“Изприщвам се. Сърби ме. Настръхвам. Изби ми... Разцепих се... Излязох от кожата си”
Това са думи, с които изразяваме как реагираме във взаимоотношенията си с хората. Другите хора са важна и значима част от нашия живот. Всеки от нас иска да има приятел, с когото може да сподели всичко, което чувства и преживява, с когото да говори за житейските си ситуации, с когото да споделя щастието и интересите си. Мнозина от нас копнеят за любов и взаимност, за топлина и нежност, за страст и вдъхновение. На плоскостта на професионалните взаимоотношения дори най-големият индивидуалист познава удовлетворението от сътрудничеството с равностоен.
Днешната тема е за мястото и значимостта на другия в нашия живот, за това, което преживяваме, когато общуваме с него. Колкото и добре да можем да се справяме, колкото и добре да живеем със себе си, ние (в повечето случаи) не искаме да сме изолирани. Нещо повече - копнеем за другия. Искаме да го има в живота ни. Но - как той влиза в нашия живот, как го допускаме там, как пребивава в нашето пространство, как се чувстваме с него, как му казваме, когато прекрачва границите ни, как реагираме, когато ни боли, как се защитаваме и дали изобщо казваме на другия какво преживяваме?
Когато мълчим, кожата говори. Тя разказва за преживяванията на душата ни. Става екран на случващото се в нас.
Кожата е най-големият сетивен орган на човека и има различни функции. Служи ни за:
• Ограничаване и защита;
• Допир и контакт;
• Изразяване и представяне;
• Сексуалност;
• Дишане;
• Топлинна регулация, отделяне.
Тя е нашата външна граница, с нея се свързваме с външния свят и с другия.
Освен че е рефлекторна плоскост на вътрешните ни органи, кожата е голяма проекционна плоскост, върху която се проявяват соматичните и психичнитe процеси, които протичат в нас. Зачервяване, подутина, възпаление, пъпка, абсцес - видимото по кожата всъщност ни води към невидимото - това, което се случва в нашия психичен свят. Случвало ви се е и от опита си знаете, че се изчервяваме от срам, побледняваме от уплаха, потим се от страх и вълнение, настръхваме от ужас, сдобиваме се с херпес от уплаха. Кожата ни реагира на нашите вътрешни преживявания и когато не можем да ги осъзнаем, тя ги проявява.
Обривите
Кожният обрив показва, че нещо, което потискаме, иска да пробие и да излезе навън. Да вземем например акнето, характерно за пубертета. То отразява събудилата се сексуална енергия и интерес към другия, които тийнейджърът иска да прикрие. Защо? Защото в съзнанието и в живота му навлиза нещо ново, непознато, различно и като такова буди страх. Темата за секса, която често вълнува юношата, “събужда” срама у него - появяват се сексуални фантазии, с които растящият човек не знае как да се справи. Той преживява вътрешен конфликт - чуди се да даде ли пространство на тези толкова вълнуващи и възбуждащи фантазии, да се впусне ли в тях, или да ги потисне и игнорира. В света на психичните му преживявания се е появил стремежът към другия, а заедно с него и желанието за докосване, нежност, близост. Какво да прави с това, което изживява? Как да го скрие от другите? Как да се спре? Акнето поставя границата, която тийнейджърът още не е изградил като съзнателно поведение. То го спира да последва порива си за физическа близост. Сексуалната енергия, която бушува у него, възпламенява границите, правилата, нормите и за да няма действие - има акне.
Слънцето добре се отразява на акнето - и тук символиката е ясна - топлото, нежно галене на слънчевите лъчи, заместват топлината на другото човешко тяло (очаквано с копнеж и боязън).
Псориазисът
При псориазиса роговият слой на кожата е прекомерно увеличен. Ако потърсим символиката, ще видим, че асоциацията ще ни отведе до идеята за броня. Защитаваме се. Ограничаваме се в двете посоки - това, което преживяваме отвътре, не искаме да го пуснем навън; това, което се случва отвън (общуване, взаимодействие, свързване с друг/ите) - не искаме да го пуснем вътре. Чувствителни сме и, за да се предпазим от нараняване, се капсуловаме с твърдата обвивка на псориазиса.
Зад всяка защита стои страхът да не бъдем наранени. Създаваме си черупка, за да не видят другите чувствителността и уязвимостта ни. Не искаме да допуснем нищо и никого, защото много копнеем за нещо/за някого. Защото се страхуваме от раната, която може да ни причини той. Пазим се от любов и отдаване. Пазим се да обичаме другия, защото дълбоко в себе си знаем, че той е свободен да си тръгне, да избере друг, да бъде в живота ни за кратко. Пазим се да обичаме другия, защото си фантазираме, че той ще постъпи с нас така, както е постъпил (или си мислим, че е направил) някой друг. Мислим си, че няма да преживеем болката от раздялата, че светът за нас ще свърши, че любовта е лимитирана и друга няма да срещнем. И създаваме бронята, черупката, капсулата. Превръщаме я в начин на живот и на общуване с другите. Всъщност - на липса на общуване. Стерилни сме във взаимодействието си с тях. Не ги допускаме до сърцето си. Не влизаме в тяхното. Бронята пази. Трудно се пробива. Създава дистанция. Достатъчно е твърда и дебела, за да му хрумне на някой да я пробива.
Какво да кажа на тези, които се пазят от любовта, свързването и загубата? Обичалите знаят, че болката от загубата на любим е преодолима, че тя оставя опит - дълбок, богат човешки опит, в които се крие смисълът на живота. Обичалите знаят, че дори, когато си отиде този, когото са обичали, той остава в сърцето им, а оттам не може да си тръгне.
Псориазисът поставя пред нас предизвикателството да сме открити и раними.
Сърбежи
“Чеша си езика, начесах си крастата, начесах го здравата, сърби ме ръката/езикът”. С метафорите в езика говорим за преживявания, които не ни остават безразлични. Каква е асоциацията, която изниква у вас, когато казвате: “сърби ме, чеша се/си...”? Може би: възбуждам, предизвиквам дразнене, разпалвам се, афектиран съм, вълнувам се. И тук идват въпросите: На какво, което ме сърби, дразни и възбужда, не обръщам внимание (и заради това то соматизира)? Каква е тази страст, кой е този огън, които искат да излязат навън, за да ги видя, осъзная, разпозная, открия? Какво не ми дава мира? Какво ме пари? Горещо въодушевление, пламенна любов, изпепеляваща страст или гняв? Можем ли да приемем риска да открием посланието на сърбежа и чесането?
Херпес
В разговорния език, той битува с името “стресница”. Дава ни сигнал, че в живота ни има ситуация, която ни напряга, чувстваме се застрашени, под натиск или пък атакувани. Възможно е в някаква важна за нас ситуация да не сме отстояли себе си, да не сме се защитили, да не сме дали думи на мъка, тъга, обида, гняв, които изпитваме.
В заключение ще споделя с вас въпроси, които могат да ни помогнат, когато кожата дава сигнал, а съзнанието не иска да “разчете” информацията:
• Ограничавам ли се? В какво?
• Как установявам контакт?
• Какво нарушава моите граници?
• От какво искам да се предпазя?
• Резервираното ми поведение крие ли потиснато желание за близост?
• Към изолация ли се стремя?
• С какво ме плаши сексът?
Борянка Борисова, психолог
