Шампионката Ваня Гешева: Получих хипертония от големите натоварвания в спорта
Предпочитам билките пред хапчетата
Олимпийската шампионка на едноместен каяк Ваня Гешева е родена на 6 април 1960 г. в пловдивското село Брестовица. Печели първия си бронзов медал от световно първенство още през 1977 г. в двойка каяк, когато е само 17-годишна. Година по-късно има сребърен медал с четворката каяк. Вицешампион е на 500 м едноместен каяк от летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. Следват сребърен медал от Световното първенство в Тампере - 1983 г. и световна титла в Монреал - 1986 г. Големият й връх е на олимпиадата в Сеул през 1988 г., когато печели пълен комплект медали - титла на едноместен каяк, сребро на двойка каяк и бронз на четворка каяк. Това е уникално постижение за българския спорт. Неслучайно през 2014 г. Гешева получи орден “Стара планина” - първа степен по случай 100-годишнината на клуб “Левски”. Сега голямата шампионка ръководи Спортен клуб по кану-каяк “Левски”, председател е на Българската асоциация на спортистите олимпийци и е член на управата на Българския олимпийски комитет.
- Г-жо Гешева, останаха ли ви травми от каяка?
- Имам болки в ръцете, в кръста, в гърба. Това са нормални неща за бивш професионален спортист. Но полагам грижи за себе си - ходя на СПА-процедури, на минерален басейн - и така се възстановявам.
- Как се справяхте с травмите, когато бяхте състезател?
- Слава Богу, имахме много добър медицински екип. Имах прищипване на нерв на кръста, разтегнато сухожилие, но доста бързо се справяха с травмите ми. Кръстът ми оправяха по чакръкчийските методи. След това ми правеха масаж с най-различни мазила. Болките бяха ужасни, не можех изобщо да мръдна.
Такова прищипване на нерв съм получавала само от навеждане да си завържа маратонките. Не знам какво точно е медицинското наименование, но като те скове, няма мърдане. Не можеш да се изправиш. Тогава трябва да лежиш на твърд матрак или почти на пода, за да можеш да се излекуваш. Важното е прищипаният нерв да бъде освободен по някакъв начин.
След като се отказах от спорта, пак имах проблем с кръста, ходех при рехабилитатор в медицински център и правех процедурите, които са нужни.
- Някакви диети спазвате ли?
- Опитвам се да се храня здравословно. Не прекалявам с тестените неща, със сладкото. Гледам да си ограничавам леко и количеството храна, защото с възрастта обмяната на веществата става малко по-бавна. Стремя се вечер да не ям много.
В менюто ми има често пилешко, риба, салати, по-леки храни.
Понякога, ако ми е необходимо да регулирам теглото си, приемам хранителна добавка, която стимулира обмяната на веществата, метаболизма, за да не се задържат мазнини. Открих тази добавка в интернет. Видях, че съдържа три билки - глухарче, корени от сладник и корени от бял трън. Доверих се, защото билковата комбинация е направена от д-р Памуков и в нея няма нищо вредно. Почувствах върху себе си, че
метаболизмът ми става по-бърз,
организмът се прочиства. Дори не ми събужда апетита, напротив. Пия добавката, за да имам по-спортно тяло и спортен дух. Но без спорт не може. Не мога да си представя живота, ако не спортувам. Движа се повече, плувам два пъти в седмицата.
- Лесно ли родихте сина си навремето?
- Бях решила, че ще раждам със секцио и дори не си помислях, че ще раждам по нормален начин. Понеже докторката видя, че няма смисъл да спори с мен, ми каза: “Добре, няма проблем”. Секциото ми беше насрочено за 27 май, а синът ми се роди на 25 май. Всичко тръгна нормално и нямаше време за операция.
- Пиете ли лекарства за нещо?
- Въпреки че нямам наднормено тегло общо взето, ми се налага да пия лекарства за високо кръвно. Може би тази хипертония ми е от големите натоварвания в спорта.
Даже и моята котка ме лекува. Когато ме види, че съм легнала на дивана, тя ляга на гърдите ми и спи там. Не знам дали си въобразявам, или е истина, но ако ме боли глава, корем или нещо друго, сякаш минава. Котката усеща нашите неразположения и вероятно отнема отрицателната енергия, която сме събрали през деня. Самото общуване с животни доставя голяма радост и удоволствие. Дали котка или куче, животното ти мисли доброто, то те обича безрезервно и ти отдава вниманието си.
- Коя медицина предпочитате - официалната или алтернативната?
- Доверявам се и на алтернативната медицина. Предпочитам, ако може да се излекувам без химия и без рязане. В интерес на истината не съм имала необходимост от по-агресивни лечения. Антибиотици не пия, предпочим лечебни билки. Много пия билкови чайове, особено мурсалски. Той е силен антиоксидант. Помага и за намаляване на кръвното налягане, и за тонус, и за изчистване на организма от токсини.
