Спомняте ли си филма “Светлината на газената лампа” (Gaslight), в който главното действащо лице е скромната и тиха Пола Елквист. Тя е представена от несравнимата Ингрид Бергман. Според сюжета, главната героиня постепенно полудява по вина на мъжа си (в ролята Шарл Боайе), който, в опит да прикрие свои престъпления, º внушава, че всички нейни подозрения са израз на болезнена мнителност и личностови недостатъци.
Той крие предмети (картини, бижута), карайки жена си да повярва, че тя ги е загубила или забравила, и че е отговорна за случващото се. Също така затъмнява постепенно светлината в газената лампа, и я уверява, че огънят все още свети със същата интензивност, както преди. Това кара главната героиня да си мисли, че полудява, тя изпада в паника, не иска да напуска къщата, развива тревожно разстройство и плаче непрекъснато. Съпругът º я предупреждава, че ще я напусне, заплашва я, че ще я изпрати в психиатрия или затвор.
Разбира се, насилникът знае много добре какво прави и почти успява, но, както става по филмите, разследващият агент разбира правилно ситуацията и го изобличава.
Въпреки, че филмът ни представя краен случай, тази техника на манипулация се използва съзнателно или несъзнателно в житейските взаимоотношения. Абстрактното нарицателно съществително име “газлайтинг” като форма на психологично насилие произлиза именно от заглавието на пиесата от 1938 г. на Патрик Хамилтън “Улицата на ангела” и нейната екранизация през 1944 г. във филма “Светлината на газената лампа” (Gaslight).
Още по-интересен е фактът, че английската дума gaslighting е определена от Merriam-Webster, най-авторитетният онлайн речник в Америка, за “Думата на 2022 година”. Случайно или не, но това е годината, която свързваме и с края на локдауна - тежък период, в който психиката ни беше подложена на невиждано досега изпитание, засегнало хората почти от цял свят. Сякаш кошмарът от един холивудски филм оживя в ежедневието ни, почти с пророческа сила.
Едва ли всички знаят какво е газлайтинг въпреки, че, най-вероятно, и ние самите сме били потърпевши или можем да назовем поне един близък човек, който е ставал жертва на този вид емоционално насилие, без дори да разбере това. Най-добрият начин да разберем какво се крие зад думата газлайтинг, е като говорим със специалист по психология. Затова и наш събеседник днес по темата е Наталина Пекова, психолог, която изследва феномена, наречен газлайтинг.
♦ Наталина Пекова завършва магистратура по специалност “Психологично консултиране” в класа на д-р Поли Петкова през 2010 г. Посещава множество курсове за самоусъвършенстване и личностно израстване - две години група за личен опит, курсове за високоспециализирани умения, водени от д-р Краси Иванов, Курс по базови терапевтични умения при д-р М. Кръстева. През 2012 г. Успешно завършва обучение при проф. Марко Джанини - “Тематично-аперцептивен тест (ТАТ) - класическа и когнитивна парадигма”.
♦ През същата година участва и в уъркшоп: “Специализирани техники и супервизия в когнитивно-поведенческа психотерапия” с водещ К. Великова. През 2013 г. получава свидетелство от Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия за когнитивно-поведенчески консултант. Успешно преминава курс при Paul Wheble “Cognitive-Behaviour Therapy for PTSD”, Kings collage London, курс по семейна терапия “Cognitive- Behavior Therapy with couples and families” при Frank M. Dattilio, Ph.D., Harvard Medical School.
♦ Духовните й търсения и увличане по холистична медицина, ментално здраве и източна философия я отвеждат на лекциите на д-р Олег Турсонов и д-р Мирзакарим Норбеков - включително и мастърклас. Специализира в консултиране на хора с проблеми, които искат да бъдат по-добри за себе си и семействата си, да преминават лесно през житейските трудности, да излизат от травматични периоди с научени уроци и да проявяват устойчивост в тежки ситуации. Практикува в гр. Варна.
- Г-жо Пекова, какво означава понятието газлайтинг, което вече е обект и на психологията?
- Газлайтинг е вид психологически тормоз, при който насилникът поставя под съмнение адекватността и психичното здраве на жертвата. Тази манипулативна техника все повече и повече се използва, както в личностен така и в обществен план. Неслучайно, английската дума gaslighting е определена от Merriam-Webster, най-авторитетният онлайн речник в Америка, за „Думата на 2022 година”.
