Д-р Красимир Джинсов: Всеки трети инсулт се дължи на аритмията!

Тема на това интервю с известния  специалист д-р Красимир Джинсов е сърдечното заболяване предсърдно мъждене, с акцент ранната му диагностика и превенция. Ще посочим основните етапи в лечението, ефективността от което зависи от избора на правилния специалист, който да подбере точния лечебен метод за конкретния пациент.

Визитка

♦ Д-р Красимир Джинсов е ръководител на Сектора по електрофизиология и кардиостимулация към Отделението по инвазивна кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, където имплантира електронни сърдечни устройства (пейсмейкъри, системи за ресинхронизираща терапия, кардиовертер-дефибрилатори) и извършва електрофизиологични изследвания и аблации при сърдечни аритмии. Той е председател на съсловното Сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ) и асистент в Медицинския симулационен тренировъчен център, част от Научния институт на МУ– Пловдив. В професионалното си развитие д-р Джинсов е преминал обучения в Националната кардиологична болница и УМБАЛ „Света Екатерина“ в София, както и във водещи европейски центрове в Германия, Австрия, Холандия, Унгария, Словакия и Хърватия, където е трупал опит и знания в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията. Притежава международно признат сертификат, удостоверяващ правоспособността му по електрофизиология, издаден от Европейското дружество по сърдечен ритъм (European Heart Rhythm Association – EHRA) и Европейското дружество по кардиология (European Society of Cardiology – ESC). Лектор е на редица национални и международни конгреси и конференции. Води семинари и обучителни курсове в областта на кардиологията, електрофизиологията и кардиостимулацията на студенти по медицина, общопрактикуващи лекари, специализанти и специалисти по кардиология. 

- Д-р Джинсов, какво представлява предсърдното мъждене?

- Предсърдното мъждене е сърдечно заболяване, характеризиращо се с неравномерен и понякога необичайно ускорен сърдечен ритъм. Дължи се на хаотично електрическо активиране на предсърдията на сърцето, което води до неефективни предсърдни контракции и до хаотично съкращение на камерите му. Може да бъде на пристъпи или постоянно. Предсърдното мъждене е опасно най-вече с усложненията си – сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт. Така допринася съществено за увеличаването на заболеваемостта, инвалидизацията и смъртността.

- Често ли се среща това заболяване и в тази връзка, може ли да се посочи кои са рисковите групи?

- Предсърдното мъждене е най-честата продължителна аритмия при възрастни, като за различните европейски държави честотата на заболяването се движи между 1 и 3% от населението. България, за съжаление, е сред страните с най-висока честота на заболяването. Рискът от предсърдно мъждене се повишава с напредването на възрастта.

Колкото по-възрастен е човек, толкова по-голяма е вероятността да развитие тази аритмия. Всъщност, рискът за един 55-годишен човек да развие предсърдно мъждене е около 33-37%, т.е., един от всеки трима е застрашен да страда от тази аритмия в някакъв момент от живота си. А около 10-15% от хората над 70-80 години имат предсърдно мъждене, което в световен мащаб са приблизително 50 милиона души.  

- Кои са рисковите фактори за това заболяване?

- Както при много други сърдечносъдови заболявания и при предсърдното мъждене говорим не за една причина, а по-скоро за рискови фактори. Освен стареенето, някои генетични и расови особености също могат да се отнесат към рисковите фактори. Към тях спадат и прекомерната физическа активност или пък обездвижване, прекалената консумация на алкохол, тютюнопушенето, затлъстяване.

Редица заболявания също могат да предизвикат предсърдно мъждене: сърдечна недостатъчност, проблеми с клапите на сърцето, коронарна болест на сърцето, промени в липидния профил, повишен холестерол, обструктивна сънна апнея, хронични белодробни и бъбречни заболявания, артериална хипертония, диабет, хипо- или хипертиреоидизъм. За съжаление, от предсърдно мъждене страдат и по-млади хора, при които обикновено възниква т.нар. самотно предсърдно мъждене. Това означава, че при тях няма установени други придружаващи заболявания или структурни увреждания на сърцето. Добрата новина е, че при тях лечението е най-успешно.

Балонен катетър за криоаблация

- Как се проявява предсърдното мъждене, кои са най-честите симптоми на това заболяване?