Пия мурсалски чай превантивно,
за да не се разболея. Не може да си мислиш, че след като вече си болен, само чай ще ти помогне. Всеки билков чай е полезен за тялото, защото в него има само това, което ни е дала природата.
- Като председател на спортния клуб по кану-каяк на “Левски” успявате ли да привлечете повече деца да спортуват?
- Най-хубавото за здравето на едно дете е спортът. Родители, баби и дядовци трябва да мислят за здравето на децата и внуците си. От 7 - 8 години треньорите в нашия клуб безплатно правят начално обучение на деца по кану-каяк. Това е политика на Министерството на спорта. Все повече дечица след 3 - 4 клас се записват. Имат интерес, защото нашето обучение е шестмесечно, на Панчаревското езеро. Започваме в началото на март и приключваме чак преди началото на новата учебна година. Имаме специални каяци за деца, много стабилни. Не са състезателни, че да е по-трудно да пазиш равновесие и да гребеш. Слагаме спасителни жилетки на децата, даваме им обяснения как да се влиза в лодката, как да се държат греблата и децата започват. Много им е приятно. Щастливи са. Някои се влюбват в нашия спорт и след това продължават да тренират сериозно, участват на състезания, печелят медали.
- Какви са впечатленията ви от българското здравеопазване?
- Не е на много високо ниво здравеопазването ни. В частните клиники обслужването е по-добро, защото си плащаш. Но когато разчиташ на задължителното осигуряване, не е така. Винаги съм се чудела защо цял живот плащаме здравни осигуровки, а когато потърсим медицинска помощ, пак трябва да даваш пари. Не обичам да чакам пред кабинети или да моля личния лекар да ми даде направление, защото това е свързано със загуба на време и нерви. Предпочитам директно да си платя за някакъв преглед. Но по-добре е, ако можеш да разчиташ на здравното осигуряване, да получиш адекватно отношение и помощ от хората в здравеопазването. Гледам по филми как е. Не би ли могло
всеки да си има здравна карта,
на която с натрупване да се събират осигуровките, да се знае колко средства имаш и на каква медицинска помощ може да разтчиташ. Когато ти се наложи някаква манипулация, да отидеш със здравната си карта и да си наясно какво ти покрива и какво да додадеш. А не да отидеш и въпреки че си здравноосигурен, да си платиш цялата медицинска услуга, която ти се полага. Като цяло всички сме подложени на изключителен стрес, а той води до най-различни заболявания. Затова на българите им се налага често да посещават лечебни заведения и е редно да получават нормално обслужване там. Лошото е, че за да получиш това, което искаш, за да си по-спокоен, че ще ти обърнат внимание, трябва да се обадиш на някого, да използваш връзки с познати. Може би е останало от предишното време, но не би трябвало да е така.
Мара КАЛЧЕВА
- Г-жо Гешева, останаха ли ви травми от каяка?
- Имам болки в ръцете, в кръста, в гърба. Това са нормални неща за бивш професионален спортист. Но полагам грижи за себе си - ходя на СПА-процедури, на минерален басейн - и така се възстановявам.
- Как се справяхте с травмите, когато бяхте състезател?
- Слава Богу, имахме много добър медицински екип. Имах прищипване на нерв на кръста, разтегнато сухожилие, но доста бързо се справяха с травмите ми. Кръстът ми оправяха по чакръкчийските методи. След това ми правеха масаж с най-различни мазила. Болките бяха ужасни, не можех изобщо да мръдна.
Такова прищипване на нерв съм получавала само от навеждане да си завържа маратонките. Не знам какво точно е медицинското наименование, но като те скове, няма мърдане. Не можеш да се изправиш. Тогава трябва да лежиш на твърд матрак или почти на пода, за да можеш да се излекуваш. Важното е прищипаният нерв да бъде освободен по някакъв начин.
След като се отказах от спорта, пак имах проблем с кръста, ходех при рехабилитатор в медицински център и правех процедурите, които са нужни.
- Някакви диети спазвате ли?
- Опитвам се да се храня здравословно. Не прекалявам с тестените неща, със сладкото. Гледам да си ограничавам леко и количеството храна, защото с възрастта обмяната на веществата става малко по-бавна. Стремя се вечер да не ям много.
В менюто ми има често пилешко, риба, салати, по-леки храни.
