През 2026 г. Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология “Майчин дом” отбелязва 50 години от създаването на Клиниката по неонатология. За пет десетилетия през клиниката са минали повече от 42 300 недоносени деца и над 3500 с екстремно ниско тегло под 1000 грама. Зад всяко спасено новородено стоят хора - неонатолози, педиатри, акушерки и медицински специалисти, които всеки ден посрещат най-крехкото начало на човешкия живот. Пред вестник “Доктор” сега застава началникът на клиниката доц. д-р Лилия Вакрилова.
Визитка♦ Доц. д-р Лилия Вакрилова е специалист по педиатрия и неонатология с дългогодишен професионален опит в областта на грижите за новородени и интензивната неонатология. Завършва Медицински университет – София през 1985 г., а през 1992 г. придобива специалност детски болести, последвана от специалност неонатология през 1998 г. През 2011 г. придобива научна и образователна степен доктор, а по-късно и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. От 1989 г. професионалният й път е свързан с Клиниката по неонатология на СБАЛАГ „Майчин дом“, където последователно заема академични длъжности, а от 2010 г. ръководи Отделението за интензивни грижи. От 2024 г. е началник на Клиниката по неонатология. Има допълнителни квалификации в областта на интензивната терапия на новороденото, трансфонтанелната ехография, ехографията в педиатрията и невромониторирането. |
- Доц. Вакрилова, да започнем с поглед към миналото - когато доц. Райна Арнаудова създава първото интензивно отделение за новородени у нас през 1976 г., възможностите на медицината са съвсем различни. Кои са били най-големите предизвикателства пред неонатолозите тогава?
- 70-те години поставят началото на интензивната терапия за новородени в България. Това се случва само около 10 години след началото на развитието й в страни със значително повече ресурси като САЩ, Франция, Великобритания и други. Може би основното предизвикателство тогава е било спасяването на новородени с дихателна недостатъчност (доносени и недоносени) чрез въвеждане на апаратната вентилация, която да поеме дихателната функция на детето, докато то възстанови и стабилизира собственото дишане.
Липсвали са монитори, които да контролират апаратната вентилация, както и да я прецизират в съответствие със състоянието на детето. Лекари и акушерки са разчитали основно на наблюдението на малките пациенти и на слушалката, ако детето видимо е отпуснато или синьо, което невинаги е било достатъчно навреме за предприемане на нужните мерки за спасяването им. Друг проблем пред неонатолозите тогава е бил провеждането на венозно хранене при бебета, при които захранването през устата не е било възможно.
Поради спецификата на метаболизма при новородените дозировката и честотата на приложение на медикаментите, включително на антибиотиците, както и страничните им ефекти, са били в процес на проучване.
- Какво би ги изумило най-много в днешната апаратура в СБАЛАГ „Майчин дом“?
- На първо място апаратите за обдишване с многобройните им възможности, също така мониторите, с които се проследяват постоянно жизнените функции на детето и които спомагат дори при най-малките пациенти те да се поддържат в оптимални граници. Предполагам също, че биха се възхитили на съвременните кувьози, които осигуряват максимален комфорт в зависимост от теглото и проблемите на пациентите, на фотолампите за лечение на жълтеница на новороденото, на съвършените инфузионни помпи, с които се постига оптимална скорост на венозното хранене и точна дозировка на медикаментите за венозно приложение, на цялостната обстановка в интензивните боксове.
- Как се промени границата на спасяемия човешки живот през тези 50 години? Преди десетилетия преживяемостта на бебета под 1000 грама е била рядкост, а днес успешно спасявате деца като малкия Калоян, родени едва 450 грама.
- За моя 40-годишен стаж пред очите ми се промениха границите, в които стана възможно спасяването на малките недоносени: от 28 гестационни седмици на 26-25 г.с. Сега дори успешно спасяваме бебета, родени в 24 г.с. и с тегло под 600 г. Като целта ни е не само такива бебета да оцелеят, но и да имат нормално развитие впоследствие.
Големи успехи постигаме и при спасяването на бебета с различни тежки проблеми, каквито са някои вродени сърдечни и други аномалии, тежки майчини заболявания, които се отразяват на плода. В това отношение значителен принос имат и колегите акушер-гинеколози с усъвършенстване на пренаталната диагностика, терапия при бременните, поведение при предтерминно раждане или при наличие на интраутеринно изоставане в развитието на плода.
(Бел. ред.: Плодът не расте и не се развива в матката с очакваните за съответната гестационна седмица темпове.)
- Статистиката е внушителна - четвърт милион спасени бебета. Какво е усещането да знаеш, че цял един голям български град дължи първата си глътка въздух на екипите в това отделение?
- Ако трябва да използвам една дума, то тя ще бъде удовлетворение. Хубаво е да знаеш, че благодарение на прогреса в неонатологията, в който участваме и ние като лекари, са спасени толкова много човешки животи.
- Юбилеят се отбелязва с вълнуваща изложба пред Народния театър. Разкажете ни за срещите ви с тези деца години по-късно - как изглеждат днес бебетата, които някога са били толкова мънички, колкото двете длани на лекаря?
- Изложбата разказва 25 вълнуващи истории, но те са много повече. При откриването се видяхме с много пораснали вече пациенти - някои все още бебета и деца, други вече тийнейджъри или студенти. Основното излъчвани от тяхна страна и от страна на родителите беше благодарност и те с гордост разказваха и показваха постиженията. Някои деца пяха, рецитираха, танцуваха, други идваха и просто казваха „Благодаря!“. Беше наистина вълнуващ ден и преживяване.
- Какво означава за вас и екипа ви, когато едно вече пораснало момче се върне при вас, за да ви каже просто „Благодаря“?
