Д-р Катя Казакова: От нарушената функция на темпоромандибуларната става боли глава и коляно

Оказва се, че когато хора с такива оплаквания се обръщат към лекарите, често не се откриват причините за тях и не се стига до излекуване. Това е поводът да коментираме тази тема с невролога д-р Катя Казакова. 

Визитка

♦ Д-р Катя Казакова е невролог и психотерапевт. Тя практикува психотерапия, с която се занимава още от 1992 г. Прилага индивидуална психотерапия, използвайки различни методи. Лекува тревожност, паническо разстройство, посттравматично стресово разстройство, натрапливости, фобии, булимия-анорексия. Както и психосоматични заболявания: главоболие, нарушения на съня, хипертония, язва, фибромиалгия и др. Член е на Българския лекарски съюз, Българската асоциация по невросомнология и мозъчна хемодинамика и Дружеството по психосоматична медицина.

- Д-р Казакова, къде се намира т.нар. темпоромандибуларната става и какви са нейните функции?

- Това е ставата, която свързва долната челюст със слепоочието. Тя е разположена пред ухото и предизвиква различни усещания - болка в ухото, шум с различна интензивност и дори снижение на слуха. Имайте предвид, че е една от най-сложните стави в човешкото тяло. Извършва много сложни движения, обезпечаващи най-важните функции - сдъвкването на храната и говоренето. Тези движения изискват синхрон в действието на много мускули, както тези на устната кухина, дъвкателните, така и мускулите на шията и даже на лопатките.

- Какви оплаквания предизвиква промяната в тази става?

- Човек изпитва упорито стягащо главоболие, шум в ухото или болка в рамото, в  лакътя, в коляното или глезена, но само от едната половина на тялото. Освен това се чувства под непрекъснато напрежение. Страхува се, че губи контрол над ситуацията. Нощем скърца със зъби, а през деня има стягане и болка в дъвкателните мускули.

Най-вероятно причината за всички тези оплаквания е една:  нарушение във функцията на темпоромандибуларната става. Промяната в тази става е в състояние да предизвика болки в слепоочието, тила и по едноименната половина на тялото - в лакътя, бедрото, коляното и даже глезена.

- Какви или кои са първите симптоми за нарушена функция на темпоромандибуларната става? И каква клинична картина се развива впоследствие?

- Един от първите симптоми е щракането в едната става при отваряне и затваряне на устата или болка в нея. Понякога първият симптом е скърцането със зъби по време на сън. С времето към тях се прибавя болка в областта на слепоочието, тила, челото и очите. А също и усещане за скованост и ограничени движения както в челюстта, така и в шията. 

- По какви причини се стига до промяна във функцията на тази става?

- Причините за промяната във функцията на темпоромандибуларната става са различни: дълбока захапка, липсващи зъби, проблеми с долните крайници, с таза. В моята практика най-честата причина е стресът. В днешно време при много от нас напрежението е голямо:  положението в работата и семейството изискват високо ниво на самоконтрол. В смисъл, човек да не каже излишна дума, да си сдържи гнева или просто да не издържи. Тогава инстинктивно се стягат дъвкателните мускули. А при хроничния стрес мускулният спазъм може да продължи месеци и даже години. 

Д-р Катя Казакова

- От какво най-често се оплакват вашите пациенти, как разбирате, че става дума точно за това?

- Моите пациенти са обичайно млади хора, страдащи от силно едностранно главоболие, локализирано в тила или слепоочието. И то не се повлиява от обичайното лечение. Още при първоначалния оглед прави впечатление асиметрията на лицето. 

Едното око е по-високо разположено, изглежда по-отворено. Има асиметрия в гънките около устата, различно положение на раменете.

- Къде е тогава проблемът, щом причините се знаят, а диагнозата е буквално изписана на лицето?

- Проблемът е във факта, че с тази става никой не се занимава, сякаш не съществува. Стоматолозите виждат прикуса и се занимават със зъбите. Ортопедите лекуват всички други стави, но не и тази. Невролозите лекуваме там, където боли - главата, шията. Отоневролозите ще ви кажат, че шумът в ушите е нелечим проблем. Така остават неразпознати и неправилно лекувани голям брой пациенти.

