Проф. д-р Боряна Слънчева: В „Майчин дом” оцеля момченце, което се роди 450 г!
Няма да изоставим родено преждевременно дете, независимо от новия стандарт
Според специалистите новият стандарт по акушерство и гинекология, изработен от доскорошния екип на МЗ и публикуван в последните дни преди оставката им, не е консултиран с професионалната общност и неправителствения сектор и така всъщност само се създава напрежение. Служебният екип на здравното министерство не успява да открие мотивите за промяната. „В страната ни има около 60 хиляди раждания на година, над 29 хиляди аборта, около 10% от новородените са недоносени, а детската смъртност до една година е два пъти по-висока от средната в Европейския съюз. Новият стандарт в акушерството, приет тихомълком от здравното министерство и обнародван на 21 юли, вдига критериите за това кога едно дете се смята за родено или абортирано. Доскоро стандартът беше 600 г в 22-ра гестационна седмица, но вече ще е 800 г и 26-а г.с.
Късно първо забременяване - над 30-годишна възраст, или липса на наблюдение от лекар на бъдещите майки са сред основните причини за раждане на недоносени бебета”. Това обясни проф. Боряна Слънчева, шеф на неонатологичната клиника в столичния „Майчин дом”.
- Проф. Слънчева, колко тежеше най-малкото бебе, което сте лекували в клиниката ви?
- Само 450 грама... Това е най-малкото бебе, спасено в „Майчин дом” - момченце, родено в 24-ата гестационна седмица, иначе казано, в края на шестия месец. При децата, родени преди 26-а седмица от бременността, смъртността е над 80%. Останалите често имат сериозни увреждания - на централната нервна система или на очите.
Причината е, че всички органи и системи на бебето са изградени анатомично едва към 36-ата седмица. Най-честите проблеми идват от това, че белите дробове на недоносените деца не са развити достатъчно добре. Бебетата се следят за т.нар. хронична белодробна болест или бронхо-пулмонална дисплазия. Заради това имаме нужда и от модерни апарати за вентилация, които са и много по-скъпи.
- В Неонатологията в „Майчин дом” има много недоносени бебета. Бихте ли изоставили някое от тях заради новия стандарт?
- Не, ние сме лекари!
- Колко често се раждат недоносени деца?
- Всекидневно, всяка минута. Много е страшна статистиката - 1 на всеки 10 деца се ражда недоносено както в България, така и в Европа, така и в света. За миналата година имаме около 6000 родени деца, предвид малката ни бройка въобще новородени.
- Какви са причините за това според вас?
- Причините са комплексни. Обикновено възрастта на майката е една от главните причини. Т.е. или деца раждат деца, или над 35-40-годишната майчина възраст - и то тогава се появява първото дете. Другият проблем е начинът на живот - ако е имала някакви интервенции преди това, предишни аборти или каквито и да е гинекологични интервенции - ендометриози например. Също и начинът на хранене... За съжаление никой все още не може да я открие като причина, за да го предотвратим с общи усилия.
- Рискът, наречен ин витро, съществува ли?
- Сред другите рискови фактори за преждевременни раждания са и зачеванията на дете ин витро. В такива случаи
жените не само трудно забременяват,
но невинаги могат да износят детето до определения срок. Обикновено при тези методи за зачеване се опложда повече от една яйцеклетка и затова има две, а понякога и три бебета, макар това да става все по-рядко напоследък. Тези жени почти винаги раждат по-рано.
А дали е риск? Можете ли да кажете на някоя майка, че не трябва да забременява, защото съществува риск от недоносеност на бебето й? Няма да можете да го направите...
Невинаги при раждане на недоносено дете следващото в семейството има същите проблеми. Разбира се, всеки случай е строго индивидуален. Според данните малко под 10% от бебетата, които се раждат всяка година у нас, са недоносени. За миналата година недоносени са над 6000 новородени. В тази група влизат всички бебета под 2500 грама. В „Майчин дом” от години има по-голяма концентрация на преждевременни раждания.
В лечебното заведение
се приемат жени с тежка патология от цялата страна
и така процентите на ранните раждания минават над 20.
- Какви са специфичните здравни грижи за такива бебета?
- Грижите са много сериозни, скъпи, едно дете на ден струва страшно много на държавата. За съжаление в много отделения техниката е страшно остаряла. Има неонатологични отделения с кувьози на 30-40 години. Ние използваме и старите кувьози, както и бракуваните. Знам, че не е нормално в 21 век, в такава страна, част от ЕС, да използваме бракувани кувьози, защото просто няма капацитет да купуваме нови, но това е положението в момента.
Винаги имаме нужда от нови кувьози, защото те се амортизират много бързо, а и едно дете не остава постоянно в един кувьоз - той трябва да се дезинфекцира и тогава не се ползва.