- Предсърдното мъждене е многолика болест и се проявява по различен начин при всеки. При много от пациентите може да няма оплаквания и тогава поставянето на диагнозата и съответно лечението, значително се забавят. Има хора, които с години живеят с аритмията и не знаят, че я имат. А това е много опасно, защото, ако не се лекува, може да се изяви със своите усложнения, като сърдечна недостатъчност или мозъчен инсулт. Всеки трети-четвърти инсулт се дължи именно на предсърдно мъждене. И ако пациентите знаят, че страдат от тази аритмия и се лекуват адекватно, много от инсултите биха могли да бъдат избегнати. 

Най-често пациентите съобщават за аритмична сърдечна дейност или за чувство на прескачане на сърцето. По-рядко може да има световъртеж, умора, задух или гръдна болка. При част от пациентите симптомите не пречат на нормалната им физическа дейност, но при други аритмията ограничава ежедневната им физическа активност. В най-тежката степен, предсърдното мъждене е с толкова силно изразени симптоми, че не позволява на човека да има каквато и да е физическа активност. 

Първа помощ при аритмия: 5 прости метода

- Защо е толкова опасно това заболяване, д-р Джинсов? Освен до инсулт и сърдечна недостатъчност, може ли да провокира и други тежки заболявания?

- Проблемът при предсърдното мъждене идва от факта, че аритмията благоприятства образуването на съсиреци в сърцето, които от своя страна, могат да причинят инсулт или по-рядко – запушване на артериите на крайниците. Рискът от инсулт при пациенти с предсърдно мъждене е 5 пъти по-висок, отколкото при другите хора, а инсултите, свързани с него, са по-тежки, с по-голям остатъчен неврологичен дефицит и по-често водят до инвалидизация и смърт. Освен това предсърдното мъждене повишава риска от развитие на сърдечна недостатъчност, деменция, депресия, влошава качеството на живот и повишава броя на хоспитализациите и разходите за здравеопазване.

- Как да разберем, че имаме проблем, за да потърсим специализирана лекарска помощ?

- За ранното откриване на болестта е важно пациентите да извършват редовно профилактични прегледи при своя личен лекар. В допълнение, ако се появи знак за аритмия, когато измерват кръвното си налягане, или пък чрез някое друго електронно устройство, като смарт гривни или часовници, трябва да потърсят лекар. 

Тази година за първи път Европейското дружество по сърдечен ритъм, заедно с няколко други международни научни асоциации, отбеляза Световния ден на пулса (Pulse Day) – 1 март. Целта на тази инициатива е именно да се повиши вниманието на хората относно сърдечните аритмии и да се напомни за един много лесен и бърз начин за проверка на ритъма, който може да се извършва от всеки човек – измерването на пулса.

Достатъчно е да сложите пръстите си на китката, да усетите пулсациите и да преброите ударите за 15 секунди, след което полученото число да умножите по 4. Трябва да следите и дали ударите са ритмични или не. Ако пулсът ви е ритмичен и между 60 и 100 удара за минута, всичко е наред. Но ако е неритмичен или по-ускорен, трябва да потърсите консултация от лекар, за да се провери има ли проблем или не. Бъдете отговорни, проверете пулса си!

- Как се лекува предсърдното мъждене? 

- Лечението обхваща няколко основни стълба – антикоагулантна профилактика на инсулт, контрол на симптомите и на придружаващите заболявания и рискови фактори. На първо място, кардиологът следва да оцени риска от инсулт и системен емболизъм при пациента по стандартизирана скала. При пациентите с умерен и висок риск се назначава медикамент за разреждане на кръвта – антикоагулант. На второ място, е контролът на симптомите – на ритъма и на честотата. В идеалния вариант се стремим да възстановим и задържим нормалния сърдечен ритъм (синусов ритъм). Това може да бъде постигнато чрез прием на медикаменти и/или чрез процедура, наречена катетърна аблация, като никой от двата варианта не изключва другия. 

Целта е броят и продължителността на пристъпите на предсърдно мъждене при пациента да бъдат сведени до минимум или да бъдат напълно елиминирани. По този начин се премахват симптомите на аритмия, постига се по-добро качество на живот, намалява се необходимостта от прием на лекарства и хоспитализациите.