Газлайтинг означава много неща: от системно обезценяване на реални постижения, били те общовалидни успехи или актуални конкретни действия, до оспорване истинността на възприятията на човека отсреща. Това не е просто критика или спор, а устойчив стил на личностно поведение, основен начин за манипулация.
Наталина Пекова
- Каква е основната цел на този вид манипулация?
- Главната цел на психологическата манипулация газлайтинг е да накара човек да се чувства неуверен в обективността на своите възприятия и на трезвата си преценка за нещата, а оттам и в самата действителност, да се усъмни в емоционалната си стабилност и дори в своята нормалност, като крайната цел на „насилника“ е да получи власт над жертвата си. Във времето тази манипулация се осъществява достатъчно бавно, за да не се усъмни даденият човек, че върху него се въздейства користно.
За съжаление, тази техника работи по-добре, отколкото можем да предположим, затова и често се използва от социопати и нарцисисти, както и от диктатори и фанатизирани религиозни водачи.
Като форма на емоционално насилие, при която насилникът манипулира ситуациите многократно, за да подмами жертвата да не се доверява на собствената си памет и възприятия, това поведение е коварна форма на злоупотреба.
Хората, върху които се упражнява този вид насилие, поставят под въпрос собствените си инстинкти, на които са разчитали през целия си живот, спомени за преживени ситуации и колебание в правотата на усещанията, което ги прави несигурни във всяка една ситуация в настоящето. Газлайтингът, като форма на манипулация, поставя човека, към когото е насочено вниманието, в ситуация да вярва сляпо на всичко, което насилникът им казва, независимо от собствения му опит. Често предхожда и други видове емоционално и физическо насилие, тъй като жертвата на газлайтинга е по-вероятно да остане и в други ситуации на насилие.
- Какви похвати използва насилникът, за да манипулира жертвата си?
- Насилникът манипулира жертвата чрез установени похвати, започвайки от намеци за съмнение в здравия й разум, надявайки се да изкриви нейната гледна точка спрямо обективната реалност и да я накара да постави под съмнение дори паметта си. Лъже с цел да прикрие насилието и да установи контрол, като това може да се случи във всякакви взаимоотношения – в приятелството, в семейството или на работното място.
Някои хора с определени професии също използват газлайтинг. Те искат да ви убедят, че са прави и че вашата памет за случилото се ви изневерява, често използвайки изрази, като: „Никога не съм казвал това”, „Не е кой знае какво”, „Защо си толкова чувствителен?”, „Сигурно си сънувала, че това се е случило”, „Всичко е в твоята глава“ и т.н.
Друг много обичан похват е следният: изневеряващите обвиняват своя партньор в изневяра, защото се чувстват по-добре, когато вярват, че техният най-близък човек се е чувствал или се е държал по същия начин като тях.
За здравомислещия човек този прийом е трудно да се разбере и да се осмисли. Винаги крайната цел е да накарат жертвата да се чувства като психично нестабилна, луда, или да си помисли, че паметта ѝ не работи както трябва.
Често насилникът прибягва до различни методи, за да изхвърли семейството и приятелите от ежедневието, служейки си с готови изречения, като: „Всички мислят, че си...”, „Мнозина говорят лоши неща зад гърба ти” и др., карайки жертвата да застане срещу хората, които обича и да се почувства така, сякаш не може вече да общува с тях. А, ако човекът, преживяващ тази психическа болка, потърси подкрепа, отговорът е: „Ти си луд”, „Ти си параноик”, „Мисля, че започваш да полудяваш” и т.н.
Всичко това се прави с цел пълен контрол над насилваната жертва.
- С какво е опасен газлайтингът?
- Газлайтингът може да доведе до липса на увереност, депресия и несигурност в това кое е реално и кое не е. Води до объркване и дезориентация, която причинява съмнения в себе си, страх, трвожност, паника и... параноя.
Тук идва добрата новина – газлайтингът работи само, ако не осъзнавате какво се случва, в противен случай не действа. Затова, любознателността и информираността са двата задължителни фактора, които трябва да присъстват в живота ни, ако имаме съмнения, че сме подложени на нездраво влияние. Вярвайте на своите усещания и не подлагайте интуицията си на постоянни съмнения.
Когато си имате работа с човек или институция, която използва тази техника, гледайте какво прави, а не какво се говори. Думите не означават нищо. Те са просто приказки. Въпросът е: защо действията им никога не съвпадат с думите? Същият човек или група хора, които обикновено ви порицават и ви казват, че нямате стойност, изведнъж започват да ви хвалят за нещо, което сте направили. Това само допълва безпокойството. „Може би не са толкова лоши“ – прокрадва се доброжелателна мисъл.
