Д-р Виктория Чобанова: За година личните лекари станахме с 10% по-малко

Над 600 общопрактикуващи лекари подписаха отворено писмо до институциите с надеждата да се решат проблемите на първичната извънболнична медицинска помощ в страната. За да разберем защо личните лекари търсят промяна на лошата регламентация на тяхната дейност, разговаряме с д-р Виктория Чобанова - общопрактикуващ лекар, с практика в София и един от авторите на писмото.

- Д-р Чобанова, защо са непрекъснатите опашки пред кабинетите на личните лекари? Дори страхът от COVID-19 не можа да ги премахне?

- COVID-19 няма как да стопи опашките, защото увеличи заболеваемостта в пъти. Личните лекари, освен че се занимават с болните от COVID-19, трябва да диагностицират и лекуват всички останали заболявания, да наблюдават хронично болни, да правят профилактика на деца и възрастни, имунизации, да издават необходимите на хората документи. Струпванията на хора пред кабинетите означават само, че общопрактикуващите лекари не са достатъчно. Намаляваме с бързи темпове. 

По данни на Здравната каса в сравнение със септември 2020 г., когато бяхме 4100 души, сега сме с 400 души по-малко. Това означава, че сме намалели с 10%. С тези темпове след 5 години ще останем наполовина. Когато има повече работа, отколкото един общопрактикуващ лекар може да поеме, ще има опашки, каквато и организация да въведем. 

- Какъв процент от медицинските услуги извършвате вие, общопрактикуващите лекари?

- По проучване, проведено преди няколко години, в първичната извънболнична медицинска помощ се извършват 90% от всички консултации, заплащани от Здравната каса. Около 5% от пациентите отиват в специализираната помощ, а около 1% се лекуват в болница. Така е и в другите страни. Но при по-добри организация и регламентиране на здравеопазването, ако се махнат лимитите за направления и изследвания и задължителните административни консултации със СИМП,  можем да извършваме и по-голяма част от необходимите за пациентите дейности. 

Ковид-кризата задълбочи проблемите ни. Преуморени сме, нямаме възможност да почиваме дори през нощта, много колеги прекратиха практиките си, други поеха техните пациенти (частично), някои колеги умряха 

Ние вече не можем да работим по сегашните правила. Затова и написахме нашето отворено писмо до институциите и медиите. 

- Какво се случва, когато дойде пациент, който има нужда от изследвания или консултация със специалист, а лимитът за месеца е изчерпан?

- Ако имам 30 надвишени консултации, Здравната каса ще ми ги калкулира по 25 лева и ще иска да й ги върна. Това е безумно по няколко линии. 

Първо, защото се вменява вина на лекаря за това, че пациентът ползва медицинска помощ. Второ, ако човек наистина има нужда от съответната консултация или изследване, той е здравноосигурен и трябва да ги получи. Иначе му се нарушават правата. Не би трябвало да съществува разлика между пациент, който има нужда от изследване в началото на месеца, и този, който се нуждае от същото в края му.

Човек не си избира кога да се разболее. Но личният лекар е най-малко виновен, че на някого му се налага да ползва медицинска помощ в края на месеца. Това е само български начин да се регулира свръхпотреблението на медицински услуги.

По време на ковид-епидемията положението стана критично, защото единствено PCR-ите може да пускаме спокойно. Всички останали необходими изследвания, за да проследим състоянието на пациентите, са лимитирани. Част от тях нямаме право да назначаваме и пациентите ги плащат от джоба си. Лимитирани са и рентгеновите снимки, които са доста скъпи, но са необходими и се правят масово в последните две години. И след това НЗОК изисква от нас да ги плащаме. 

Д-р Виктория Чобанова

- Защо има свръхпотребление на медицински услуги, като оставим настрана COVID-19? Защото и преди епидемията положението беше почти същото.

