Правят се опити за създаване на хапче за безсмъртие!
Продължителността на живота се определя от теломерите, с които всеки човек се ражда, смята акад. проф. Екатерина Титянова
Екатерина Титянова e професор по неврология, доктор на медицинските науки, академик на Българската академия на науките и изкуствата и секретар на Отделението по международни отношения на акадeмията. Освен това тя е началник на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във Военномедицинска академия - София. Член е на Факултетния съвет и ръководи катедра към Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирала е в престижни университети в САЩ, Финландия, Австрия, Германия и Мексико. Носител е на национални и международни научни награди, член е на редица организации и фондации и е външен експерт към Националната здравноосигурителна каса. Координатор е на програмите за следдипломно обучение към Световната федерация по неврология за България и е председател на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика.
- Акад. Титянова, разкрита ли е вече тайната на стареенето? На всяка Нова година си пожелаваме здраве и дълголетие. Близко ли е времето, когато това пожелание ще може да се сбъдне?
- Тайната на стареенето не е разкрита напълно, но се знаят много елементи, които определят този процес. Знае се, че продължителността на живота е кодирана в теломерите - окончания на хромозомите, чиято дължина се асоциира с дълголетието. Колко е естествената продължителност на човешкия живот обаче е неизвестно. Най-възрастният човек на планетата, записан в книгата на Гинес, е французойка - Jeanne Calment, която е починала през 1997 г. на 122 години и 164 дни. Столетниците по света са общо около 200. Тези, които са над 100-годишна възраст и които са описани в съвременните регистри, се считат за изключение. За тях няма научно обяснение защо надхвърлят 100 години. Общото, което се знае за дълголетието, е, че до средата на 40-те години на 19-и век средната продължителност на живота е била 35-40 години. След откриване на ваксините и антибиотиците, през последното столетие продължителността на живота започва значително да нараства. В момента за развитите държави средната продължителност достига 85-87 години. За България към 2012 г. тя е едва 74.5 години - 76.6 години за мъжете и 77.6 години за жените. Има и положителна тенденция за намаляване на смъртността в по-млада възраст - под 60 години.
- Това е добра новина!
- Да, това е хубава новина. За нея допринася съвременното лечение на сърдечно-съдовите заболявания с използване на тромболиза и ендоваскуларно лечение предимно при сърдечните инфаркти. Реканализацията на сърдечните артерии чрез поставяне на стент или друга процедура предпазва заболелите от смъртен изход, особено във възрастовия диапазон 40-60 години.
- А от какво зависи всъщност дълголетието?
- Зависи първо от добрите гени, но това не е достатъчно. За достигане на предопределеното дълголетие всеки човек трябва
да живее рационално
и да има позитивно взаимодействие между неговите гени и заобикалящата го среда. Така шансът му да стигне до напреднала възраст относително здрав нараства.
- А теломерите, за които споменахте, при всеки човек ли са с еднаква дължина при раждането му или зависят от наследствеността?
- Теломерите при всеки човек носят различна информация за продължителността на живота му - от много кратка до много дълга. Като модел на стареене се приема болестта прогерия. При нея дължината на теломерите е изключително къса, поради което децата се раждат “старци” и живеят средно от няколко месеца до няколко години. Има и междинни генетични форми, при които средната продължителност на живота е около 40-50 години. Редица болести, като ранна атеросклероза, захарен диабет, преждевременно остаряване и побеляване и др., днес се приемат като прогероидни заболявания. При тях средната продължителност на живота е с 10-20 години по-малка от тази на общата популация от населението. Но чрез адекватна профилактика и лечение може да се постигне задоволителен контрол на тези състояния, което повишава шанса за удължаване на техния живот.
- Излезе информация, че руски учени са открили хапче, с чиято помощ ще живеем до 120 години. Възможно ли е да се създадат такива хапчета наистина или това са медийни измислици?
- Да, правят се такива опити за създаване на хапче за “безсмъртие”. Те са насочени, от една страна, да стимулират ензима теломераза за дълголетие, а от друга - да го блокират в случаи на ракови заболявания. Практически във всеки организъм има безсмъртни клетки - това са стволовите, половите и раковите клетки, които
се обновяват непрекъснато чрез делене
и на практика не остаряват. Поради риск от преобразуване на нормалната клетка в ракова обаче тези нови медикаменти се прилагат предимно за лечение на ракови заболявания. Използването им при здрави опитни животни с цел дълголетие показва, че над 50% от тях развиват рак, ако приемат такъв медикамент.
- А вярно ли е, че жените живеят по-дълго от мъжете?
- Да! В целия свят средно между 5 и 7 години жените живеят по-дълго.
- Защо ние, жените, сме толкова жизнеспособни?
- Счита се, че жените имат принципно по-дълги теломери от мъжете. В този смисъл женският пол е генетично привилегирован.
- Какво представлява ендогенната невропротекция и каква е връзката й с дълголетието?
