Д-р Кристиян Иванов е специалист по вътрешни болести и инвазивна кардиологогия в Комплексен онкологичен център, гр. Русе.
Завършва медицина през 1991 г. в Медицински университет-Варна. Придобива специалност вътрешни болести през 1997 г. и специализира в Белгия. През 2010 г. придобива специалност инвазивна кардиология в Медицински университет-София.
Посещавал е различни курсове за обучение в направленията инвазивна, спешна и интензивна кардиология у нас и в чужбина.
- Д-р Иванов, хирургията се развива с много бързи темпове, но ние, пациентите, винаги се вълнуваме от т.нар. по-неивазивни - неоперативни методи. Имат ли шанс пациентките с миома на матката да разчитат на такава терапия?
- Методът се нарича емболизация на миомния възел. Прилага се повече от 20 години, но се оказва, че пациентите в България не знаят за него. Отлагат лечението, защото се опасяват да се подложат на оперативно лечение. Затова е хубаво пациентите да са информирани, че в България се прилага изключително щадящо и неинвазивно лечение на миомните възли.
- На какви принципи е основан този метод?
- Миомата се храни от двете артерии, които кръвоснабдяват матката. Ние запушваме тези две артерии със специални сфери, които вкарваме по кръвен път. Т.е., няма разрез, няма операция - влизаме през радиалната артерия на ръката с абокат. Така стигаме до маточната артерия с водач, с микрокатетър и вкарваме специални топченца, наречени микросфери в артерията. Те набъбват, запушват съда и преустановяват захранването на миомния възел, който веднага започва да се свива и да намалява размера си. Имали сме миоми по 10-12 см в диаметър - това са големи възли. И до около една година се свиват до 1-3 см. Но още през първите дни има някакво начално намаление. Не се налага повтаряне на метода, процесът вече протича сам.
- След като миомният възел се намали до тези размери, налага ли се някакво допълнително лечение за премахването му?
- Не, не се прилага повече никакво лечение. Повечето жени имат такива малки миомни възли, без да знаят за това, тъй като не им създават проблеми. Общо взето, този метод се прилага при жени преди менопауза, и то, когато имат оплаквания. Защото, след менопаузата, по естествен път започват да се свиват тези миомни възли, тъй като са хормонално зависими.
- Какви симптоми карат жените да се подложат на процедурата?
- Най-честата причина е обилното кървене извън менструалния цикъл или много удължен цикъл - по 10-15 дни, което води и до по-голяма кръвозагуба, силни болки, интензивен запек, който се появява вследствие на притискане на ректума. Това са оплаквания, които ограничават ежедневната активност на жените.
- Крие ли рискове това навлизане през артерията на ръката?
- Не, това е рутинна процедура, която се прилага и при коронарографията, например. Вече имаме натрупан достатъчно опит в прилагането й. Неблагоприятните последствия са например, че е възможно да се появи синина на ръката, която изчезва след седмица. Но в никакъв случай не говорим за тежки усложнения, които могат да доведат до инвалидност.
Д-р Кристиян Иванов
- Кои жени са предразположени към развитието на миомни възли? Могат ли да попречат на протичането на бременност например?
- Категорично, да. По-принцип, големите миомни възли - над 5 см, пречат на нормалната бременност или предизвикват преждевременно раждане, спонтанни аборти, дори и невъзможност за забременяване - в много ранен стадий от бременността настъпват спонтанни аборти. Имаме вече 2-3 случая с много млади жени - едната беше на 29 г., които не са могли да имат деца. Бяха им предложили да им отстранят дори матката. При последната жена миомният възел беше 11 см. Приложихме й метода, изчака 7-8 месеца да се свие възелът, забременя и роди здраво детенце. Това беше първият случай в България на жена с толкова голяма миома, която след това износи нормална бременност.
- Ако възелът не е голям, може ли да се свие сам или да изчезне напълно?
