Миниустройство открива рака на гърдата в зародиш

Миниустройство открива рака на гърдата в зародиш

Устройство, разработено от Масачузетския технологичен институт, може да се превърне в животоспасяващ фактор при ранното диагностициране на рака на гърдата. Устройството в момента се разработва в MIT Media Lab. Представлява лек пластмасов щит, тип пчелна пита, който се поставя лесно върху сутиен. Шестте слота на малкото ултразвуково устройство му позволяват да прави 360-градусови изображения на гърдата.

„Можете да го носите и докато отпивате от кафето или водата си и в същото време да наблюдавате гръдната си тъкан без дискомфорт“, обяснява доц. Джанан Дагдевирен, която е създала това устройство.

Първоначално приложението ще бъде за жени, които са изложени на висок риск от рак на гърдата. Доц. Дагдевирен посочва, че най-големият проблем е в това, че жените могат да си правят мамография само на всеки две години, поради излагането на облъчване и рисковете, свързани с него.

„Затова и когато пациентките с висок риск се диагностицират с рак на гърдата, вече е твърде късно за тях. 55% от жените с ниска плътност на гърдите са диагностицирани с интервален рак. Това означава, че ракът се открива между проведените им мамограми.”

Доц. Дагдевирен казва, че при половината от тези жени болестта вече е напреднала в по-късен стадий, намалявайки нивата на преживяемост с до около 20%.

„Тази технология ще може да ви уведомява дали има аномалия в гръдната ви тъкан. С нейна помощ ще можем да осигурим процент на оцеляване до 98%, което е доста забележително“, казва ученият.

Приложенията за този подход за сканиране могат да надхвърлят рака на гърдата. Според доц. Дагдевирен, „тази технология може да се адаптира и към други видове изображения на дълбоките органи или тъкани – от рак на панкреаса до карцином на простатата.”

Мотивацията за създаването на това устройство е била смъртта на любимата леля на Джанан Дагдевирен, която е диагностицирана с рак на гърдата на 49-годишна възраст, въпреки, че редовно е провеждала профилактичните си прегледи. Доц. Дагдевирен споделя, че леля й е починала шест месеца след като й е била поставена диагнозата.

До леглото на леля си Джанан скицира идеята си за по-добър начин за наблюдение на здравето на гърдите. Тя допълва още, че за нея и леля й е било утеха, че с помощта на изобретеното от нея устройство ще помогнат на други жени да избегнат това преживяване.

„Тя не можеше да оцелее, но се надяваме, че технологията ще помогне на много жени като нея. Тази надежда ми даваше сили да премина през това изпитание. Удивително е усещането да видя как изобретеното от мен устройство ще докосва хората и ще спасява живота им“, обясни доц. Дагдевирен, която вярва, че устройството може да спаси 12 милиона живота по света годишно.

В момента учените провеждат изпитване върху хора, за да получат разрешение за употребата му от FDA. При одобрение се очаква устройството да се предлага без рецепта, но ще изисква одобрение от лекар.

Джанан Дагдевирен е една от най-успешните турски учени, създали име в научния свят през последните години. Родена в Истанбул през 1985 г., Дагдевирен завършва основното и средното си образование в Коджаели и след това учи инженерна физика в университета Хаджетепе. Получава магистърска степен от програмата за материалознание и инженерство на университета Sabancı през 2009 г., след което заминава за САЩ със стипендия за Fulbright през същата година.

Дагдевирен получава докторска степен по материалознание и инженерство в Университета на Илинойс през 2014 г. По време на докторската си степен работи върху гъвкави и сгъваеми електронни устройства, които могат да се носят в тялото и върху кожата, в обхвата на физиката, електрониката, химията, материалите, механиката и медицината. Преносим пейсмейкър, сърдечен чип без батерия, тест за рак на кожата, мозъчна игла, сензор за поглъщане са само някои от тях.

Доц. Дагдевирен в момента продължава обучението си в Media Lab на Масачузетския технологичен институт (MIT), като млад член на академията в Харвардския университет. Включена е в списъка на списание Forbes на „30-те учени под 30-годишна възраст“ с предишните си постижения.

Коментари