Често чувам въпроса: “Какво да правя, когато детето се тръшка, обижда, крещи, чупи, обсебва ме и не изпълнява нищо от това, което му говоря?”.
Когато детето се държи неприемливо, можем да направим няколко неща.
Първото е да обърнем внимание какво се е случило, преди детето да постъпи така. Къде е било, кой е бил с него, кой как е реагирал, кой какво е направил. Защо е важно това? Защото детето е част от системата на семейството си, а то е част от по-голяма система - тази на разширеното семейство, роднини, приятели, съседи, квартал, град. Детето е част и от системата на детската градина или училището. Възможно е поведението на детето да е реакция на нещо, случващо се в системата. Затова бъдете наблюдателни за това кое може да провокира постъпката на детето. Обърнете внимание какъв е бил денят му. Как се чувства - уморено, превъзбудено, тъжно. Възможно ли е да е видяло нещо, което не иска? Отсъства или присъства някой важен за него човек? Родило се е второ/трето дете в семейството?
Георги Апостолов: Децата в депресия са в интернет, за да се скрият от реалността
Възможно е за поведението на детето да има и друга причина - бори се за власт. То иска да доминира, да е в центъра на вниманието. Затова ви провокира с постъпките си - за да бъде забелязано и да не бъде игнорирано. Когато се държи по определен начин, детето вижда реакцията на възрастния и от нея разбира две неща: че има силата да въздейства и че възрастният не е безразличен към него. Ето така, то упражнява своята власт - приковава внимание и провокира чувства.
“Когато ядосам мама или учителката, тя вече е на мое разположение. Значи аз съм важен за нея, аз съм шефът, аз командвам, аз съм силен”.
Няколко насоки
Децата трябва да имат правила, граници. И ако възрастните (родител, учител, баба, дядо и т.н.) не ги зададат ясно и категорично, тогава детето прави всичко, което е по силите му, за да накара възрастните да определят граници и правила. Определянето и спазването на правила и граници няма нищо общо с пречупването, смачкването и обезличаването на детето. Нашата отговорност като възрастни е да създадем ред и правила, защото чрез тях даваме спокойствие и сигурност на децата. Без ред и правила децата се чувстват объркани, тревожни, несигурни и поведението им може да стане разрушително и агресивно.
Когато създадем ясни правила, граници и санкции, детето се чувства спокойно, защото вече знае какво може и какво не може да прави. Санкциите показват на детето, че всяка постъпка има последствия. Често глезим децата, водени от вярването, че с дисциплината и правилата проявяваме жестокост към тях, ограничаваме свободата им и потискаме уникалността им. Как да влияем на децата?
Когато не можем да се справим с детето, се чувстваме безсилни, ядосани, изтощени. В такова емоционално състояние няма как да овладеем детето, защото не владеем себе си. За да го направим, е нужно да останем спокойни и уверени.
Трябва ли да платя такса при издаване на бележка за имунизациите на детето?
Когато детето е превъзбудено - не говорете с него в това състояние. Изчакайте го да се успокои и тогава проведете разговор.
Когато детето е агресивно - дайте пространство на гнева му. Кажете му, че може да удря възглавница или боксова круша; предложете му да отидете да тича в парка, да къса ненужна хартия; предложете му да драска с пастел на голям къс хартия; ако мястото, на което сте, го позволява, разрешете му да крещи. Важното в тази ситуация е да “му дадете правото” да е гневно, да му дадете пространство и начини да освободи гнева си, като сте категорични, че може да изрази гнева си, без да наранява хора или да руши имущество. Посланието ви в тази ситуация е: “Чувствата са разрешени, обидите и разрушителното поведение - не”.
Говорим с детето и му показваме любовта си, когато то е спокойно. Ако го правим, докато е гневно, то ще разбере, че приемаме поведението му.
Игнориране на неприемливото поведение. Ясно и категорично трябва да покажем на детето, че чрез викове, тръшкане, чупене и др. няма да спечели нашето внимание или да получи това, което иска.
Как да спрем неприемливото поведение?
Първо - кажете на детето, че в този момент мрънка (хленчи, тръшка се). То трябва да забележи поведението си, да е наясно какво прави.
Второ - спокойно му кажете: “Не те слушам, когато мрънкаш (хленчиш, тръшкаш се). Говори спокойно и ще ти обърна внимание”.
Може да влезете в неговата роля - тръшнете се и вие, за да види как изглежда отстрани. Чувството за хумор е разрешено. Важно е да не прекалите и детето да се почувства иронизирано.
Може да дадете обратна връзка за тона, с който детето говори: “Чуваш ли колко силно говориш?”. А след това: “Можеш да ми кажеш същото с по-равен тон?”.
Третата стъпка - създаване на нова постъпка. Какво искате детето да прави, вместо да мрънка? Да каже с думи? Да спре, да ви погледне, да ви чуе? Новото поведение се тренира дълго, за да се затвърди.
Шарката при децата – какво трябва да знаем?
Четвърта стъпка - забелязване, назоваване и утвърждаване на желано поведение. Например: “Искам да те поздравя, че днес в магазина ме попита може ли да купим сладолед и шоколад и остана спокоен, когато ти отказах”. “Днес говори за начина, по който се чувстваш. Насърчавам те да го правиш”.
Стъпка постоянна
За да научим детето да прави нещо, трябва ние да правим това, което искаме от него. Да говорим с нормален тон, да не мрънкаме, да не обиждаме, да не клюкарстваме, да не бягаме от отговорност, да говорим за това, което ни ядосва, да спазваме обещания, да показваме уважение, да спазваме правила, да зачитаме граници, да изслушваме....
Най-трудното за всеки родител е всеки ден да бъде спокоен, уравновесен, балансиран и да прави това, на което иска да научи детето, да бъде последователен и целенасочен, да не се отказва. Да помни, че няма идеални родители. Има такива, които правят най-доброто, на което са способни в този момент и той е един от тях./zdrave.to
Борянка БОРИСОВА, психолог
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
