Психично болна жена откри първата си изложба
Марианка Динева от Дома в Свиленградското село Пъстрогор показа свои пейзажи и портрети

Казват, че животът при повечето хора протича на ленти – ту черна, ту бяла. Това най-добре го знае художничката Марианка Динева. Тя е с диагноза „Параноидна шизофрения” и се радва, че в момента се движи по бялата лента. Преди няколко дни в хасковския клуб „Ралица” беше открита първата изложба на художничката. Тя е рисувала картините си с темперни бои и това са предимно пейзажи от Свиленградския регион. Марианка е пренесла на платната красивите места, които е видяла при редките си разходки из региона. Правят впечатление и платната с емблематичния за Свиленград мост, както и портретите на някои от обитателите на Дома за хора с психични заболявания в Пъстрогор.
„Най-после сбъднах голямата си мечта – сподели художничката – да рисувам! Не съм и сънувала, че мога да подредя изложба, защото доскоро нямах дори възможността да рисувам. А сега, вижте, колко хора идват да гледат картините ми… Какво още да ви кажа – в Пъстрогор не само се почувствах като творец, в Дома намерих истинското си семейство, каквото никога не съм имала. Ако някой ми беше казал, че на 54 години ще рисувам и ще открия собствена изложба, щях да си помисля, че не аз, а той е полудял…”.
Черната лента от живота си Марианка отдавна е забравила. Рисуването й дава толкова много – спокойствие, надежда за пълно оздравяване, общуване с повече хора и не само с тези в Дома, а и с тези, които идват да видят картините й. Дамата е завършила художествената гимназия в София през 1980 г. Кандидатствала и в академията, но не я приемат. Налага се да се върне в родния си град Сливен и да се справя сама с живота. Тя си няма никого, майка й умира рано и така започва първата черна лента в живота на Марианка. Изкарва си хляба с къртовски труд като обща работничка в Града на воеводите, но така и не успява да дръпне напред.
„Когато останах сама – продължава разказа си Марианка, – не знаех как ще се справя с живота. Беше трудно, беше дяволски трудно да оцелявам. И, както се досещате, се разболях. Поставиха ми диагнозата „Параноидна шизофрения”. Не разбирах какво се случва с мен, докато един ден не изпаднах в криза. Така попаднах в психиатрията в град Раднево, където лекарите овладяха кризите ми. В това лечебно заведение останах за кратко, а от 5 години съм настанена в Дома за психично болни жени в село Пъстрогор. Тук сложих кръст на стария си живот и започнах наново. Лекарите и обслужващите са добри, изслушват ни, помагат ни, внушават ни, че сме нормални хора и точно това върна желанието ми да рисувам. Само че как да го правя, като тук нямаше нито платна, нито бои и четки. Споделих желанието си с директорката на Дома Христина Гогова и тя обеща да ми помогне…”.
Виждайки огромното желание на Марианка да рисува, Христина Гогова започва да се рови в интернет, за да види какви са цените на платната, боите и четките. Оказва се, че купуването им е непосилно за мизерния бюджет на Дома. Въпреки това ръководството все пак успява да спести малко пари и купуват всичко необходимо, за да може Марианка да рисува. Така мечтата на една от най-лъчезарните обитателки на социалното заведение се сбъдва. Изложбата е факт, очите и лицето на Марианка светят с такава доброта, че едва ли някой би повярвал на поставената й диагноза.
Социалната дирекция в Свиленград също помогна за експозицията
Регионалният координатор от службата Атанас Петров е първият външен човек, който вижда картините на художничката, и отсича – страхотни са, трябва да се направи изложба. Заема се и с организирането на културното събитие. Хората трябва да видят тези картини, категорична е и Мариана Димова, шефката на Социалната служба.
„Не бива хората да мислят, че обитателите на дома са луди. Да, те са с психични проблеми, но това не ги прави идиоти. И те, като всички останали хора, страдат, радват се, мечтаят. Те просто са хора, които имат нужда от повече грижи и внимание… Вижте лицето на Марианка! Можете ли да кажете, че тази жена е болна? Лекува се не само с медикаменти, тя се лекува и с рисуване. А то й се отразява толкова добре… Това не е първата изложба на социалното заведение. Има и други обитатели на дома, които имат своите таланти. Ние вече няколко пъти организираме такива изложби с предмети, изработени от нашите пациенти. Знаете ли колко красиви картички, украшения, дребни, битови предмети, изработиха хората от Дома! За съжаление малко хора си купиха от тези предмети, а това донякъде разочарова нашите пациенти. Правили сме и концерти. Но как да обясниш на нашите таланти, че полупразният салон не им дава необходимото самочувствие. А те са много чувствителни. От една страна, за такива прояви се изисква сериозна организация, а от друга – няма интерес от страна на хората, които са извън Дома. Затова се принудихме да спрем с тези благотворителни концерти и изложби на пациентите от Дома в Пъстрогор”, споделя огорчението си социалната шефка.
