Д-р Иван Узунов: Присаждаме собствени хрущялни клетки при увредени стави

Д-р Иван Узунов е ортопед  в столичната болница „Люлин“, която е специализирана в лечението на пациенти с проблеми в опорно-двигателния апарат, операции на счупвания, износени стави и т.н. 

Открива свой кабинет и във Велико Търново. Със своя 25-годишен опит, професионализъм и позитивизъм той успява да спечели доверието на своите пациенти. Д-р Узунов е извършил стотици операции на хора след преживени автомобилни катастрофи с множество тежки фрактури и на косъм от смъртта. 

С д-р Иван Узунов разговаряме за най-характерното в новия лечебен метод за възстановяване на увреден ставен хрущял. 

- Д-р Узунов, попаднах на статията „Баба Иванка хвърли патериците след присаждане на хрущял от ухото в колянната и тазобедрената става”, в която става ясно, че вие сте извършили тази операция. За какъв метод става въпрос? 

- Става дума за иновативен за целия свят метод, разработен е в последните 2-3 години. Технологията, която се прилага, се нарича „Риджинера“ и е иновативен подход за регенерация на човешката тъкан, чрез собствени микроприсадки. Тази технология може да се прилага както при меките тъкани (кожа, подкожие, фасции, лигавици), така също и при увреди на кости и на хрущяли. През последните години се използва широко в пластичната и във възстановителната хирургия след обширни изгаряния на меките тъкани на кожата, на подкожието. 

А ние я прилагаме най-вече за увреди на ставния хрущял, основно в колянната и тазобедрената става, най-често в колянната става. Тук е мястото да поясня, че по принцип, увредите на хрущяла са до 4-та степен, която е и най-тежката. Важно е да се подчертае, че тези технологии не могат да повлияят тази най-тежка 4-та степен. Максимумът е 3-та степен, без стадий на артроза. Доказано е, че до този стадий микроприсадките действат със сигурност.

- А може ли достъпно да обясните същността и механизма на този иновативен метод?

- Установено е, че в две зони на човешкото тяло има такъв слой в обвивката на хрущяла, където все още присъстват клетки, които могат да се размножават. Т.е, те могат да бъдат използвани за донорни участъци. 

Едната зона е в хрущяла на носната преграда, другата – в хрущяла на ушната мида.  По естетически и други съображения не ползваме носната преграда. Първо, по-болезнено е, може евентуално да доведе до деформация. Докато при вземане на микроприсадки от ушната мида методът е напълно безопасен и безболезнен. Не води до деформации и когато се направи както трябва, няма опасност от инфекции и някакви последващи усложнения. 

В тази връзка, на първия ми пациент, който инициира в мен намерението да приложа този метод, първите присадки му бяха направени в чужбина. Това, което наблюдавахме при него, беше, че в рамките на 4-5 месеца е напипвал по-мек участък в хрущяла – тази част от ушната мида, откъдето са взети първите присадки. След което се е изпълнил наново. Т.е., това е доказателство, че хрущялът регенерира и в донорния участък. Аз лично се убедих, че този хрущял има потенциал да регенерира, когато продължихме процедурата при този пациент.

- А какво представлява самата процедура?

- От донорната зона се вземат микроприсадки, които са около 1 милиметър. Изчислено е, че това количество е достатъчно, за да се регенерира един дефект в коляното, с размери около 2 кв. см. Ние обикновено вземаме 3 такива микроприсадки, защото често в коляното има няколко  (3, до максимум 4) такива участъка. С помощта на ултразвук, микроприсадките се раздробяват в размер до 80 микрона, за което е доказано, че клетките са най-жизнени и най-добре се адаптират. И след това тази течност, която съдържа микроприсадките, се инжектира в увредената зона. 

Става с помощта на игла и може да се извърши под артроскопски визуален контрол, под ехографски или рентгенов контрол. Смята се, че около 90% от тези клетки запазват жизнеността си и се адаптират в мястото, където е разрушен хрущялът. Искам да отбележа, че едновременно се правят и трите фази: вземането на пробата, деагрегирането на тъканите с ултразвук и прилагането на микроприсадките. Това става за около 30, до 45-50 минути.

