Доц. Светлин Цонев, д.м.: С нов апарат отчитаме стеснение или запушване на артерии

Доц. Светлин Цонев, д.м., ръководи Отделението по ангиология, флебология, ендоваскуларно лечение и лечение на периферно-съдова болест в структурата на Клиниката по кардиология на “Александровска болница”. Доц. Цонев е специалист по кардиология, ангиология и флебология с над 15-годишен опит и професионална квалификация в инвазивната и  неинвазивната сърдечносъдова образна диагностика (експерт по ехокардиография, доплерово изследване на съдове, интервенционална терапия). 

 Разговаряме с доц. Цонев за новата придобивка на Клиниката по кардиология в “Александровска” - устройство за сърдечносъдов скрининг. 

- Доц. Цонев, какви патологии откривате с помощта на устройството за сърдечносъдов скрининг, с което отскоро разполагате?

- Най-новият апарат, който имаме, измерва автоматично разликата между артериалното налягане на ръцете и на краката на пациента. Чрез този метод се изчислява така нареченият индекс мишница-глезен (ABI), който показва дали има спад в наляганията от ръцете към краката. Ако се отчете, че има такъв спад – когато индексът е под 0,8 – това означава, че някъде има стеснение или запушване на артериален съд на долните крайници. Обикновено в такива случаи пациентът усеща болки и тежест в краката при ходене. 

Методът се използва за скрининг в амбулатория, както и за проследяване на пациенти с вече известна периферно-съдова болест. 

Допълнителна функция на този автоматичен апарат е, че освен всичко друго изчислява и скоростта на пулсовата вълна. Това е много рядко използван метод, който показва до каква степен е запазена разтегливостта на съдовете на пациента. Когато има сърдечносъдово заболяване, артериална хипертония, захарен диабет и други рискови фактори за сърдечна болест, скоростта на пулсовата вълна се променя. Тя показва до каква степен съдовете стават ригидни, неразтегливи, тоест доколко са увредени.

3 начина да се предпазите от запушване на кръвоносните съдове

- Скоростта на пулсовата вълна показва ли увреждане от атеросклероза?

- Точно това показва. Методът може да се използва не само за моментна оценка на състоянието на съдовете, но и за проследяване на ефекта от терапията. Например, лекуваме с години един хипертоник и можем да отчетем дали това лечение е помогнало съдовете му да са в по-добро състояние.  

Друго, което измерва този уред, но с известно приближение, е неинвазивното централно аортно налягане. Това е налягането в аортата, а не на мишницата. Това налягане е най-точният предсказващ фактор за инфаркт и инсулт

Така че с този уред се отчита много важна информация. Разбира се, с някакво приближение, защото методът е неинвазивен. Но е достатъчно добър, за да можем лесно да се ориентираме за сърдечносъдовия статус на пациента. Софтуерът позволява прехвърляне и анализ на данни. Резултатите се изобразяват на екрана на компютъра, могат да се съхраняват и при следваща визита на пациента да се сравнят с предишните показания.

- Когато апаратът покаже наличие на стесняване или на запушване на съдовете на крайниците, какво следва?

- Тогава на пациента трябва да се направи еходоплер – ехографско изследване на съдовете, което вече ще покаже къде точно се намира стеснението, колко е голямо и дали подлежи на интервенционално (неоперативно) лечение, каквото правим, или трябва пациентът да бъде насочен към оперативно лечение.

Доц. Светлин Цонев

- Може ли пациентът сам да пожелае такова изследване при вас или се прави само на постъпилите за болнично лечение в Александровска болница?

- Може, ние имаме телефон за записване на пациенти (02/9230 232). Заплащането е като за стандартния преглед по ценоразписа на болницата. Ако се прецени, че пациентът е за болнично лечение, той ще бъде хоспитализиран по Здравна каса. Тогава Касата покрива всички разходи по неговото лечение.

Добре е обаче, да идват за консултация хора с висок сърдечносъдов риск – да са пушачи, да имат хипертония, захарен диабет, при което в често настъпват стеснения или запушвания на артериите на долни крайници. Обикновено тогава пациентите имат оплаквания – болка при ходене в долните крайници, която изчезва след една-две минутки в покой. По този начин се прави разлика между 

болка в краката със съдов произход и със ставен произход. Високорисковите пациенти обичайно са мъже пушачи, които страдат изключително често от болест на съдовете на краката. Понякога това са пациенти с бъбречна недостатъчност и на диализно лечение. При тях трябва да се внимава със съдовия статус.

- В рисковата група ли са хора, които имат само висок холестерол?

- Хората с висок холестерол са другата голяма група рискови пациенти. Когато има наследственост във високите нива на холестерола, тези пациенти развиват много по-рано атеросклероза на съдовете, в сравнение с всички останали.

Достатъчно е да знаят, че някой в рода им е получил инфаркт или инсулт на по-ранна възраст (между 50 и 60 години), тези пациенти трябва да си пуснат кръвни изследвания за нивата на холестерола и на пикочната киселина, и да бъдат насочени за ранен скрининг за съдови заболявания. При хората с тежка фамилност за висок холестерол скринингът трябва да започне след 30-годишна възраст. 

- Огромна част от хората над 50 години имат хипертония. За тях препоръчителен ли е този скрининг?

- Да, ако имат поне още един рисков фактор – висок холестерол, тютюнопушене или захарен диабет. За пушачите, диабетиците и хората с висок холестерол този скрининг е задължителен.

- Може ли достатъчно рано да се открият животозастрашаващи състояния чрез този скрининг?

- Понякога откриваме плаки – натрупвания по съдовете на пациента, които все още нямат клинична изява

Но плаката сама по себе си, освен че може да стесни съда, вероятно е да бъде и нестабилна, което означава висок риск от запушване. При такива пациенти, дори да нямат никаква симптоматика, препоръчваме да променят начина си на живот, коригираме част от терапията им и така може да намалим риска от нестабилната плака в съдовете, която грубо казано, може да се спука и да предизвика запушване на съда. 

Билкови рецепти за прочистване на кръвоносните съдове

При такива пациенти може да открием много рано атеросклеротично заболяване, дори без клинична изява. 

- Има ли ефективно средство за „изчистване“ на атеросклеротичната плака на съдовете?

- Единствено за лекарствата за холестерол има доказателства за това, че плаката остава стабилна и не нараства. В някои проучвания се отчита и леко намаление на обема на плаката. Лекарствата за холестерол са статините. За тях имаме сигурни доказателства, че действат. За хранителни добавки няма никакви доказателства, базирани на клинични проучвания, че имат ефект.  

- За каква промяна в начина на живот съветвате вашите пациенти?

- Съветвам ги да намалят приема на мазнини и на готови въглехидрати; да консумират повече баластни вещества (фибри), тоест плодове и зеленчуци; да се движат редовно. При пациенти, които вече имат сърдечносъдови заболявания, нискодозовият аспирин (между 75 и 100 мг) е главното средство, което може да помогне. Но на последния конгрес по кардиология това лекарство беше сложено под въпрос, въпреки че липсват доказателства.

Така че аспиринът си остава „златен стандарт“ за лечение на пациенти с вече доказано сърдечносъдово заболяване, тъй като има антиагрегантен ефект – пречи на слепването на тромбоцитите и на образуването на тромби. Задължително обаче, този аспирин трябва да се изпише от кардиолог.

Мара КАЛЧЕВА