Д-р Вълкан Иванов: Мамографията е безопасна, когато се прави по-рядко от веднъж годишно

Д-р Вълкан Иванов е хирург и консултант по онкопластична хирургия на гърда. През септември 2017 г. се завръща в България след 6-годишен престой в Обединеното кралство и с натрупан значителен опит в областта на хирургията на гърдата. В момента работи като специалист по обща и реконструктивна хирургия на гърда в Медицински комплекс “Майчин дом” и Аджибадем Сити Клиник Медицински център Варна.

Завършва висше образование - специалност медицина в Медицински университет-Варна, през 2002 г.

В периода 2004-2010 г. работи като асистент по обща, миниинвазивна и жлъчночернодробна хирургия в Многопрофилна болница за активно лечение - Варна, ВМА. През 2011 г. придобива специалност “Обща хирургия” в Медицински университет - Варна.

От април 2012 г. работи в Англия, стартирайки от позиция лекар ординатор по обща хирургия в Ашфорд (Keнт) и през следващите 4 години се утвърждава до най-високата клинична болнична позиция във Великобритания и държавите от Британския съюз - консултант хирург.

От ноември 2015 г. до септември 2017 г. работи като консултант по хирургия на гърда в “Singleton Hospital” (Суонзи, Уелс), консултант по онко-пластична хирургия в Университетската болница “Royal Stoke” (Стоук он Трент, Уест Мидландс, Англия) и консултант по онко-пластична хирургия на гърда в болницата “Princess Alexandra” (Харлоу, Есекс, Англия).

Д-р Вълкан Иванов

- Д-р Иванов, за профилактичните прегледи се препоръчва на жените мамография през определени периоди. Доколко ефективен е този метод? Прочетох информация, че мамографията не хваща всеки тумор, заради разликите в структурата на самата гърда при различните жени.

- Профилактиката на карцинома на гърдата чрез мамография е най-разпространена, тъй като методът е надежден и евтин. Единственото изследване, което е с по-голяма диагностична достоверност, е ядрено-магнитният резонанс, но този метод е скъп и се прилага само в изолирани случаи, когато данните, получени от мамография или ехография на жлезите, са недостатъчни за поставяне на точна диагноза. Методът мамография е безопасен, когато се извършва по-рядко от веднъж годишно. В повечето страни в Европа, профилактиката на рака на гърдата се извършва чрез мамография, веднъж на 3 години за възрастовата група 50-70 г.

Разбира се, възможно е да се пропусне малък карцином или предраково състояние при мамография - все пак е намесен човешки фактор, качество на апаратурата (в България все още се използват рентгенови плаки, а не дигитални мамографи), освен това има и т.нар. интервални тумори (тумори, които възникват между два профилактични прегледа).

- Кога се налага мамография и кога ехография? 

- Мамографията не замества ехографията и обратно! Мамографията може да “види” микрокалцификати от няколко милиметра, а ехографията не би могла да ги различи. Ехографията, от друга страна, отдиференцира киста от солиден тумор, дава достъп за биопсия, отдиференцира нормални от абнормни лимфни възли и т.н.

Ехографско проследяване се прави при жени под 40 г., а мамография - над тази възраст. Понякога се налагат двете изследвания за по-точна диагноза или когато има неясноти.

При рискови пациенти: такива с фамилна обремененост и BRCA-носители, се налага по-често наблюдение с мамография - веднъж годишно и клиничен преглед.

- Оказва се, че не поставяме разлика между тумор и рак, когато говорим. Каква е разликата между тях? 

- Туморът не означава непременно рак и ракът не означава тумор. Тумор се превежда от латински като “подутина”. Може да има доброкачествена подутина (киста, фиброаденом или друго), която не налага операция на всяка цена, както и рак, без наличие на подутина (неинвазивен тумор и микрокарцином).

Най-условно туморите на гърдата могат да се разделят на две групи: инвазивни и неинвазивни.

Неинвазивните (ин ситу) тумори се отличават от инвазивните тумори по това, че не могат да навлязат в лимфните и кръвоносни съдове и да се разпространят, за разлика от инвазивните тумори, които имат потенциал да метастазират (да се разпространяват).

Някои от неинвазивните тумори имат потенциал след известно време да се превърнат в инвазивни. Затова при тях се налага оперативно лечение за отстраняването им, но много рядко се налага биопсия на лимфни възли.

Всички инвазивни тумори налагат оперативно лечение и вземане на проба от лимфните възли от мишницата от същата страна (т.нар. сентинелна лимфна биопсия). Ако преди операцията е установено на скенер, ехография или чрез биопсия (вземане на проба), че има разпространение на тумора в лимфните възли, тогава се препоръчва отстраняване на всички лимфни възли в подмишничната ямка и под пекторалните мускули.

- Как може да се разбере какъв вид е туморът?

- За да се разбере какъв тип е туморът, задължително е взимането на проба от него, преди операцията. Така се планира по-добре и в детайл самата операция, има ли нужда от химиотерапия преди операцията, има ли нужда от вземане на проба от лимфните възли (както е при инвазивните тумори) или не (както е при ин ситу туморите).

Самонаблюдавайте се!

За да се установи наличието на проблем в гърдите, е нужно внимание по отношение на:

• наблюдавайте за промени, които ви карат да чувствате гърдите си неестествено: за наличие на бучки, петна, зачервяване и вдлъбнатина на кожата с придърпване, едната гърда, ако е неестествено по-голяма от другата

• наличие на кървенист секрет от зърното, наличие на “портокалова” кожа, придърпване на зърното навътре, което не е било така преди, бучка в подмишничната ямка само от едната страна

• правете самоблюдението през един и същ период в месеца, за да установите разлика, но не и преди цикъл, защото тогава може да има плътни участъци, които в последствие да изчезнат

• използвайте възглавничките на пръстите си, за да опипвате гърдата, а не цяла ръка
Световните ръководства препоръчват мамография на всеки 3 години при жени на възраст между 50 и 70 години. При наличие на двама или повече родственици, заболели от рак на гърдата, рак на яйчниците, рак на матката, както и родственици от мъжки пол, заболели от рак на гърдата, се препоръчва ежегоден преглед от мамолог, както и образна диагностика по преценка на лекуващия или наблюдаващия лекар, а при възможност и генетичен тест за носителство на BRCA I, BRCA II и др.

Милена ВАСИЛЕВА