Д-р Иван Енев: Уретритите се причиняват от бактерии, вируси и полово въздържание

Д-р Иван Енев работи от 1992 до 2000 г. като педиатър в Детско поликлинично отделение на МБАЛ “Христо Ботев” - Враца, а от 2000 г. до ден-днешен е общопрактикуващ лекар в същия град. Д-р Енев е преподавател към Центъра за обучение и развитие на хомеопатията от 1999 г. и преподава “Клинична хомеопатия” на студенти по медицина в Медицински университет - Варна.

Член е на редколегията на вестник “Клинична хомеопатия”. Има публикации в областта на клиничната хомеопатия в нашия и чуждестранния печат. Публикуваме откъс от книгата му “Практическа хомеопатия” (Издателство “Изток-Запад”), който е посветен на заболяванията на половите пътища у мъжа и затрудненията при уриниране. 

„Възпалителните заболявания на уретрата - уретритите, се причиняват от бактерии, вируси, гъбички, по-рядко - от химическо дразнене, травма, полово въздържание. При остър уретрит болният се оплаква от болезнено уриниране, слепване на уретрата в предната част и отделяне на гноен секрет. Възможно е леко зачервяване и оток около отвърстието на уретрата. При подобни оплаквания винаги се мисли и за гонорея (трипер). Гонореята се лекува задължително с антибиотици, защото след 15 - 20 дни оплакванията затихват, предният гонококов уретрит става заден, а след това хроничен. 

Хроничният негонококов уретрит често протича без оплаквания. Възможно е да има сърбеж и парене в уретрата, болка в края на уринирането или след еякулация, болка и тежест в перинеума.  Често се отделя спонтанно или след изстискване слузно-гнойна капка сутрин преди уриниране или при продължително задържане на урина през деня. 

В последните години мъжете с хроничен негонококов уретрит се увеличиха неимоверно поради безконтролното лечение с антибиотици. 30 до 50% от случаите се причиняват от Хламидия трахоматис, голяма част от останалите случаи са резултат от Уреаплазма уреалитикум или Микопласма гениталиум. Хроничният негонококов уретрит може да е предвестник и на сериозни вътрешни заболявания - артрит, увеит (засягане на средната обвивка на окото), кожни заболявания и др. В тези случаи хомеопатичното лечение е добър избор, защото класическата лекарствена терапия е безпомощна“, пише авторът. 

Възпалителните заболявания на простатната жлеза се причиняват от бактерии, гъбички, вируси, хламидии, трихомони, микоплазми. Възможно е да възникнат и при механична травма или при химично дразнене. При остър простатит пациентът се оплаква от повишена температура, болка в перинеума или в долната част на корема, чести позиви за уриниране, болезнено уриниране, чувство за тежест и за чуждо тялто в ректума. Най-честото лечение е с антибиотици и се провежда от уролог.

Хомеопатичното лечение си съперничи по ефективност с антибиотичното, но трябва да се проведе от лекар хомеопат. Самолечението е нежелателно, защото забавяне от 1-2 седмици може да замъгли клиничната картина и острият простатит да премине в хроничен.

При хроничен простатит най-постоянният симптом е отделянето на простатен секрет след уриниране или дефекация. При някои болни има чувство за тежест в ректума или перинеума, болки в кръста, сърбеж и парене в уретрата. Хроничният простатит често води до нарушаване на сексуалната функция. Болните получават чести ерекции, полюции и преждевременна еякулация. Конвенционалното лечение е абсолютно неефективно и след време болните стават нервни, напрегнати, хипохондрични

Някои развиват канцерофобия (страх, че ще се разболеят от рак). Друго усложнение е импотентност. Хомеопатичното лечение е за предпочитане.

Д-р Иван Енев

Орхиепидидимитите са възпалителни заболявания на тестисите и придатъците му. Основният симптом е силната болка и значително уголемяване на засегнатия тестис. Болният се чувства отпаднал и вдига температура. Продължителността на заболяването е 2 - 3 седмици, след което обикновено се затваря луменът на каналчетата на епидидима и се развива стерилитет. Лечението е антибиотично, а хомеопатичната терапия може да ускори значително оздравителния процес и да намали усложненията.