Понякога, ако ми е необходимо да регулирам теглото си, приемам хранителна добавка, която стимулира обмяната на веществата, метаболизма, за да не се задържат мазнини. Открих тази добавка в интернет. Видях, че съдържа три билки - глухарче, корени от сладник и корени от бял трън. Доверих се, защото билковата комбинация е направена от д-р Памуков и в нея няма нищо вредно. Почувствах върху себе си, че
метаболизмът ми става по-бърз,
организмът се прочиства. Дори не ми събужда апетита, напротив. Пия добавката, за да имам по-спортно тяло и спортен дух. Но без спорт не може. Не мога да си представя живота, ако не спортувам. Движа се повече, плувам два пъти в седмицата.
- Лесно ли родихте сина си навремето?
- Бях решила, че ще раждам със секцио и дори не си помислях, че ще раждам по нормален начин. Понеже докторката видя, че няма смисъл да спори с мен, ми каза: “Добре, няма проблем”. Секциото ми беше насрочено за 27 май, а синът ми се роди на 25 май. Всичко тръгна нормално и нямаше време за операция.
- Пиете ли лекарства за нещо?
- Въпреки че нямам наднормено тегло общо взето, ми се налага да пия лекарства за високо кръвно. Може би тази хипертония ми е от големите натоварвания в спорта.
Даже и моята котка ме лекува. Когато ме види, че съм легнала на дивана, тя ляга на гърдите ми и спи там. Не знам дали си въобразявам, или е истина, но ако ме боли глава, корем или нещо друго, сякаш минава. Котката усеща нашите неразположения и вероятно отнема отрицателната енергия, която сме събрали през деня. Самото общуване с животни доставя голяма радост и удоволствие. Дали котка или куче, животното ти мисли доброто, то те обича безрезервно и ти отдава вниманието си.
- Коя медицина предпочитате - официалната или алтернативната?
- Доверявам се и на алтернативната медицина. Предпочитам, ако може да се излекувам без химия и без рязане. В интерес на истината не съм имала необходимост от по-агресивни лечения. Антибиотици не пия, предпочим лечебни билки. Много пия билкови чайове, особено мурсалски. Той е силен антиоксидант. Помага и за намаляване на кръвното налягане, и за тонус, и за изчистване на организма от токсини.
Пия мурсалски чай превантивно,
за да не се разболея. Не може да си мислиш, че след като вече си болен, само чай ще ти помогне. Всеки билков чай е полезен за тялото, защото в него има само това, което ни е дала природата.
- Като председател на спортния клуб по кану-каяк на “Левски” успявате ли да привлечете повече деца да спортуват?
- Най-хубавото за здравето на едно дете е спортът. Родители, баби и дядовци трябва да мислят за здравето на децата и внуците си. От 7 - 8 години треньорите в нашия клуб безплатно правят начално обучение на деца по кану-каяк. Това е политика на Министерството на спорта. Все повече дечица след 3 - 4 клас се записват. Имат интерес, защото нашето обучение е шестмесечно, на Панчаревското езеро. Започваме в началото на март и приключваме чак преди началото на новата учебна година. Имаме специални каяци за деца, много стабилни. Не са състезателни, че да е по-трудно да пазиш равновесие и да гребеш. Слагаме спасителни жилетки на децата, даваме им обяснения как да се влиза в лодката, как да се държат греблата и децата започват. Много им е приятно. Щастливи са. Някои се влюбват в нашия спорт и след това продължават да тренират сериозно, участват на състезания, печелят медали.
- Какви са впечатленията ви от българското здравеопазване?
- Не е на много високо ниво здравеопазването ни. В частните клиники обслужването е по-добро, защото си плащаш. Но когато разчиташ на задължителното осигуряване, не е така. Винаги съм се чудела защо цял живот плащаме здравни осигуровки, а когато потърсим медицинска помощ, пак трябва да даваш пари. Не обичам да чакам пред кабинети или да моля личния лекар да ми даде направление, защото това е свързано със загуба на време и нерви. Предпочитам директно да си платя за някакъв преглед. Но по-добре е, ако можеш да разчиташ на здравното осигуряване, да получиш адекватно отношение и помощ от хората в здравеопазването. Гледам по филми как е. Не би ли могло
всеки да си има здравна карта,
на която с натрупване да се събират осигуровките, да се знае колко средства имаш и на каква медицинска помощ може да разтчиташ. Когато ти се наложи някаква манипулация, да отидеш със здравната си карта и да си наясно какво ти покрива и какво да додадеш. А не да отидеш и въпреки че си здравноосигурен, да си платиш цялата медицинска услуга, която ти се полага. Като цяло всички сме подложени на изключителен стрес, а той води до най-различни заболявания. Затова на българите им се налага често да посещават лечебни заведения и е редно да получават нормално обслужване там. Лошото е, че за да получиш това, което искаш, за да си по-спокоен, че ще ти обърнат внимание, трябва да се обадиш на някого, да използваш връзки с познати. Може би е останало от предишното време, но не би трябвало да е така.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари