Специализиран курс, посветен на магнитнорезонансната диагностика на сърцето и сърдечната компютърна томография под надслов “Spring heartbeats”, се проведе в УМБАЛ - Св. Екатерина”. Гост-лектори бяха изтъкнати специалисти и преподаватели в областта от световен ранг, а организатор на събитието бе доц. д-р Виолета Грудева от Отделението по образна диагностика. Курсът е важна стъпка в разширяването на сърдечната магнитнорезонансна диагностика у нас в унисон с европейските препоръки. С какво е полезен този метод и доколко “вредни” са съвременните рентгенови диагностични методи - четете в разговора ни с доц. д-р Виолета Грудева, специалист по образна диагностика.
Визитка♦ Доц. д-р Виолета Грудева завършва Медицински университет в София през 2004 г. След спечелен конкурс е назначена като научен сътрудник в Клиниката по образна диагностика на Медицински институт на МВР (2006 – 2010). От 2010 г. понастоящем работи в Отделението по образна диагностика на УМБАЛ „Света Екатерина” в София. Ръководител е на Катедра по образна диагностика към Мeдицинския университет – София и е председател на българското дружество по кардиоторакална рентгенология. Участва и в преподаването по рентгенология на английски език. Има публикации в наши и чужди научни списания и участва в научни форуми и конгреси, включително и като гост-лектор. Член на Българския лекарски съюз, на Европейското дружество по рентгенология и на Българската асоциация по рентгенология. |
- Доц. Грудева, защо се наблюдава един сериозен проблем - в диагностичните центрове се закупува най-новото оборудване и в същото време има недостиг на персонал. А правилната диагноза зависи не само от качеството на апаратурата, а на първо място от лекарите, които работят с нея. Защо се случва това?
- Насищането със съвременна апаратура на лечебните центрове и диагностичните центрове е положително явление. То е условие както за повишаване качеството на диагностиката, така и за опита и квалификацията на лекарите. Да, има недостиг на кадри. Това е феномен, който съществува и в напреднали страни. Във Франция се появи понятието „медицински пустини“.
Причините са различни, дискутирани многократно и свързани с обемното следване и следдипломното обучение, условията на развитие на кадрите, конкурентното заплащане на медицинския труд в чужбина и големия брой лечебни заведения и диагностични центрове. Интересът към образната диагностика от новозавършващи и млади лекари е голям и технологичното развитие на апаратурата е само една от причините. Не мога да не отбележа, че напоследък се забелязва интерес у млади лекари за активно повишаване на знанията и квалификацията в области, свързани с образната диагностика. Организираният наскоро курс под надслов “Spring heartbeats“ го демонстрира.
- Каква информация за сърцето предоставя магнитнорезонансната и компютъртомографската диагностика в сравнение с останалите методи?
- Компютърната томография и магнитният резонанс си приличат по това, че доставят образи от човешкото тяло на срезове в цифров вид, които могат да се обработват впоследствие от софтуер, а се различава по физичните принципи на получаването на тези образи. Компютърната томография използва рентгенови лъчи, а магнитнорезонансната диагностика – ефекта върху водородните протони на магнитно поле. Тоест при магнитнорезонансната диагностика няма приложение на йонизираща радиация. Двата метода имат различна тежест при различните заболявания и засягания на сърцето.
Контрастно усилената компютърна томография е метод на избор при диагностицирането на промени в кръвоносните съдове на сърцето – атеросклеротични плаки и стеснения на коронарните съдове, калциеви отлагания в тях. Сърдечната магнитнорезонансна диагностика превъзхожда компютърната томография при откриване на промените в сърдечния мускул, тоест при заболявания и състояния, които засягат миокарда.
- Защо е необходим контраст при ядрено-магнитен резонанс на сърцето и има ли риск от прилагането му за пациента?
- Прилагането на контрастни средства при различните методи на образната диагностика увеличава диагностичната информация. При рентгеновите методи йодните контрастни средства визуализират по-добре промените при кръвоснабдяването на болестните изменения. Най-широко използваните контрастни средства при магнитнорезонансната диагностика са на базата на гадолиний и те осигуряват тъканната характеристика, т.е. промените в тъканите. Магнитнорезонансните контрастни средства се прилагат в изключително ниски количества и това свежда до минимум нежеланите ефекти. При всички контрастни образни изследвания предварителни кръвни изследвания за бъбречната функция предотвратяват още повече нежеланите странични явления от контрастните средства
Доц. д-р Виолета Грудева
- Възможно ли е да се направи ЯМР и след сърдечна операция?
- Да може – когато има импланти след операция или манипулация се отчитат специални препоръки, свързани с качеството на импланта. Съвременните такива са все повече съвместими с магнитнорезонансното изследване.
- Могат ли и децата да се подложат на ЯМР?
- Да, тъй като магнитният резонанс не използва йонизираща радиация, в редица случаи се предпочита да замести компютърната томография при деца. Магнитнорезонансното изследване обаче е с по-дълго времетраене от другите образни методи. Всяко образно изследване, а особено магнитнорезонансното изисква неподвижност на пациента. Така че при много малки деца може да се наложи изследването да се проведе под анестезия.
- Колко „вредни” или опасни са съвременните рентгенови диагностични методи?
- При прилагането на образните методи се изхожда винаги от правилото ползата от изследванията да е повече от евентуалните рискове. Правилата ALARA и ALADA означават да се използва най-ниската разумна доза за получаване на диагностична информация. Съществуват правила за аргументиране на образните изследвания, тоест, където е възможно, да се получи нужната информация с методи, които не използват йонизираща радиация. Съвременната апаратура все повече осигурява образи с по-малко лъчево натоварване на пациента. В огромната, огромната част ползата от получената информация за болестните промени от образните методи надвишава многократно евентуалните рискове от прилагането им.
- Колко често могат да се правят изследванията?
- Честотата на образните изследвания се определя от необходимостта за визуализация на измененията и състоянието на пациента. При животозастрашаващи спешни и неотложни състояния те могат да бъдат дори няколко на ден. Няма правила за честотата им, свързани с евентуален риск. И тук е важно аргументацията за провеждане на образно изследване.
- Какво се промени след внедряването на изкуствения интелект в сърдечната образна диагностика? Тоест каква е ролята му и крие ли някакви рискове, тъй като мненията са противоречиви – от възхвала до сериозни опасения и пълното му отричане?
- Изкуственият интелект е вече неотменимо явления в редица области на живота. В медицината неговото навлизане в образната диагностика е най-осезаемо, тъй като днес тя е много технологична специалност. Изкуственият интелект се базира на данни, въведени от човека. Днес в образната диагностика той има за цел да подпомага лекаря, да улеснява организацията на работата му, да скъсява времето до достигане на диагнозата. Той ще е в помощ на лекаря, без да го замести изцяло. Приложението му не отменя критичния лекарски контрол.
- Как очаквате да изглежда съвременната радиология в най-близко бъдеще?
- Радиологията или образната диагностика е най-бързо развиващата се медицинска специалност, тъй като днес е неразривно свързана с информационните технологии. Очаквам в обозримото бъдеще тя да става все по-технологична, да се разширява приложението на авангардните методи за получаване на образна информация и да има все по-голяма специализация на кадрите в различните раздели на специалността.
Милена ВАСИЛЕВА