Нина Николова:
Нашите живородени бебета не са биологичен отпадък!
Нина Николова от фондация „Нашите недоносени деца” също лично се е сблъскала с проблема „недоносеност”. Едно от близначетата й се ражда мъртво - никой не я попитал дали иска да го види и тя не знае какво се е случило с него. Затова се бори нещата да се променят. Именно пет бебета слагат началото на фондацията. Това са хлапетата на Нина Николова, Надя Дренска и Вили Бакалова. Най-малкото бебе било само 930 грама. Фондацията работи по проекти, с които ще могат да се купят още термолегла, монитори за проследяване на основните жизнени параметри на бебето, инфузионни помпи, пулсикометри, кислородни маски и инхалатори за клиники по неонатология.
„Всяка майка, носила дете под сърцето си, има право да реши какво ще се случи с него. Имам подозрение, че мотивите за промяна в наредбата са чисто икономически - целта най-вероятно е да се спестят пари за всички лекарства и консумативи, които се изискват за поддържане живота на недоносените бебета”, смята Нина Николова.
„Промяната в една наредба от края на юли, наричана от много хора недоразумение, и приета от Министерството на здравеопазването, задава нови критерии за това кога едно дете е родено живо и може да бъде признато за личност и кога остава със статут „биологичен отпадък”.
Според новото правило децата, които се раждат с тегло под 800 г и преди 26-ата гестационна седмица, ще се смятат за абортирани, дори и да са живи и да имат шанс за оцеляване, ако не преживеят три дни. Живородените бебета, починали малко след раждането, според досегашния стандарт можеха да бъдат погребани, а сега ще бъдат със статут „биологичен отпадък”. Нашите живородени бебета не са биологичен отпадък”, категорична е майката.
Много майки, преминали през ужаса да родят недоносени бебета, искат преразглеждане на критериите и да отпадне клаузата за тридневното преживяване, защото тя няма никакво логично обяснение.
Не може да обясниш на родители, чието дете е родено живо, че не е съществувало. При него се оказва, че то дори няма да е мъртвородено, според наредбата ще се води „аборт”.
„Тихомълком приетите промени връщат България назад в грижата за преждевременно родените деца. Това е най-големият ужас в живота на един родител – да загуби бебето си, и най-големият страх – дали то ще живее и ще е здраво, ако се е родило преждевременно. Като общество все още не сме решили хуманно хилядите въпроси за смъртта, погребението, грижата за най-малките и възможността в такъв момент лекарите да бъдат оставени спокойно да работят, а родителите да могат да се сбогуват с отишлото си бебе. По този начин административно може да се намали високата детска смъртност и цинично да се напудри статистиката. Но не и да се реши нито един проблем в сектора”, категорично против новия стандарт за недоносените бебета е Нина Николова.
Люба МОМЧИЛОВА
Късно първо забременяване - над 30-годишна възраст, или липса на наблюдение от лекар на бъдещите майки са сред основните причини за раждане на недоносени бебета”. Това обясни проф. Боряна Слънчева, шеф на неонатологичната клиника в столичния „Майчин дом”.
- Проф. Слънчева, колко тежеше най-малкото бебе, което сте лекували в клиниката ви?
- Само 450 грама... Това е най-малкото бебе, спасено в „Майчин дом” - момченце, родено в 24-ата гестационна седмица, иначе казано, в края на шестия месец. При децата, родени преди 26-а седмица от бременността, смъртността е над 80%. Останалите често имат сериозни увреждания - на централната нервна система или на очите.
Причината е, че всички органи и системи на бебето са изградени анатомично едва към 36-ата седмица. Най-честите проблеми идват от това, че белите дробове на недоносените деца не са развити достатъчно добре. Бебетата се следят за т.нар. хронична белодробна болест или бронхо-пулмонална дисплазия. Заради това имаме нужда и от модерни апарати за вентилация, които са и много по-скъпи.
- В Неонатологията в „Майчин дом” има много недоносени бебета. Бихте ли изоставили някое от тях заради новия стандарт?
- Не, ние сме лекари!
- Колко често се раждат недоносени деца?
- Всекидневно, всяка минута. Много е страшна статистиката - 1 на всеки 10 деца се ражда недоносено както в България, така и в Европа, така и в света. За миналата година имаме около 6000 родени деца, предвид малката ни бройка въобще новородени.
- Какви са причините за това според вас?
- Причините са комплексни. Обикновено възрастта на майката е една от главните причини. Т.е. или деца раждат деца, или над 35-40-годишната майчина възраст - и то тогава се появява първото дете. Другият проблем е начинът на живот - ако е имала някакви интервенции преди това, предишни аборти или каквито и да е гинекологични интервенции - ендометриози например. Също и начинът на хранене... За съжаление никой все още не може да я открие като причина, за да го предотвратим с общи усилия.
