Първата одобрена ваксина срещу коронавируса SARS-CoV-2 е ваксината mRNA (или иРНК, информационна РНК) на фармацевтичната компания “Pfizer/Bionteck”. Американската федерална агенция по лекарствата (FDA) я одобри за използване, във Великобритания започна ваксиниране, а България готви специални хладилници за първите 125 000 дози.
На базата на същата технология е създадена и ваксината на “Moderna”, която приключи последната трета фаза на тестване и се очаква скоро след тази на “Pfizer”.
Защо тези ваксини са одобрени за употреба и какво представлява технологията иРНК, обясни проф. Доброслав Кюркчиев - ръководител на Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, с публикация на фейсбук страницата на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.
Проф. Доброслав Кюркчиев
И двете ваксини съдържат т.нар. информационна РНК (иРНК). Важно е да се знае, че тя е “non replicated”, тоест не може да се възпроизвежда. Това означава, че иРНК е генетичен елемент, който не влиза в контакт с нашето ДНК, не може да се интегрира в генома ни, нито да се репликира в нашите клетки. Няколко дни след ваксинацията всичко, което са ни инжектирали, ще бъде разградено от клетките ни. Освен това иРНК не вкарва абсолютно никаква вирусна материя в тялото ни. Така няма реално никакъв шанс да се заразим от каквото и да е.
Информационната РНК и в двете ваксини може единствено да “създава” един белтък, който е част от SARS-Cov-2 вируса и е известен като S-протеин. След това информационната РНК се разгражда
Като част от ваксината иРНК e обвита в липидно мехурче. Именно по отношение на състава и структурата на това липидно мехурче са основните разлики между ваксините на двете компании.
I. Ваксината се инжектира подкожно и от това има няколко резултата: липидното мехурче се слива с мембраните на клетките в мускулите и попада в тях. Вътре в клетката то се разгражда и иРНК се открива и създава S-протеина. Той се възприема като чужд и клетките го показват на повърхността си, за да го видят някои от клетките на имунната система, които действат срещу него. Друга част от S-протеина се изхвърля навън. Това е едно от най-впечатляващите свойства на използваната иРНК - да създава протеин S, който да се изхвърли навън. Това е технологична гордост на “Moderna”, залегнала в техния патент. При другата ваксина същото го има.
II. Подкожната инжекция води до привличане на много специализирани клетки, които активно поглъщат липозомата, както и изхвърления от клетките в мускулите S-протеин. Погълната липозома има същата съдба както при другата ваксина. Поетият изхвърлен S-протеин пък се обработва и също показва от тези специализирани клетки, но по друг начин, задействащ други нива на имунната система. Наред с това се стига до продукция на много вещества с антивирусно действие (интерферони) от специализираните клетки.
Крайният резултат е, че се задейства имунният отговор срещу този S-протеин както чрез антитела, така и чрез Т-клетки. Когато дойде вирусът, носещ S-протеин, имуннната система е готова за унищожението му.
“При тези ваксини няма абсолютно никакъв риск да се повлияе на гените, да не говорим за глупости като чипиране чрез ваксиниране. Имаме само иРНК, която просто създава един белтък и се разгражда. За нищо повече не би могла да служи. По мое мнение от имунологична гледна точка подходът е просто възхитителен.
Практически няма опит за влиянието на тези ваксини върху хората с автоимунни заболявания. Единствената връзка с практиката са наблюденията върху това как хората с автоимунни заболявания са прекарали COVID-19. Смята се по принцип, че при автоимунните заболявания инфекцията не протича по-тежко и че пациентите с автоимунни болести не са от застрашените групи. Следователно е логично подобна ситуация да имаме и при ваксините, които имитират аспекти от заболяването.
От друга страна обаче, автоимунните заболявания са различни, те са повече от 80 и всяко си има особенности. Освен това едно заболяване протича и засяга по различен начин отделните индивиди, защото някои хора са с увредени органи, а други - не. И тук е мястото на лекуващите лекари да преценят съотношението полза/риск за всеки конкретен пациент, защото познават болестта му. При всяка ваксинация при хора с автоимунни заболявания има две опасности:
Едната е да даде тласък на болестта. При COVID-19 са описани автоимунни феномени, така както и при почти всички инфекции. Тоест, това е възможно. От друга страна обаче, вина за “тласъците” по правило имат алуминиевите адюванти, които настоящите две ваксини нямат. Но е възможна кръстосана реакция на имунната система с вирусния белтък при имунизация и едновременна реакция със собствени белтъци, които го наподобяват.
Като цяло се смята, че при около 10% от пациентите с автоимунни заболявания при ваксиниране може да се наблюдава “тласък” на заболяването. Поради това се препоръчва при тази група ваксинирането да се прави с повишено внимание и да се прилага само срещу “тежки инфекциозни заболявания”.
Имуносупресивната терапия, потискайки имунния отговор, може да направи така, че ваксината да не действа. За грипната ваксина има данни, че при 47% от имунизираните пациенти с автоимунни заболявания не действа.
Не смятам, че прекаралите COVID-19 имат нужда да се ваксинират - поне не няколко месеца след преболедуваното заболяване. Според мен опасността от автоимунни тласъци в този случай би нараснала”, пише експертът.
Мара КАЛЧЕВА