При някои пациенти в напреднал стадий на заболяването не е възможно да бъде възстановен нормалният сърдечен ритъм, поради което целта на лечението е основно постигане на нормална сърдечната честота. Това се случва най-често чрез прием на медикаменти, но понякога се налага и имплантиране на пейсмейкър. Не бива да забравяме и контролът на рисковите фактори и придружаващите заболявания. Той е важен както за задържането на синусов ритъм, така и за подобряване на качеството на живот и прогнозата на заболяването.

- В какво се изразява катетърната аблация, кога и защо е необходима?

- Катетърната аблация е интервенционален метод за лечение на различни аритмии, в това число и на предсърдното мъждене. При последното се извършва т.нар. изолация на белодробните вени. През вените на крака се стига до сърцето с тънки гъвкави тръбички (катетри). След като открием белодробните вени, посредством нагряване (радиофреквентна аблация) или изстудяване (криоаблация) се прекъсва провеждането на електрически импулси между тях и лявото предсърдие.

Счита се, че причината за предсърдното мъждене при над 70% от пациентите са именно импулси, идващи от белодробните вени. Изолирайки ги от останалата част на сърцето ние премахваме тригера за аритмията. Процедурата се извършва в болнични условия, с местна упойка и пациентът се раздвижва още на същия ден

Опитът до момента, както и множество проучвания в световен мащаб, показват, че катетърната аблация е много по-ефективна от медикаментозното лечение на предсърдното мъждене. При част от пациентите успеваемостта на процедурата достига 80%, което е в пъти повече от тази при консервативната терапия, която успява да помогне едва в около 20% от случаите. За съжаление, все още нямаме метод за дефинитивно лечение на тази аритмия, но катетърната аблация е много ефективна и ни помага да забавим прогресията на болестта. Именно затова в последните години при избрани пациенти се препоръчва като първа линия на лечение.

- Каква е разликата между радиофреквентната аблация и криоаблацията, и кой метод да предпочетем?

- И двата метода са доказано ефективни и безопасни при лечението на предсърдното мъждене. При радиофреквентната  аблация изграждаме 3D електроанатомична карта на сърцето и в частност на лявото предсърдие и белодробните вени, която ни служи за ориентир. След това точка по точка, посредством нагряване на тъканта, изграждаме кръгове около белодробните вени и ги изолираме.

Д-р Ралица Панчева: Учестеното кашляне с напъни помага при аритмия

Криоаблацията е по-нов метод, при който изолацията на белодробните вени се постига чрез замразяване. В сърцето се въвежда специален криобалон, който се позиционира на мястото на вливането на белодробните вени в сърцето, след което чрез течен азот тъканта се замразява и по този начин се изолира вената от предсърдието - едноетапно, а не точка по точка. 

Разликата между двете процедури е, че криоаблацията е по-бърза и процедурата като цяло, е по-кратка. Има и малка разлика по отношение на процента и вида на усложненията, като същите и в двата случая са редки и в пъти по-малко от тези на дългосрочното медикаментозно лечение. Криоаблацията е по-подходяща при първа процедура, като при рецидив на аритмията, се предпочита радиофреквентната аблация. Изборът на една от двете техники се прави индивидуализирано за всеки болен, като се вземат предвид състоянието на пациента и неговите желания и предпочитания.

-Кои пациенти са подходящи за аблация на предсърдното мъждене?

- Катетърната аблация трябва да се предложи на пациентите, при които медикаментите не са ефективни. Тя може да бъде и средство на първи избор при избрани пациенти. Най-голяма полза от аблацията има, когато се извърши рано, преди да са настъпили структурни промени в сърцето. Затова препоръчвам на пациентите да не отлагат и да търсят активно съвременните и иновативни методи на лечение. Да се консултират с кардиолог-електрофизиолог, за да разберат дали при тях може да се приложи катетърната аблация и какви са ползите и рисковете в техния конкретен случай.

Пациентите ни могат да се възползват от този метод на лечение. Към момента катетърна аблация на предсърдно мъждене се предлага в 7 електрофизиологични центъра в страната, разположени в София, Пловдив, Русе и Бургас. На този етап те са напълно достатъчни, за да покрият нуждите от интервенционално лечение на болните. Процедурата е планова и се осъществява от кардиолог-електрофизиолог в електрофизиологична лаборатория и изисква поне два дни болничен престой. 

Яна БОЯДЖИЕВА