- Това е изключително важна функция на мозъка, тъй като мозъчна клетка може да се препрограмира срещу всеки външен фактор, който ни застрашава, но не е достатъчно силен, за да ни убие. И ако човек преживее срещата с този външен фактор, мозъчните клетки изграждат ендогенна невропротекция. При втора среща със същия фактор мозъкът не го разпознава като вреден поради това, че е изградил толеранс. Това обяснява и необходимостта от увеличаване на дозата на някои медикаменти поради “привикване” при по-дълга употреба, “йо-йо” ефекта към диетите и др. Като изграждаме ендогенна толерантност към всичко, което ни застрашава от външната и вътрешната среда на организма, ние повишаваме шанса да съхраним нашето здраве по-дълго.
- Всеки човек по един и същи начин ли изгражда тази ендогенна толерантност?
- Не. Отново тук роля играят наследствените фактори. Хората с висока приспособимост имат естествена генетично предопределена възможност за това.
Мозъкът обаче може и да се обучи
чрез целенасочено и постепенно натоварващо въздействие, което е в основата на съвременната неврорехабилитация. За щастие, българската генетична информация е устойчива и с висока приспособимост. Генът ни е силен, променлив, талантлив и положително адаптиращ се. България е на едно от първите места по дълголетници, и то в региони, в които няма модерна медицина. Генът, който носим, ни дава шанс за дълголетие и ние трябва да го пазим като живеем превантивно и възможно най-здравословно.
- А защо нямаме самочувствие, след като носим такива талантливи гени?
- В голяма степен причината се крие в обърканата ценностна система на българина през годините на прехода, наличието на силен индивидуализъм и склонност за оцеляване поединично, а не като социална група. Историята обаче показва, че българската нация винаги е оцелявала и не би трябвало да нямаме самочувствие, тъй като произхождаме от народ с богата история и големи приноси в световното развитие. Това се е наслоило в нашия генетичен код. В тази насока трябва и да възпитаваме младото поколение, което е объркано и търси реализации в други държави.
- Само гените ли са тези, които определят дълголетието?
- В крайна сметка се оказва, че гените играят само 30% роля за успешното дълголетие. Причината за това е, че по време на индивидуалния живот на човека възникват успешни или неуспешни мутации, които променят житейския ни ход. Ето защо
ключът на дълголетието е във всеки един от нас
Ако успеем да живеем така, че да ограничим до минимум онези фактори, които биха попречили на нашите гени да се реализират успешно, ние ще бъдем успешни и дълголетни хора.
- Как да достигнем активно дълголетие?
- Най-голямата философия за дълголетието се съдържа в сентенцията “Здрав дух - в здраво тяло”. Най-новите теории за дългия живот след 50-годишна възраст са свързани с обучение в нови умения, които не са типични за предхождащите житейски периоди. Такива умения мобилизират стволовите клетки в мозъка и го реобновяват. Това е особено важно за хората в пенсионна възраст, при които обичайно възникват паметови нарушения.
Доказано е, че сами по себе си лекарствата не водят до подобряване на паметта, ако не се съчетават с реобучение. В някои държави са създадени училища за пенсионери, в които усвояват онези познания, които са важни за тяхното социално вграждане. Това е и съвременният път за постигане на активно стареене и борба с ранната деменция.
С увеличаването на възрастта за пенсиониране ние трябва да се подготвим да ресоциализираме хората в късна възраст и да им даваме възможност за реобучение и усвояване на нови умения. Това ще допринесе за запазване на техния интелект възможно най-дълго, но за да се постигне това, е необходимо цялото общество да участва в този процес.
- Къде според вас най-много куца медицината у нас?
- Има редица проблеми, които трябва да бъдат решени. От една страна, те касаят системата на здравеопазването, а от друга - населението като цяло. И в двете насоки са необходими реформи, които да са в полза на здравния статус на нацията ни.
В тази връзка трябва да работим заедно с вас, журналистите, за популяризиране на позитивни реформи в здравеопазването и за повишаване на информираността и здравната култура на хората.
Иванка Славеева от Велико Търново:
Как да разпознаем рисковите фактори за ранна смърт?
Човешките рискови фактори се определят като изменяеми и неизменяеми. Неизменяемите фактори - пол, етнос, произход на родителите и др., не могат да се променят. Изменяеми външни фактори като артериална хипертония, атеросклероза, захарен диабет, затлъстяване, тютюнопушене, инфекции и др. могат да се контролират и това ги прави водещи във всички профилактични стратегии. В този смисъл идентифицирането и контролирането на рисковите фактори играе ключова роля в стратегията на човешкото дълголетие. Тук е ролята на общопрактикуващите лекари, които не трябва да бъдат пренебрегвани.
Станимир Стойчев от село Бели пласт, Кърджалийско:
Възможно ли е наистина с помощта на лекарства да се забави стареенето?
