Мъжете и жените се различават по отношение на разпределението на мазнините, което оказва влияние върху риска от сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2. Мъжете развиват диабет тип 2 по-рано и при по-нисък индекс на телесна маса, отколкото жените.
Изследователи от Каролинския институт в Швеция са установили, че при затлъстелите мъже с диабет тип 2 се наблюдава по-висока инсулинова резистентност и различни нива на генна експресия в коремните мазнини в сравнение с жените. Австралийските изследователи открили също, че мъжете са по-склонни да получат усложнения, свързани с диабета, отколкото жените.
Мъжете с диабет тип 2 и затлъстяване показват по-висока инсулинова резистентност в мастната си тъкан. Учени от Каролинския институт установили, че мъжете имат по-малко ефективно инхибиране на липолизата на мастните клетки, което води до по-високи нива на свободни мастни киселини, възпаление и инсулинова резистентност.
Специфичен ген може да допринесе за тази повишена инсулинова резистентност при мъжете. Д-р Даниел Андершон, кардиолог в Каролинския институт, заявил: „Нашата група от години изучава инсулиновата резистентност в мастната тъкан. Макар да е известно, че мъжете и жените се различават по отношение на риска от диабет тип 2, механизмите, които стоят зад тези различия, не са напълно изяснени.“
Резултати от проучването
В проучването, публикувано в „International Journal of Obesity“ и представено на Европейския конгрес по затлъстяване, са участвали 2344 жени и 787 мъже с диабет тип 2 от Стокхолм. Участниците са оценени по отношение на ИТМ, възраст, физическа активност, кардиометаболитно заболяване и употреба на тютюн. С кръвни тестове са измерени циркулиращите мастни киселини и инсулин, а от някои участници са взети проби от подкожни мазнини.
Полови различия в метаболизма на мазнините
Резултатите показват, че при мъжете със затлъстяване нивата на мастни киселини и инсулин са по-високи от тези при жените, независимо от други фактори. Жените със затлъстяване са имали десет пъти по-висока инсулинова чувствителност в мастната тъкан в сравнение с мъжете, чиито мастни клетки са показали два пъти по-висока скорост на липолиза.
Анализът на генната експресия разкрил по-ниски нива на гена за субстрат на инсулиновия рецептор 1 (IRS1) при мъжете и разлики в експресията на тестостероновия рецептор. Д-р Александра Кауцки-Уилър от Медицинския университет във Виена отбелязала, че жените трябва да наддадат повече тегло, за да развият диабет, което води до по-висок ИТМ при поставянето на диагнозата и сходни нива на инсулинова резистентност с тези при мъжете.
Мъжете и усложненията на диабета
Предишни проучвания показват, че мъжете са по-склонни да развият диабет тип 2 при по-нисък ИТМ и на по-млада възраст. Проучване в „Journal of Epidemiological Community Health“ установило, че мъжете над 45 години са изложени на по-голям риск от усложнения на диабета. Анализът на 25 713 мъже и жени показал, че мъжете имат по-висок риск от сърдечносъдови заболявания, усложнения на долните крайници, бъбречни проблеми и диабетна ретинопатия в сравнение с жените.
Бъдещи насоки за изследвания
Д-р Кауцки-Уилър подчертал необходимостта от изследване на различията между половете и терапиите, и интервенциите при диабет. Тя отбелязала, че много от проучванията са недостатъчно ефективни, за да дадат ценна информация, като жените често съставляват само 30% от изследваните групи.
В проучванията на затлъстяването обаче обикновено участват повече жени, което позволява да се изследват половите различия в патофизиологията и отговора на лечението. Тя твърди, че е необходимо да се измерва не само намаляването на теглото, включително промените в разпределението на телесните мазнини, чистата маса и вътрешноорганните мастни депа, за да се открият нови цели за прецизна терапия при мъжете и жените.
Макар че констатациите засягат предимно хора от бял европейски произход, необходими са допълнителни изследвания, за да се разберат последиците за хората от африкански и азиатски произход, които са по-склонни да развият диабет тип 2. Разнообразяването на изследователските кохорти е от съществено значение за цялостното разбиране на риска от диабет и неговото управление при различните популации.