Смущенията в уринирането при възрастни мъже се дължат най-често на доброкачествена хипертрофия на простатната жлеза. Остра задръжка на урина (ретенция) може да настъпи при мъже над 50-годишна възраст. Изведнъж спира изтичането на урина. Инцидентът става обикновено след обилно пиене на бира, след студена баня, а понякога и без видима причина. Възможно е преди острата задръжка да е имало нощни позиви и болезнено уриниране. 

Болката в долната част на корема се засилва с всеки изминал час. Появява се гадене, спира отделянето на газове и липсва дефекация. При остра задръжка на урина се поставя катетър. Понякога се прави пункция на пикочния мехур. В някои случаи проблемът се преодолява с хомеопатично лекарство.

Хроничната задръжка на урина се развива постепенно, за месеци и години. Диагнозата е доброкачествена хиперплазия на простатата, но се поставя след пълно и подробно изследване от уролог. Друга причина за задръжка на урина е стриктура (стеснение) на уретрата след прекарани възпаления или при склероза на шийката на пикочния мехур от възпаления или от катетеризиране, или от рак на простатата. При тези заболявания се провежда лечение от уролог или онколог. 

При болни с доброкачествена хиперплазия хомеопатичното лечение е много ефективно. Най-често използваните хомеопатични медикаменти при задръжка на урина от хипертрофия на простатата са:

Solidago 9 CH - приемат се по пет гранули през половин час при остра задръжка на урината от хипертрофия на простатата. 

Понякога лекарството предотвратява поставянето на катетър 

То се прилага, когато има затруднено уриниране, тънка струя, тъмна и оскъдна урина или невъзможност да бъде отделена урина, болка в областта на бъбреците, която се излъчва към корема и бедрата. Тази болка се дължи на връщане на урина в уретерите и разпъване на бъбречните легенчета. 

Sabal serrulata 9 CH - при постепенно задълбочаваща се задръжка на урина от хипертрофия на простатата. Непълното изпразване на пикочния мехур и честите възпаления водят до стриктура на уретрата и циститни оплаквания - постоянно усещане за напрежение и дразнене в пикочния мехур, до поява на тъпа болка, излъчваща се към пениса.

5 симптома на простатит, които мъжете често игнорират

Поради пареза на сфинктера на пикочния мехур има неволно уриниране при физическо усилие, вдигане на тежки предмети или при смях. Пациентът е невротизиран от дългогодишното страдание, мисли непрекъснато за проблемите си, усамотява се, иска да е сам. Макар че способността за ерекция е запазена, либидото спада и в крайна сметка, се стига до импотентност. Дозировката е по пет гранули, четири-пет пъти дневно.

Chimaphilla umbellate 9 CH - прилага се при чести позиви за ходене до тоалетна, парене по време на уриниране и мъчителни позиви след него. Болният е в състояние да уринира само с широко разкрачени крака и приведен напред. Дискомфортът се усилва в седнало положение и намалява при ходене. При напън се отделя простатен секрет. Лекарството е показано и при остър простатит със задръжка на урината и усещане за топка в перинеума (сякаш болният е седнал върху топче). Дозировката е по пет гранули, три пъти дневно.

Conium 15 CH - при старческа хипертрофия на простатата, задръжка на урина и затруднено уриниране, с усещане за режеща и пареща болка. Ако не успее да уринира веднага, болният изпитва болка в бъбреците. Има загуба на ерекция, но запазено сексуално желание. Дозировката е пет гранули, веднъж дневно.

„Pareira brava 5 CH - при простатна хипертрофия, усложнена с хроничен уретрит, стриктура на уретрата, силно затруднено уриниране с болка в пикочния мехур и уретрата, която се излъчва към бедрата и подбедрицата. Има постоянен мъчителен сърбеж по протежение на уретрата и за уплътняване на канала, която понякога придобива хрущялна плътност. Дозировката е по пет гранули, три пъти дневно“, обобщава лекарят.

 Мара КАЛЧЕВА