от глаукома е строго специфична и както всяко заболяване на зрителните нерви, причинява характерен изглед на нерва. Точно по това се различават едно от друго очните заболявания.   

Д-р Димитър Попов

- И какво предприехте?

- В новосъздалата се клинична ситуация ние се заехме със задачата да стигнем до причините, предизвикали загубата на зрение на нашия пациент. След проведени изследвания открихме туморна маса в мозъка с размери 29/29,5 мм, разположена в предните дялове.

В областта на т.нар. турско седло, която туморна маса притиска и двата зрителни нерва. Вследствие на такова притискане зрителните нерви атрофират и пациентът загубва зрение. 

Разбира се, успешното локализиране и диагностициране на проблема от екипа на МЦ „ВизАрт“, насочихме пациента към неврохирургично отделение. Това е мястото, където с оперативна намеса ще му бъде оказано адекватно лечение.

В заключение, това, което казах в началото: когато въпреки прилаганото лечение зрението ви се влошава, търсете подходящите специалисти.

Настоявайте за обстойни прегледи и изследвания. И съответно ние, нашият екип, апелираме за по-детайлно разглеждане на оплакванията на пациентите, за да се открие причината за проблемите.

Защото не е изключено, както в този конкретен случай, клиничната картина да е породена или свързана със заболяване или състояние от друга медицинска сфера.

- Д-р Попов, ще си позволя да разширим разговора като включим и друга тема. Наскоро получих запитване от читател по повод „вътрешен ечемик“ на окото, датиращ от 10 години. Офталмолог преди години му обяснил, че се дължи на астигматизма от детската му възраст и му предложил да го „цепне“. Вие как ще го коментирате? 

- Аз мога да коментирам подобно състояние само по принцип, след като не съм прегледал пациента. Но, да, не е изключено този вътрешен ечемик да е усложнение на некоригирана хиперметропия  и/или астигматизъм. При нея често, освен ечемици, се наблюдават конюнктивити, блефарити.

- А какво значи хиперметропия?

- Хиперметропия означава далекогледство. Тя е най-честата рефракционна аномалия и се среща при около 50% от хората. Да поясня: когато образът на наблюдавания обект не се формира върху ретината, както е редно да бъде, тогава зрението е замъглено, неясно.

Състоянието се нарича аметропия или рефракционна аномалия. Понятието аметропия обхваща всички рефракционни аномалии: хиперметропия, пресбиопсия, миопия и астигматизъм.

При хиперметропия фокусът на оптическата система не попада точно върху ретината, а лежи зад нея. В резултат на това и далечните, и близките обекти са замъглени.

Активирани ретинални клетки възстановяват зрението

- А в какво се изразява, как се проявява тази рефракционна аномалия?

- Младите пациенти с тази рефракционна аномалия виждат ясно надалеч чрез спонтанно, неосъзнато напрягане на акомодацията при поглед надалече и съответно при поглед наблизо. Това продължително пренапрягане на акомодацията (способността на окото да се приспособява за ясно виждане на различни разстояния), при четене например, води до умора на очите и поява на оплаквания от страна на пациента:

• при продължително гледане наблизо образите стават неясни, сливат се, размазват се;

• усещане за натиск, тежест, болка в очите и челото;

• главоболие;

• като усложнение на некоригираната хиперметропия, както вече отбелязах, често се наблюдават конюнктивити, блефарити, ечемик;

• при силно далекогледство в ранна възраст може да се развие кривогледство (страбизъм).

- Как се лекува хиперметропията?

- Корекцията на далекогледството се извършва със събирателни /+/ стъкла. При по-младите пациенти се изписват очила, с които окото вижда най-добре надалече. При по-възрастни пациенти се налага изписване на два чифта очила – едни за виждане надалеч и втори – за близко виждане. 

- А може ли да се говори за профилактика на това състояние? Как човек да се предпази от него?

- Препоръчително е да се спазва зрителна хигиена. Тя се изразява в по-малко време, натоварващо очите от близки разстояния – четене, работа на компютър, телефон. Разбира се, и с почивки от време на време, прекарване повече на открито, оптимално разстояние при близка работа и др.

Яна БОЯДЖИЕВА