- Това се случва много рядко в случаите, когато се прилага хормонално лечение. Но, тази терапия си има своите усложнения.
- Кои хормони предизвикват развитието на миомните възли?
- Това могат да бъдат всички яйчникови хормони - естрогени, прогестрогени. Те се командват от хипофизата. Ако има някакъв проблем с яйчниците или хипофизата, се развива дисбаланс със свръххормонална продукция и матката започва да образува възли и кисти например по яйчниците, хипертрофия.
- След като приложите емболизацията, може ли отново да се активира миомният възел и да започне да расте?
- Много рядко може да се случи такъв рецидив - в 1-2% от случаите, ако се появи друг източник на кръвоснабдяване на възела. Артерията, която запушваме с емболизацията, в много редки случаи разраства и започва да го кръвоснабдява. Тя също е възможно да бъде емболизирана след това, ако жената има оплаквания. Това вече се дължи на анатомични вариации. Но се случва при много малка част от пациентите.
- При кои други заболявания прилагате успешно метода?
- Абсолютно идентична е идеята за прилагане на метода при уголемена простата и при хемороиди - запушват се двете артерии - отляво и отдясно, които захранват съответно простатата или хемороидалния възел. При уголемената простата се развива доброкачествено нарастване на тъканите, които започват да притискат пикочния мехур и човек трудно уринира, има намалена скорост на струята, развива се възпаление. След като запушим артериите, тъканта, която не се храни, защото не се кръвоснабдява, започва да се свива, както при миомния възел.
- Не е ли опасно за самия орган да се прекъсва снабдяването му с кръв?
- Не, защото ние само намаляваме кръвоснабдяването, не го прекъсваме изцяло, за да се стигне до увреждане на органа. Освен това, микросферите след време се саморазтварят и изчезват - т.е., процесът е с ограничено действие.
Няма документиран случай досега за развитие на некроза на простатата. Когато двата най-големи кръвоносни съда на простатата бъдат прекъснати, тя се свива в различна степен при отделните пациенти, но в такава степен, че се подобрява уринирането, скоростта на струята, изчезва паренето. Най-важното, което отличава този метод от ТУР-а, това е, че се запазва сексуалната функция. При другите операции например, се засяга свинктерът, който разделя простатата от пикочния мехур и се стига до усложнения - инконтиненция (неволно изпускане на урина). При емболизацията това усложнение се избягва, тъй като не се засягат околните органи и структури.
- Същият висок ефект на метода ли се постига и в лечението на хемороидите?
- Да, ефективността на терапията е също толкова висока и при хемороидите. Те са разширение на венозния плексис. Има артерия, която влива кръв в този венозен плексис, който, когато е разширен, кръвта започва да излиза извън вените и се получава кръвотечение. С метода се намалява притокът на кръв към венозния плексус. Той се свива и спира да пропуска кръв. Процесът продължава няколко месеца. От наблюденията на пациентите ни, сме установили, че хемороидите се свиват най-активно до шестия месец. Но след този период процесът продължава, макар и с по-бавни темпове - свиват се още малко до края на първата година. При някои хора и повече от една година, разбира се. Това е абсолютно индивидуално.
- Лечението на всички тези заболявания с метода на емболизацията поема ли се от Здравната каса?
- Да, лечението се провежда по съответните клинични пътеки. Има различни видове партикули (микросферите, топченцата, които се вкарват, за да запушат артериите), като Здравната каса реимбурсира най-евтините. Има и по-качествени, калибрирани партикули, които са по-скъпи и се доплащат - от порядъка на 200-300 лв. Затова прилагаме по-скъпите по избор на пациента. Но, терапията може да се приложи и абсолютно безплатно.
- Какво представляват микросферите?
- Направени са от специално вещество, което ги кара да набъбват, да се раздуват, да полепват по стените на съда, за да го запушат. По-малки са от 1 мм. Те не се отстраняват след въвеждането им, тъй като след време се стапят, саморазграждат се.
Милена ВАСИЛЕВА
