Д-р Юри Торнев: Модерните линейки няма да заместят липсата на обучени екипи!

Д-р Юри Торнев е работил във всички нива на здравната помощ повече от 30 години. От 2004 г. е директор на Центъра за спешна медицинска помощ - Софийска област. Потърсихме го, за да коментира готвените реформи в тази система. 

- Д-р Торнев, промени ли се нещо в спешната помощ след декларациите на новия министър и плана за реформи?
- Много е кратък срокът, за да се направят вече кой знае какви промени. Но виждам истинско желание у министъра и неговия екип да се промени доболничната спешна медицинска помощ, изградена от центрове като нашия. За това трябва и финансов ресурс, и промени в неадекватната на времето нормативна уредба. Дано се осъществи, защото аз ръководя ЦСМП - Софийска област от 11 години. През това време имаше много концепции, но нито една не се реализира на практика. В екипа на Министерството на здравеопазването са амбициозни хора. Познавам д-р Шарков, който е управлявал и болници, и преди мен беше директор този център. Той е наясно със системата на спешна помощ. Затова се надявам, че амбициите няма да останат само на думи. 

- Откъде трябва да се започне според вас?
- Най-главният проблем при нас е липсата на специалисти - на лекари, на медицински сестри и на фелдшери. Средната възраст на медиците е доста висока - над 45 години, което не говори добре за системата, защото тя не се обновява. Кризата започна от 2010 г. Все повече и повече намаляваха лекарите. От 3-4 години не бяхме назначавали новозавършили лекари. Да се похваля, че сега имам щастието да назначим един новозавършил. Със сестрите е същото положение. Не си спомням откога не сме назначавали новозавършила медицинска сестра. Професията на фелдшерите е на изчезване, защото от 2000 г. няма такова обучение. А парамедиците още ги чакаме. Толкова време мина, досега това можеше вече да е утвърдена професия. В България има много безработни хора, които биха пожелали да я практикуват. При този недоимък на медицински специалисти в парамедиците е изходът. Друго спасение няма.

Ние може да купим линейки, да ги оборудваме по модерни стандарти. Но ако нямаме обучени хора, нищо не работи. Казват, че ще дойдат от чужбина. Но с тези заплати - 

кой ще дойде да работи за 300-400 евро 

Виетнамци и китайци ходят в арабските страни и получават десетократно повече, отколкото в България. 

- Реално има ли увеличение на заплатите в спешната помощ?
- Да има. В средата на януари на среща в министерството със заместник-министър Шарков по повод това 20-процентно увеличение на заплатите, изготвихме предварителни разчети. Получават се добри заплати за лекарите и другите медицински специалисти на фона на възнагражденията в България. Основната заплата за лекар без специалност е 1100 лв. С една специалност е 1200 лв., с две - 1300 лв. Като се добавят и допълнителните възнаграждения - за стаж, за нощен труд, за извънреден труд и т.н., може да се постигне прилично заплащане. Увеличението трябва да влезе в сила от 1 януари и хората вече си чакат парите. При тази мизерия в България всеки си е направил личните планове за годината и всяка стотинка е разчетена.    

Има и друг голям проблем, за който не се мислеше много, макар че съм го повдигал на различни форуми. Става въпрос за диспропорция между възнагражденията на служителите в различните центрове, въпреки че изпълняват един и същи труд. Тя се е получила на исторически принцип от 90-те години, когато спешните центрове се отделиха от болниците. Оттогава всеки е тръгнал с различна заплата, а увеличението е пропорционално и диспропорцията се запазва. Обсъдихме с д-р Шарков постепенно да работи към уеднаквяване на основните заплати, някъде да се даде повече. Даже съм писал и облеклото във всички ЦСМП да е еднакво. Защото ние работим в една система. Друг е въпросът за различната натовареност. Там вече ще се прави разлика с допълнителните възнаграждения. Натовареността на екипите в София не може да сравни с тази в никой друг град. Населението е 2 милиона души, а един милион идва и си отива всеки ден. 

- Решава ли се въпросът с оборудването? В Румъния линейките са оборудвани по стандарт и всеки спешен медик е наясно как да работи в тях. 
- Точно така. Трябва да се изготвят не само медицински стандарти за спешна помощ, но и стандарт за медицинското оборудване и на санитарните автомобили. Два пъти съм ходил в Румъния на работно посещение. Тези дни пак заминавам в Букурещ. Ще имам среща с д-р Раед Арафат - “бащата”на тамошната система за спешна помощ, в която са включени освен медицински, полицейски и противопожарни екипи. Всички заедно отиват на мястото на инцидента. Изградили са много стройна система. Въобще не се занимават с всякакви повиквания и с медицинска помощ като при нас. Останалата дейност се извършва от частни и държавни медицински центрове, и от болниците. Имат си и автомобили за това. Направи ми впечатление, че здравната каса плаща и транспорта на болните от дома им до лечебното заведение, защото има трудноподвижни и много възрастни хора. Бяхме в частен медицински център, който си беше закупил 30 автомобила и возеше пациентите с тях. Това при нас е мечта. 

- Говорехме за стандарти за медицинска апаратура в линейките и за самите автомобили...
- В България няма такива стандарти. При нас имаме линейки още от миналия век. Не е редно и 

товарни автомобили да се приспособяват за линейки 

а това беше практика досега. Добре, че в края на 2014 г. бяха отпуснати средства на центровете и на регионалните здравни инспекции за санитарни автомобили и оборудване към тях. За щастие успях да намеря специално произведен автомобил за линейка със специалното окачване. Ние тук го дооборудвахме, за да може да се повдига и сваля в зависимост от терена. В Европа има няколко вида стандарт за линейките според екипа, който ги използва. Ниво А е най-ниско оборудваният автомобил, а в ниво С може да се правят и малки интервенции. Нашият го обрудвахме на ниво В.  

- Какво ще се постигне с трите нива на оборудване на линейките?
- Това означава, че ще има реален триаж (отсяване) на случаите и кой екип и ниво санитарен автомобил трябва да отиде на адреса. Нещата трябва да започнат още в диспечерските пунктове на телефон 112. Но и там възнагражденията не са високи, те нямат медицински специалисти в екипите си. Там трябва обучението да е много сериозно, да познават симптоматиката, за да определят точно за какво заболяване или състояние става въпрос, дали е спешен или може да изчака и да се прати линейка при наистина спешен пациент. Нашите екипи се разпиляват за всякакви случаи, като в същия момент може да има пациент, който наистина се нуждае от спешна помощ и всяка минута е важна. В Германия пациенти, които викат екип за неспешни състояния, се наказват с глоба.Мисля си, че за да не се вдига много шум, за да се избегне недоволството на гражданите, нашите центрове са оставени като буфери на системата. Ако не са те да обслужват всичко, представете си какво недоволство ще се надигне. 

- Хората пак недоволстват, защото линейките закъсняват...
- Така е. Ще ви дам пример от Костинброд, където имаме един екип. Когато отиде на адрес или на място на инцидент и после трябва да хоспитализира някъде пациента, този район остава без екип за минути до половин час.

Това в други страни се компенсира от хора с всякакъв род професии и доброволци, които са обучени да поддържат дишането и сърдечната дейност до идването на екипа. А при нас всичко е изоставено и на самотек. Трябва политическа воля всичко това да се промени. 


Мара КАЛЧЕВА