Не, лоши са! Просто това е добре изчислен опит да ви задържат в уязвима позиция и да ви карат отново да се усъмните в собствената си действителност. Обърнете внимание и върху това, за което ви хвалят – вероятно е нещо в техен интерес. Манипулаторите знаят, че всички хора имат някакво чувство за стабилност и адекватност. Целта им е да го изкоренят и да ви накарат непрестанно да се съмнявате във всяка своя преценка.
- Има ли признаци, по които можем да разберем, че сме жертва на газлайтинг?
- Според психоложката Робин Стърн, която изследва и описва това поведение в книгата си „The Gaslight Effect“, има признаци, според които можете да разберете дали сте жертва на завоалирано психологическо насилие, определяно като газлайтинг.
• Обърнете внимание на несъответствията между това, което казва и прави манипулаторът единия ден и какво – на другия.
• Използвайте способността си да чувствате – ще усетете, ако нещо не е наред или вие не се чувствате добре.
• Първо се доверете на интуицията и вашата собствена преценка, преди да сравните вашата истина с нечия друга, а ако се наложи водете си записки, за да не забравите какво е казано и какво е направено или запишете разговора.
• Винаги е добре да се помоли външен човек за реален поглед върху нещата, задължително някой, който е вън от ситуацията.
• Не се опитвайте да рационализирате насилника – няма да се получи, както и не се опитвайте да го накарате да поеме отговорност, защото причината, поради която използва газлайтинг, е, защото иска да избяга от отговорността.
Най-хуманният към вас самите вариант на поведение е да избягвате ненужно взаимодействие с насилника и когато е възможно, опитайте се да се отървете от него, защото той излага на риск вашия здрав разум и единственият шанс за преустановяване на взаимоотношения с насилника е този.
Газлайтингът е порочен цикъл на манипулативна злоупотреба, но забелязването на ранните признаци и отказът от заблуда са в състояние да го предотвратят и да ви освободят от него.
- Има ли хора, които са по-податливи на манипулация?
- Под влияние на добиващите популярност откровените разговори за менталното здраве все по-често се замисляме дали не сме „токсични”, дали не сме в отношения с „токсичен партньор”. Изваждаме от дълбините на съзнанието си и преработваме детските травми, усвояваме понятия, като ейджизъм, виктим-блейминг, осъзнаваме опасността от завоалираното психологическо насилие – газлайтинг.
Да не забравяме, това са отношения, възникващи само между много близки хора, и не е изключено начало още в ранното детство. Ако родителите сравняват постоянно детето си с другите деца и поддържат у него усещането, че нещо не му е както трябва, че нещо все не му достига. Именно такива деца в живота си на възрастни са податливи на газлайтинг, тъй като у тях е силно вкоренено съмнението и постоянно се питат дали всичко им е наред. Такъв човек много трудно устоява и се противопоставя на опити за газлайтинг.
Да се спори с газлайтър, е загубена кауза. Него не го интересуват логиката, фактите, доводите. Ако го убеждавате с факти, той започва да гледа нагоре и да въздиша, така че не може да го победите по този начин. Просто трябва да излезете от сферата му на емоционално влияние и да си върнете усещането за това кой сте вие.
Ако по принуда съжителствате с такъв индивид, трябва да сте сигурни, че отношенията ви са базирани на зависимост и съзависимост, и от тях е много трудно да се измъкнете. С внимание трябва да формулирате какво точно изпитвате към този човек.
Понякога, след като усетят съпротива, газлайтърите променят тактиката си – извиняват се, превръщат се в жертвоготовни партньори до степен техните жертви да започнат да ги защитават и да се опитват да ги спасяват. Човешката психика има свойството да „избелва”, да изсветлява спомените в полза на приятното. Така че попадайки в съзависимост, забравяме лошото и се фокусираме само върху доброто. Най-важно е в обкръжението на жертвата на газлайтъра да има други хора и контакти, т.е. такива, с които да може да си сверява часовникът.
Добре е да има и психотерапевт, една от устойчивите фигури, която успява да върне на жертвата идеята за нормалност. В зависимост от дълбочината на проблема, добре работи груповата терапия, психодрамата, когнитивните психотерапевтични техники, психоаналитичната терапия и др.
Нужно е да помните, че човек, прилагал газлайтинг, рано или късно се връща към него. Не очаквайте разкаяние и промяна – поемете отговорността за своя избор. Друг път просто няма.
Милена ВАСИЛЕВА