- Дава ни силата и желанието да продължим, независимо от трудностите и често напрегнатата работа.
- Коя е историята от изложбата, която лично вас ви разплака или ви накара да се гордеете най-силно?
- Не мога да посоча точно определена история, всички бяха достатъчно емоционални. А има и много неразказани истории, които са не по-малко емоционални и вълнуващи.
- В отделението функционира един изключително важен сектор, Секторът за кенгуру-грижа. Как прегръдката на майката и допирът „кожа до кожа“ помагат на медицината в битката за живота?
- Кенгуру подходът, подобно на други големи постижения в медицината, е открит случайно. Първоначалната му цел е била затопляне и осигуряване на температурен комфорт на недоносените бебета в отделения с недостиг на кувьози, като детето се поставя кожа до кожа върху гърдите на майката. Но се оказва, че допирът кожа до кожа в майчината прегръдка има далеч повече позитивни ефекти.
Постига се по-равномерно дишане, по-малко нужда от дихателно подпомагане, по-бързо възстановяване и по-кратък болничен престой. За майката тази прегръдка също е безценна: осъществява се близък емоционален контакт с детето, тя се чувства по-спокойна и полезна, защото активно участва в процеса на неговото лечение и възстановяване.
- Работата в неонатологията изисква огромна емоционална устойчивост. Как се съхранява сърцето на неонатолога, когато всеки ден, всяка минута дори, се бори за мъничките същества, които не могат да кажат къде ги боли?
- Ежедневно виждаме резултатите от нашата работа, която е изключително динамична. Едно бебе, което е в интензивно отделение, може в даден момент да е стабилно, но в следващия да настъпи срив на жизнените показатели. Благодарение на съвременните монитори този срив се отчита веднага, но ролята на опитния медицински екип, акушерки и неонатолози е да разбере причината и да предприеме незабавни мерки за отстраняването й и стабилизиране на състоянието. Естествено, това е свързано с огромно напрежение и „изръсване на адреналин“. Но с преодоляване на критичния срив при пациента настъпва и облекчение и удовлетворение от добре свършената работа.
- Какво си казвате в екипа след тежък ден, в който сте преминали през няколко спирания на сърцето и критични ситуации?
- Може би не си го казваме при всяка критична ситуация, но завършваме дежурството с удовлетворение от свършената за деня работа на екипа. Също и с надеждата, че при този пациент, както и при следващия, и по-следващия такива критични сривове повече няма да има, или, ако все пак ги има, отново ще се справим успешно.
- Какво ви крепи да останете тук, в България, въпреки трудностите в здравеопазването?
- Никога пред мен не е стоял въпросът дали мога и искам да работя извън България. Никога не съм се съмнявала, че моето място в България е да работя като неонатолог както със здрави, така и с недоносени или критично болни новородени. Да, имаше трудности, имаше промени, успешни и неуспешни в българското здравеопазване в моя над 40-годишен лекарски стаж, но сравнявайки възможностите на неонатологията тогава и сега, днес те са несравнимо повече.
- СБАЛАГ „Майчин дом“ дава тона за работата на неонатолозите в цялата страна. Коя е следващата голяма медицинска или технологична стъпка, която мечтаете да направите в клиниката през следващите години?
- През последната година по линия на Програмата за устойчивост и растеж, както и чрез „Българската Коледа“ получихме значително количество високо технологична медицинска апаратура, за което сме изключително благодарни. Тя дава възможност значително да се подобри качеството на диагностичния и лечебния процес. Въведохме комплексно ултразвуково проследяване на недоносени и критично болни пациенти, като чрез курсове по следдипломна квалификация популяризираме този подход в цялата страна.
На дневен ред е рутинното използване на церебралното мониториране за прецизна неврологична диагностика, церебралната и органна оксиметрия (тъканно насищане на мозъка и други органи с кислород), инсталирането на централна мониторна станция за паралелно проследяване на основните жизнени функции на всички пациенти в интензивно отделение, въвеждане на нови неинвазивни методи за лечение на недоносени и доносени критично болни новородени с дихателна недостатъчност и други. Мечтата ми е също така да привлечем млади лекари, акушерки и медицински сестри за работа в неонатологията.
- Ако трябва да отправите едно-единствено послание към бъдещите неонатолози и акушерки, които сега прекрачват прага на отделението като студенти, какво ще бъде то?
- Неонатологията е може би единствената област на медицината, в която се работи и със здрави индивиди, които са в началото на жизнения си път, а това е безспорно приятно. Дори когато са болни, новородените са невероятно „благодарни“ пациенти с възможности за бързо оздравяване. А най-малките недоносени и критично болни бебета често учудват дори нас с изненадващата си жизненост и способност за възстановяване. Това носи изключително удовлетворение, тъй като знаем, че сме част от този процес.
|
Клиниката по неонатология в СБАЛАГ „Майчин дом“ с началник доц. д-р Лилия Вакрилова е най-голямата в страната с общо 110 легла и с трето ниво на компетентност. Тя е водеща научна база по специалност неонатология към Катедрата по акушерство и гинекология в Медицинския университет в София. Клиниката разполага с интензивно отделение с началник доц. д-р Станислава Хитрова (с 15 кувьоза за интензивно лечение и 30 кувьоза за слединтензивно лечение) и физиологично отделение с началник доц. д-р Петя Радулова (с 65 легла за доносени деца). Към интензивното отделение работи и единственият сектор по кенгуру-грижа в страната, където родители на недоносените деца под лекарски и акушерски контрол се обучават в специфичните грижи, изискващи отглеждането на децата с ниско тегло и висок риск. Секторът е оборудван с 11 стаи със санитарен възел с опция за единично или двойно настаняване и семействата имат възможността да бъдат с тях 24 часа в болницата. |
Марияна МАРИНОВА