Мариана Димитрова искрено се надяваше, че изложбата на Марианка, която е в областния град, ще предизвика интерес. И не заради медицинската й диагноза, а заради истинския й талант. Случи се обаче това, което никой не беше очаквал. Няколко часа след откриването на изложбата всичките платна, рисувани с темперни бои, графиките и портретите на жени, рисувани в дома, са изкупени. Последната информация от дома е, че със събраните от продажбата средства вече са закупени статив, 20 платна, маслени бои и четки, които са доставени на Марианка чрез куриер. Художничката вече се готви за нова изложба, окрилена от фантастичните резултати след първата си проява.
Тодорка НИКОЛОВА

Черната лента от живота си Марианка отдавна е забравила. Рисуването й дава толкова много – спокойствие, надежда за пълно оздравяване, общуване с повече хора и не само с тези в Дома, а и с тези, които идват да видят картините й. Дамата е завършила художествената гимназия в София през 1980 г. Кандидатствала и в академията, но не я приемат. Налага се да се върне в родния си град Сливен и да се справя сама с живота. Тя си няма никого, майка й умира рано и така започва първата черна лента в живота на Марианка. Изкарва си хляба с къртовски труд като обща работничка в Града на воеводите, но така и не успява да дръпне напред.
„Когато останах сама – продължава разказа си Марианка, – не знаех как ще се справя с живота. Беше трудно, беше дяволски трудно да оцелявам. И, както се досещате, се разболях. Поставиха ми диагнозата „Параноидна шизофрения”. Не разбирах какво се случва с мен, докато един ден не изпаднах в криза. Така попаднах в психиатрията в град Раднево, където лекарите овладяха кризите ми. В това лечебно заведение останах за кратко, а от 5 години съм настанена в Дома за психично болни жени в село Пъстрогор. Тук сложих кръст на стария си живот и започнах наново. Лекарите и обслужващите са добри, изслушват ни, помагат ни, внушават ни, че сме нормални хора и точно това върна желанието ми да рисувам. Само че как да го правя, като тук нямаше нито платна, нито бои и четки. Споделих желанието си с директорката на Дома Христина Гогова и тя обеща да ми помогне…”.
Виждайки огромното желание на Марианка да рисува, Христина Гогова започва да се рови в интернет, за да види какви са цените на платната, боите и четките. Оказва се, че купуването им е непосилно за мизерния бюджет на Дома. Въпреки това ръководството все пак успява да спести малко пари и купуват всичко необходимо, за да може Марианка да рисува. Така мечтата на една от най-лъчезарните обитателки на социалното заведение се сбъдва. Изложбата е факт, очите и лицето на Марианка светят с такава доброта, че едва ли някой би повярвал на поставената й диагноза.
Социалната дирекция в Свиленград също помогна за експозицията
Регионалният координатор от службата Атанас Петров е първият външен човек, който вижда картините на художничката, и отсича – страхотни са, трябва да се направи изложба. Заема се и с организирането на културното събитие. Хората трябва да видят тези картини, категорична е и Мариана Димова, шефката на Социалната служба.
„Не бива хората да мислят, че обитателите на дома са луди. Да, те са с психични проблеми, но това не ги прави идиоти. И те, като всички останали хора, страдат, радват се, мечтаят. Те просто са хора, които имат нужда от повече грижи и внимание… Вижте лицето на Марианка! Можете ли да кажете, че тази жена е болна? Лекува се не само с медикаменти, тя се лекува и с рисуване. А то й се отразява толкова добре… Това не е първата изложба на социалното заведение. Има и други обитатели на дома, които имат своите таланти. Ние вече няколко пъти организираме такива изложби с предмети, изработени от нашите пациенти. Знаете ли колко красиви картички, украшения, дребни, битови предмети, изработиха хората от Дома! За съжаление малко хора си купиха от тези предмети, а това донякъде разочарова нашите пациенти. Правили сме и концерти. Но как да обясниш на нашите таланти, че полупразният салон не им дава необходимото самочувствие. А те са много чувствителни. От една страна, за такива прояви се изисква сериозна организация, а от друга – няма интерес от страна на хората, които са извън Дома. Затова се принудихме да спрем с тези благотворителни концерти и изложби на пациентите от Дома в Пъстрогор”, споделя огорчението си социалната шефка.
Мариана Димитрова искрено се надяваше, че изложбата на Марианка, която е в областния град, ще предизвика интерес. И не заради медицинската й диагноза, а заради истинския й талант. Случи се обаче това, което никой не беше очаквал. Няколко часа след откриването на изложбата всичките платна, рисувани с темперни бои, графиките и портретите на жени, рисувани в дома, са изкупени. Последната информация от дома е, че със събраните от продажбата средства вече са закупени статив, 20 платна, маслени бои и четки, които са доставени на Марианка чрез куриер. Художничката вече се готви за нова изложба, окрилена от фантастичните резултати след първата си проява.
Тодорка НИКОЛОВА
Коментари