- Когато на човек му е разрешено да ползва всичко, когато той реши и по много, винаги има хора, които злоупотребяват с това си право 

Те може би не го правят нарочно. Има една категория пациенти, които идват на преглед през ден. Други винаги искат да влизат в болница. Трети искат винаги консултация при специалист. Това е, защото пациентът не носи изобщо отговорност за своето потребление на медицински услуги. Ето защо той употребява многократно повече от това, което дава на системата като здравни вноски и което е заложено като предвидено потребление чрез лимитите. Тук не коментирам пациентите, които наистина се нуждаят от повече медицински прегледи и консултации

Във всяка страна има механизми, които регулират потреблението на медицинските услуги. Във Франция пациентът заплаща пълната стойност на консултацията с общопрактикуващ лекар или със специалист, а след това в рамките на 7 дни Здравната каса му възстановява 75% от този разход. Ако този подход се възприеме и у нас, пациентите, които идват на преглед три пъти в седмицата, ще си съберат оплакванията и ще дойдат веднъж в месеца. Така ще си решат всичките проблеми с една консултация и с едно заплащане. 

Д-р Гергана Николова: Личните лекари се борим с целия страх, сковал обществото

При първично лимитирана система, каквато е нашата (защото бюджетът на Здравната каса е ограничен), трябва да има някаква регулация. В момента ограничението е при ОПЛ и санкционират нас, ако дадем повече от предварително определеното. А на пациентите се казва, че имат право на всичко. Това често води до конфликти при нас, защото за един човек НЗОК определя лимит от 1 консултация на две години и малко под 4 лв. за изследвания годишно.  

Има различни възможности за ограничаване на свръхпотреблението. Възможно е да се определи пакет от медицински услуги и пациентът да знае с какво разполага годишно в рамките на платените осигуровки. Възможно е да се направи и като процент доплащане, както е във Франция. Потребителската такса беше заложена като такъв механизъм, но тя не изпълнява тази функция, защото е административно фиксирана.

Може да е и по друг механизъм, но да се избегне свръхпотреблението. Не е редно майката да отива на пазар и пътьом да се отбие в лекарския кабинет, за да провери лекарят дали детето й не е болно. Това е случай от практиката. Подобен тип консултации харчат лекарското време и отнемат от времето на пациентите, които реално се нуждаят от преглед и лечение.

- Какво предлагате на институциите, за да работите нормално?

- Трябва да се оптимизира заплащането. От началото на епидемията не е оценен трудът, който извършваме за обгрижване на инфекциозно болни пациенти. Ние сме единственият договорен партньор на НЗОК, който преглежда над 95% от болните от COVID срещу 1,40 лв. А в ковид-зоните имат амбулаторна процедури за 50 лева. Реално по-голямата част от пациентите с COVID пак са дистанционно наблюдавани от нас, личните лекари, а не от колегите в ковид-зоните. 

За да бъдем по-ефективни и по-внимателни към пациентите, трябва да се коригират правилата за работа. Не може личният лекар да бъда задължен да е на разположение 24 часа. Огромна част от колегите работят на този режим вече 22 години -  където няма дежурни кабинети.

А нашата средна възраст вече е 60 години, имаме хронични заболявания. Има колеги, които са на химиотерапия и ходят на работа – нещо, за което биха дали болничен на всеки свой пациент. Трябва да имаме време за почивка, през което да нямаме ангажимент към пациентите. Те така или иначе ни имат телефоните и ако са много притеснени, ще ни се обадят. 

Днес, ако някой ОПЛ се разболее или бъде поставен под карантина, неговите пациенти реално остават без лекар. Някои от тях имат нужда от лекарства, други – от преглед за остри заболявания. Тези случаи изобщо не са регламентирани в НРД. Пациентите нямат възможност да отидат при друг лекар, който да ги прегледа. Налага се да търсят помощ в спешните центрове или на частно.

Логично би било  да се разреши в рамковия договор пациентите да ходят при друг лекар в района, когато джипито им е болно или е в карантина. Това е напълно възможно и днес. Само трябва да се регламентира с малки поправки в НРД. И ще бъде от полза за всички. 

Мара КАЛЧЕВА