Тодор Мангъров: Въпреки болестта си минах с колело 3200 км в Африка

Тодор Мангъров е пациент с рядката болест пулмонална хипертония. Претърпял е тежка, животоспасяваща операция на белите дробове във Виена преди малко повече от 4 г., извършена от екипа на виртуоза-хирург проф. Валтер Клепетко. На 17-и февруари Тодор се върна от Африка, където за 43 дни измина, карайки велосипед 3200 км сам, без придружител! “Преди операцията не можех да изкача 10 стъпала, без да почивам. След нея имам възможност да живея както всички хора без заболявания”, с гордост сподели председателят на асоциация “Пулмонална хипертония”. Ето какво още разказа той за поредното си екстремно пътешествие специално за в. “Доктор”.

- Тодоре, вие преминахте с колело разстоянието от София до Виена, участвате в 100-километровата обиколка на Витоша също така, но това пътуване с велосипед в Африка сякаш е най-екстремното досега - бихте ли разказали за него?
- Екстремният начин на живот идва от начина на мислене, а не от физическите възможности на хората. Има хора в по-добро състояние от мен, защото аз продължавам да бъда пациент с белодробно заболяване, но имам добри физически характеристики и стъпвайки на по-освободения ми начин на мислене, мога да предприема такъв тип пътешествие до Африка, каквото направих през януари и февруари т.г. Аз изминах, карайки колело, 3200 км, за 43 дни в Джибути, Кения, Танзания и Малави. Средно всеки ден изминавах по 100 км, в зависимост от температурите и атмосферните условия, тъй като там сега е зима и вали всеки ден дъжд. Това, че реализирах подобно пътешествие сам, показва, че навременното диагностициране и качествено лечение на което и да е заболяване, водят до подобряване на живота на всеки пациент.  

- Кое беше най-трудно в този преход?
- Най-трудното беше решението за осъществяването му, тъй като информацията за тези все още екзотични дестинации за България е много оскъдна. Още повече за велосипедни преходи, които са реализирани. Така че липсата на информация преди да заминеш, невъзможността да планираш нещата, беше най-трудното. След като отидеш в Африка, просто караш... Макар че е трудно всеки ден намирането на храна, на вода, както и на места за преспиване, където никой да не те вижда, защото се страхуваш и от сянката си, тъй като нямаш нито един приятел, на който да разчиташ, здравеопазването е на ниско ниво там, най-близката болница е минимум на 150 км. Но с минаването на дните, спираш да мислиш за тези неща и се съсредоточаваш върху километрите, които трябва да изминеш.

- Как се справяхте с храната и водата?  
- Ядях каквото и местните. Те основно ядат едно растение, наречено маниока, прилича на картоф, което пържат отпред на улицата. Храната беше много оскъдна. Веднъж си купих от пазара кози крачета с косми, които се пекат на огън и всъщност си остават сурови вътре, като гума са, много жилави. 
Намирането на питейна вода също е проблем в тези 4 африкански държави. През последните 2 години по щатската програма “Чиста вода за Африка” по главните пътни артерии са изградили кладенци с помпи. Но тъй като населението е многочислено и оттам се черпи вода непрекъснато, много често тези помпи загребваха вода от дъното, поради което тя беше с всевъзможен цвят и всякакви обитатели в нея. Но я пих, щом местните пият тази вода, значи и ти можеш... 

- Защо решихте да направите този преход?
- Преди 5 години не можех да го направя, сега мога. Физически не бях в състояние да реализирам подобен преход. Беше ми интересно и забавно до последния ден. Не знаеш какво ще ти се случи след 5 минути, рисковано е, но много ми хареса.


Маргарита Благоева