Д-р Иван Узунов

- Какви са предимствата и ефектът на този нов подход при увреда на ставния хрущял?

- Тъй като пациентът едновременно е и донор, и реципиент, няма опасност от отхвърляне, от несъвпадение, от алергични реакции. Нито има риск клетките да не са жизнени и да се загуби много време от вземането до присаждането. Така че, това наистина е най-доброто за пациента. 

Едновременно с това, процедурата е минимално-инвазивна. Както вече обясних, взема се малък фрагмент от тъкан на ушната мида, който се възстановява много бързо и няма никакъв риск за пациента. 

Относно ефекта като цяло, смята се, че крайният резултат настъпва след 6-я месец на прилагането. Много е важно първите една-две седмици да няма тежки натоварвания. Пациентът да спазва малко по-ограничена физическа активност. Може да става, да се движи, но да няма тежки физически натоварвания Просто нормални физически действия – обикновени движения, ходене по равно например не е никакъв проблем.

Обезболяващите лекарства увреждат хрущяла

- Откога прилагате в България този метод? И какво друго е характерно за него?

- Прилага се отскоро в България – около една година, може и малко повече да е. Доказана методика, освен това почти  всички пациенти, на които е приложена методиката, веднага започват да усещат някакво подобрение. Но и в това отношение е индивидуално: някои започват още на следващия ден да усещат някакво подобрение като бавно, прогресивно някъде до 6-я месец настъпва максималният ефект. 

Искам да изтъкна, че има и няколко допълнителни ефекта. Едновременно с прилагането на тази маса, се освобождават и фактори на растежа от дезагрегирането на хрущяла, които намаляват възпалението. Отделят се фактори, които стимулират неоангеогенезата, т.е., разрастват се кръвоносните съдове, които подхранват този хрущял. 

Отделят се протеини, които са необходими за тъканната регенерация и се увеличава броят и гъстотата на кръвоносните съдове, които захранват реципиентния участък. Т.е., освен механичният хрущял, който се добавя, при тази дезагрегация се отделят фактори на растежа, които потискат възпалението и стимулират възстановителните процеси.

Има и други колеги, които го прилагат. Много добри резултати съм видял при колегите пластични хирурзи. Особено след изгаряния, само 2 седмици след прилагането на този метод, се стига до бързо възстановяване на засегнатите  участъци. И тук става дума за огромни площи рани, почти цялото бедро, които няколко месеца са третирани с друго  лечение, но не заздравяват. Разликата е, че тук вместо хрущялна тъкан, се обработва кожна. А това изключително бързо заздравяване се дължи именно на отделянето на растежните фактори, които имат противовъзпалително действие и стимулират възстановяването.

- Как точно се нарича този иновативен метод?

- Нарича се „Риджинера“ или „Ригинера“ – това е самата разработена система, която с помощта на ултразвук разделя тези присадки на микрофрагменти. А наименованието на самия подход е по-дълго. Нарича се  автоложна хондроцитна трансплантация. Което означава присаждане на хрущялни клетки от самия себе си.

На фона на това, че населението в целия свят все повече застарява, напредват и дегенеративните заболявания (износването на ставите, на гръбнака). Това налага да се търси и някаква друга алтернатива. А не само механична смяна на ставата. За съжаление, както споменах и в началото, този метод не може да се прилага при всички пациенти с такъв проблем. Не го препоръчваме при прекалено напредналата 4-та степен, защото не очакваме да има някакъв сериозен ефект.

Този метод няма никакви противопоказания, той не може да навреди. Разбира се, необходимо е да се действа внимателно при пациенти, които приемат антикоагуланти например. Както казах, всеки случай е индивидуален, нужно е да се прецени дали пациентът е подходящ. 

В заключение ще кажа следното: автоложната хондроцитна трансплантация не е панацея. Въпреки че за средните и по-леките форми е много добра алтернатива. Може да отложи много дълго във времето износването и увредата на хрущяла. Може съвсем да спре този процес и да предпази пациента от подмяна на ставите. Но за най-тежките стадии златен стандарт си остава ендопротезирането.

Яна БОЯДЖИЕВА