А страданието е лечимо. Прилага се следният алгоритъм:  открива се причината, снема се спазъмът в мускулите на ставата и се лекува тя. Причината може да е в прикуса, в зъбите, в проблемите с гръбнака, в крайниците. Може да е в стреса. Назначава се рехабилитация. Най-важното е, че болката изчезва.

- Има ли състояния и заболявания, които можем да объркаме с тревожност, което пък ще забави диагнозата и лечението им?

- Да, има. Знаете как се проявява тревожността - с усещане на напрежение, безпокойство, страх, изпотяване, недостиг на въздух, сърцебиене. Но невинаги става дума за тревожност, а понякога е трудно да се определи конкретната причина. Например при сърдечна атака също може да има ускорен или неравномерен сърдечен ритъм, тежест или стягане в сърдечната област и изразен недостиг на въздух, изпотяване.

Пристъпите на паника и инфарктите също често имат подобни, понякога дори неразличими симптоми. И двете състояния могат да причинят замаяност, гадене и чувство на страх. Затова в никакъв случай не си поставяйте сами диагнозата, а потърсете лекарска помощ. Само специалист ще определи точната диагноза. 

Или пък да си мислите, че е безпокойство, а да имате астма, тъй като и двете състояния могат да причинят задух, болка в гърдите и замаяност. Много астматици получават и пристъпи на паника. Разликата е, че пристъпите на паника завършват с обилно уриниране, а астматичният пристъп с хрипове и кашлица. При неконтролиран диабет хипогликемията може да доведе до треперене, изпотяване и ускорен пулс. Често се съчетава с пулсиращо главоболие и гадене. Тези симптоми понякога се бъркат с тревожност. 

Симптоми като пристъпи на глад, жажда, често уриниране, умора, замъглено зрение, труднозарастващи рани, загуба на тегло са типични за диабета, но също могат да се съчетаят с усещане за тревожност. Изследването на кръвната захар ще помогне да се изяснят причините. Повишената функция на щитовидната жлеза може да изглежда като тревожност. Свръхактивната щитовидна жлеза произвежда твърде много хормони, които ускоряват метаболизма и водят до нервност, безпокойство и ускорен пулс. 

Може да причинят проблеми със съня и раздразнителност. Все симптоми, характерни за тревожност. Т.нар. щитовидна буря много наподобява паническата атака. Но при хиперфункция на жлезата има необяснима загуба на тегло и повишена чувствителност към топлина, влажна кожа и косопад. Необходимо е изследване на щитовидните хормони. Понякога обаче нещата са по-сложни, защото щитовидната жлеза е свързана с адаптацията и реагира на хроничния стрес с промяна. Тогава е трудно да се определи кое е водещото. 

Сънната апнея също може да предизвика симптоми, подобни на тревожност – главоболие, промяна в настроението, проблеми с паметта, кошмари; недостиг на въздух и силно сърцебиене, ако се събудите заради нарушено дишане. Понякога предизвиква пристъпи на паника по време на сън. Изследване на съня ще изясни ситуацията.

Нарушеният електролитен баланс, т.е., твърде ниските или прекалено високите нива на натрия и калия, може да са причина за тревожност или подобни на паника симптоми. Те включват задух, объркване и ускорен пулс, раздразнителност, замаяност, умора. Много причини могат да доведат до електролитен дисбаланс, вкл. пиене на твърде много или твърде малко вода, липса на здравословна храна, химиотерапия или определени лекарства, както и сърдечно, бъбречно или чернодробно заболяване.

Необходима е консултация с лекар и широк кръг изследвания. И не на последно място, редица мозъчни нарушения може да изглеждат като тревожност, тъй като причиняват симптоми като главоболие, проблеми с паметта и треперене. Същите могат да предизвикат тревожност, ускорен пулс и задух, а в крайна сметка да се окажат първа проява на болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер или множествена склероза.

Разбира се, има и други състояния със сходни с тревожността симптоми, но тези, които посочих, са най-често срещаните. Моята препоръка е, ако не отминават бързо и зачестяват, потърсете лекарска помощ. В никакъв случай не бива да ги пренебрегвате.

Яна БОЯДЖИЕВА