Миналата седмица главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев успокои, че няма да се допусне епидемия от морбили в нашата страна. Но призова личните лекари и родителите да проверят и попълнят имунния статус на децата си, в случай на неизпълнена имунизация. Това се наложи по повод разразилата се епидемия от морбили в съседни на България държави - в Гърция болните са повече от 900, в Македония и Сърбия, а дори и в Румъния, също има заболели.
Днес разговаряме по-подробно по темата с вирусолога д-р Татяна Николова от Медицинска лаборатория “Лина”.
- Д-р Николова, съществува ли наистина опасност от “внос” на морбили от чужбина?
- Да, има опасност да се “внесе” морбили, но не само защото в някои съседни държави има епидимични взривове, а заради това, че сред някои деца има недостатъчно изграден имунитет. Ваксината против тази шарка се въвежда в 13-я месец от раждането, но много от родителите отказват да я прилагат. Отговорността за това не е на Министерството на здравеопазването. Самият либерален режим в момента предполага такива родители да изразяват несъгласие за поставяне на тази важна ваксина. Или да закъсняват прекалено много за имунизирането на децата си. В крайна сметка се стига дотам, че децата не се имунизират навреме. Оттам идва проблемът.
- Но тази ваксина нали е задължителна?
- Да, така е. Но знаете, че се появиха такива групи или дори движения от родители. Болестта морбили се възвърна през 2010 г. като всичко започна от Германия. Сега в съседни на нашата държава има случаи на морбили, а като се има предвид миграцията на хора, не е изключено този вид шарка да дойде и дотук. Тази инфекция е високо контагиозна, т.е., силно заразна. Боледуват всички възрастови групи. За съжаление, наистина съществува съвсем реална опасност.
- А как се предава заразата?
- Начинът на заразяване е един-единствен - въздушно-капков път на предаване на инфекцията през горните дихателни пътища. А също и през очните конюнктиви. По този начин вирусът може да проникне в организма. Първата виремия, т.е. навлизане на вируса в кръвния ток, се случва, когато от лигавицата той проникне в регионалните лимфни възли и оттам - в кръвта. А оттам се прехвърля и до всички органи и системи.
- Как започва заболяването, какви са първите признаци и симптоми?
- Първо започва с катарален период - това са първите 2-3 дни. И се проявява с обща отпадналост, с главоболие, с температура. Появява се кашлица - груба, неповлияваща се от обичайното лечение. На 2-3-ия ден се появява характерен обрив по лигавицата на небцето, сливиците, фаринкса. Децата стават апатични, плачливи, губят апетит. Изпитват много силно изразена светлобоязън поради конюнктивалния феномен (както споменах, вирусът може да проникне и през очните конюнктиви). И всичко това на фона на една не много висока температура. Да, може да стигне до 38,5-39 градуса, но не е като при грипа, където се достигат много високи стойности. И това е периодът, когато настъпва втората част на виремията.
Т.е., след като проникне през лимфните възли в кръвния ток, има втори тласък на заболяването. Тогава се получават характерните за морбили обриви. Става дума за т.нар. макулопапулозен обрив. Той е характерен обрив и няма как да се обърка с друг вид шарка или с алергичен обрив. Характерен е с това, че първо се появява задължително зад ушите, след това по врата, челото, лицето. Като по-късно се разпространява вече към ръчичките и крайниците, минавайки през тялото. Общият вид на кожата наподобява географска карта като след изчезване на обрива остава кафеникава пигментация. През този период могат да се появят усложненията. Но предвид факта, че тази инфекция е преминала вече през няколко поколения, има и доста неспецифични форми на протичане.
- Как протичат тези неспецифични форми?
- Неспецифични са именно защото не протичат по класическия начин, описан в учебниците. Например обривът може да е по-различен; периодът на температурата, на токсикоинфекциозния момент може да е по-кратък или по-дълъг; инкубационният период може да стигне до 28 дни, при условие, че обикновено е между 9 и 11 дни. Освен това използването на различните препарати в хода на лечение също може да измени самата клинична картина. Ако пък се съчетае с някакъв алергичен обрив от лекарствата, тогава може да се промени и обривната единица. И все пак, както споменах и по-горе, обривът е характерен и не може да бъде объркан с друго заболяване.
Специфичната профилактика е ваксината, това е единственото средство за защита от болестта. Искам да отбележа, че и ваксинираните деца също могат да боледуват. Но в тези случаи се предполага, че инфекцията е по-слабо застъпена, токсикоинфекциозният синдром е по-слаб, почти няма усложнения. Всъщност, на инфекцията морбили най-страшни са усложненията. А не обривът или температурата. Защото, ако се засегне мозъкът, могат да се развият енцефалити, менингити. Могат да се засегнат белите дробове с тежки кашлици, с пневмонии. Могат да се засегнат бъбреците с изява на пиелонефрити и т.н.
- Лесно ли се поставя диагнозата?
- Едва ли има лекар, който да не се досети, че става дума за морбили при възникнала вече инфекция.
Диагнозата се поставя при наличие на три симптома: генерализиран макулопапулозен обрив в продължение на 3-4 дни (брустница, дребна шарка), температура 38,5 градуса и наличие на кашлица, ринит, конюнктивит.
Важно е родителите да обръщат навреме внимание и да консултират децата си със специалист.
- Д-р Николова, в какво се изразява лечението и ефективно ли е?
- Лечението е ефективно. Разбира се, трябва да се овладява температурата, кашлицата също. Както споменах по-горе, за голямо съжаление, тя не се поддава на обикновените противокашлечни препарати. Но е важно основно този токсикоинфекциозен синдром да бъде овладян.
- Какви профилактични мерки трябва да се вземат?
- Основните предпазни мерки: да не се контактува с болни деца. Защото източник на инфекцията е болното дете, болният човек и той е заразен един-два дни, преди да започне клиничната картина. Още повече, сега сме в грипен период. Болните трябва да си стоят вкъщи, да не контактуват със здрави хора. И пак ще повторя, да не се пренебрегва фактът суха кашлица. Тя много често е показател за сериозни заболявания. Това е, важно е да се ограничават контактите. В т.ч. и в затворени помещения, когато процентът на заразяване всъщност е много по-висок.
Яна БОЯДЖИЕВА