- Рискът, наречен ин витро, съществува ли?
- Сред другите рискови фактори за преждевременни раждания са и зачеванията на дете ин витро. В такива случаи
жените не само трудно забременяват,
но невинаги могат да износят детето до определения срок. Обикновено при тези методи за зачеване се опложда повече от една яйцеклетка и затова има две, а понякога и три бебета, макар това да става все по-рядко напоследък. Тези жени почти винаги раждат по-рано.
А дали е риск? Можете ли да кажете на някоя майка, че не трябва да забременява, защото съществува риск от недоносеност на бебето й? Няма да можете да го направите...
Невинаги при раждане на недоносено дете следващото в семейството има същите проблеми. Разбира се, всеки случай е строго индивидуален. Според данните малко под 10% от бебетата, които се раждат всяка година у нас, са недоносени. За миналата година недоносени са над 6000 новородени. В тази група влизат всички бебета под 2500 грама. В „Майчин дом” от години има по-голяма концентрация на преждевременни раждания.
В лечебното заведение
се приемат жени с тежка патология от цялата страна
и така процентите на ранните раждания минават над 20.
- Какви са специфичните здравни грижи за такива бебета?
- Грижите са много сериозни, скъпи, едно дете на ден струва страшно много на държавата. За съжаление в много отделения техниката е страшно остаряла. Има неонатологични отделения с кувьози на 30-40 години. Ние използваме и старите кувьози, както и бракуваните. Знам, че не е нормално в 21 век, в такава страна, част от ЕС, да използваме бракувани кувьози, защото просто няма капацитет да купуваме нови, но това е положението в момента.
Винаги имаме нужда от нови кувьози, защото те се амортизират много бързо, а и едно дете не остава постоянно в един кувьоз - той трябва да се дезинфекцира и тогава не се ползва.
Нина Николова:
Нашите живородени бебета не са биологичен отпадък!
Нина Николова от фондация „Нашите недоносени деца” също лично се е сблъскала с проблема „недоносеност”. Едно от близначетата й се ражда мъртво - никой не я попитал дали иска да го види и тя не знае какво се е случило с него. Затова се бори нещата да се променят. Именно пет бебета слагат началото на фондацията. Това са хлапетата на Нина Николова, Надя Дренска и Вили Бакалова. Най-малкото бебе било само 930 грама. Фондацията работи по проекти, с които ще могат да се купят още термолегла, монитори за проследяване на основните жизнени параметри на бебето, инфузионни помпи, пулсикометри, кислородни маски и инхалатори за клиники по неонатология.
„Всяка майка, носила дете под сърцето си, има право да реши какво ще се случи с него. Имам подозрение, че мотивите за промяна в наредбата са чисто икономически - целта най-вероятно е да се спестят пари за всички лекарства и консумативи, които се изискват за поддържане живота на недоносените бебета”, смята Нина Николова.
„Промяната в една наредба от края на юли, наричана от много хора недоразумение, и приета от Министерството на здравеопазването, задава нови критерии за това кога едно дете е родено живо и може да бъде признато за личност и кога остава със статут „биологичен отпадък”.
Според новото правило децата, които се раждат с тегло под 800 г и преди 26-ата гестационна седмица, ще се смятат за абортирани, дори и да са живи и да имат шанс за оцеляване, ако не преживеят три дни. Живородените бебета, починали малко след раждането, според досегашния стандарт можеха да бъдат погребани, а сега ще бъдат със статут „биологичен отпадък”. Нашите живородени бебета не са биологичен отпадък”, категорична е майката.
Много майки, преминали през ужаса да родят недоносени бебета, искат преразглеждане на критериите и да отпадне клаузата за тридневното преживяване, защото тя няма никакво логично обяснение.
Не може да обясниш на родители, чието дете е родено живо, че не е съществувало. При него се оказва, че то дори няма да е мъртвородено, според наредбата ще се води „аборт”.
„Тихомълком приетите промени връщат България назад в грижата за преждевременно родените деца. Това е най-големият ужас в живота на един родител – да загуби бебето си, и най-големият страх – дали то ще живее и ще е здраво, ако се е родило преждевременно. Като общество все още не сме решили хуманно хилядите въпроси за смъртта, погребението, грижата за най-малките и възможността в такъв момент лекарите да бъдат оставени спокойно да работят, а родителите да могат да се сбогуват с отишлото си бебе. По този начин административно може да се намали високата детска смъртност и цинично да се напудри статистиката. Но не и да се реши нито един проблем в сектора”, категорично против новия стандарт за недоносените бебета е Нина Николова.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари