Понеделник сутринта е, алармата звъни и вече е 7,30 сутринта, а вие закъснявате с 30 минути. Обикновено ви трябват 45 минути, за да изминете 3-те километра до работа, но тази сутрин ще тичате 20 минути.
Да, но към обяд се чувствате по-уморени и имате впечатлението, че сте изразходили повече енергия от обикновено по време на пътуването. И все пак сте изминали същото разстояние, както през другите дни. Как е възможно това?
Изразходването на калории, свързан с всяка дейност, се нарича „метаболитен разход” и съответства на енергията, консумирана от нашите органи за покриване на дадено разстояние. Тази „метаболитна цена” може да се определи чрез анализиране на кислорода, който телата ни консумират и въглеродния диоксид, който произвеждат. Така можем да оценим количеството изразходвана енергия и следователно „метаболитната цена”. Използвайки този метод, изследователите вече са отговорили на този въпрос още през 70-те години: Бягането изразходва повече енергия, отколкото ходенето на същото изминато разстояние.
Но защо? Когато бягаме, разстоянието, което тялото ни изминава нагоре и надолу, е по-голямо, отколкото докато ходим. За да произведат това вертикално движение, мускулите на долните крайници трябва да генерират повече сила и това изразходва повече енергия, но не ни доближава до нашата цел. Така че, когато бягаме, част от изразходваната енергия се използва за движение на телата ни нагоре, а не напред. Следователно енергията, необходима за изминаването на 3 км, е по-голяма при бягането, отколкото за ходене.
Непосредствено след бягане на 3 км повишената консумация на енергия (в сравнение с почивката) продължава няколко минути, главно поради повишаването на телесната температура и попълването на енергийните резерви. Този допълнителен разход след бягане е повече от два пъти в сравнение с наблюдавания след ходене, поради разликата в интензивността между двете упражнения.
Следователно бягането включва по-висок разход на калории, отколкото ходенето на същото изминато разстояние. Но това е при условие, че разглежданата скорост на ходене е „нормална” (около 5 км/ч). Така че, ако вървим много бавно, ще ни отнеме толкова време, за да изминем 3 км, че накрая разходът на калории ще бъде по-голям.
Същото важи, ако скоростта на ходене е много висока (повече от 8 км/ч): бягането е по-енергийно ефективно. Тук координацията, необходима за ходене с такава скорост означава, че трябва да активираме мускулите си повече, без да можем да се възползваме от еластичността на нашите сухожилия, какъвто е случаят с бягането.
Поради по-голямото колебание на центъра на масата и увеличения разход на енергия след тренировка, тичането до работа е по-енергийно интензивно от изминаването на същото разстояние с ходене. Но не забравяйте, че независимо дали избирате да ходите пеша или да бягате до работа, най-важното е, че вече пестите енергия.
Тази статия е препубликувана от The Conversation, под лиценз Creative Commons.