“Лекарствата са част от подходите за лечение и имат своето място в съвременната медицина. Те трябва да се предписват само по индикации от съответните специалисти и по възможност да бъдат оригинални медикаменти.
В момента има много генерични продукти и хранителни добавки, някои от които са със съмнителен произход. Те са с пряка заплаха за здравето и носят риск за допълнително увреждане на организма.”
От какво умират столетниците?
С този интересен въпрос се занимаха британски учени, които публикуваха резултатите в специализираното списание “Plos Medicine”. Изненадващо отговорът не е нито рак, нито инфаркт. Тези болести са характерни за по-младите пенсионери. За столетниците по-опасни се оказали други страдания. Възпаленията на белия дроб са по-опасни за тях - след такова заболяване те често не можели да се възстановят напълно.
Ето обаче и анализа, който е направила Катрин Евънс от Кралския колеж Лондон, заедно със своя екип. Те обработили данните на 35 867 столетници, починали между 2001 и 2010 г. Сред тях имало повече жени, което не е изненада на фона на по-високата продължителност на живота при тях. Така възпалението на белите дробове е сред най-често отбелязваните причини за смърт - 18%. При 6% е имало други заболявания на дихателните пътища. Останалите често срещани причини са били:
Церебро-васкуларни смущения, в което влизат и инсултите;
• 10% - коронарна болест на сърцето;
• 10% - деменция:
• 6 % - болест на Алцхаймер;
• 4% - рак.
Сега изненадата: най-честата причина за смърт при столетниците била сенилност, т.е. старческа слабост. Тя е отбелязана в 28% от смъртните актове. Причините за смъртта са се променяли с годините, пишат учените. Например коронарната болест на сърцето е водеща при всеки пети смъртен случай на 80-85-годишните, при над 100-годишните обаче засягала едва всеки десети.
Милена ВАСИЛЕВА
- Акад. Титянова, разкрита ли е вече тайната на стареенето? На всяка Нова година си пожелаваме здраве и дълголетие. Близко ли е времето, когато това пожелание ще може да се сбъдне?
- Тайната на стареенето не е разкрита напълно, но се знаят много елементи, които определят този процес. Знае се, че продължителността на живота е кодирана в теломерите - окончания на хромозомите, чиято дължина се асоциира с дълголетието. Колко е естествената продължителност на човешкия живот обаче е неизвестно. Най-възрастният човек на планетата, записан в книгата на Гинес, е французойка - Jeanne Calment, която е починала през 1997 г. на 122 години и 164 дни. Столетниците по света са общо около 200. Тези, които са над 100-годишна възраст и които са описани в съвременните регистри, се считат за изключение. За тях няма научно обяснение защо надхвърлят 100 години. Общото, което се знае за дълголетието, е, че до средата на 40-те години на 19-и век средната продължителност на живота е била 35-40 години. След откриване на ваксините и антибиотиците, през последното столетие продължителността на живота започва значително да нараства. В момента за развитите държави средната продължителност достига 85-87 години. За България към 2012 г. тя е едва 74.5 години - 76.6 години за мъжете и 77.6 години за жените. Има и положителна тенденция за намаляване на смъртността в по-млада възраст - под 60 години.
- Това е добра новина!
- Да, това е хубава новина. За нея допринася съвременното лечение на сърдечно-съдовите заболявания с използване на тромболиза и ендоваскуларно лечение предимно при сърдечните инфаркти. Реканализацията на сърдечните артерии чрез поставяне на стент или друга процедура предпазва заболелите от смъртен изход, особено във възрастовия диапазон 40-60 години.
- А от какво зависи всъщност дълголетието?
- Зависи първо от добрите гени, но това не е достатъчно. За достигане на предопределеното дълголетие всеки човек трябва
да живее рационално
и да има позитивно взаимодействие между неговите гени и заобикалящата го среда. Така шансът му да стигне до напреднала възраст относително здрав нараства.
- А теломерите, за които споменахте, при всеки човек ли са с еднаква дължина при раждането му или зависят от наследствеността?
- Теломерите при всеки човек носят различна информация за продължителността на живота му - от много кратка до много дълга. Като модел на стареене се приема болестта прогерия. При нея дължината на теломерите е изключително къса, поради което децата се раждат “старци” и живеят средно от няколко месеца до няколко години. Има и междинни генетични форми, при които средната продължителност на живота е около 40-50 години. Редица болести, като ранна атеросклероза, захарен диабет, преждевременно остаряване и побеляване и др., днес се приемат като прогероидни заболявания. При тях средната продължителност на живота е с 10-20 години по-малка от тази на общата популация от населението. Но чрез адекватна профилактика и лечение може да се постигне задоволителен контрол на тези състояния, което повишава шанса за удължаване на техния живот.
- Излезе информация, че руски учени са открили хапче, с чиято помощ ще живеем до 120 години. Възможно ли е да се създадат такива хапчета наистина или това са медийни измислици?
- Да, правят се такива опити за създаване на хапче за “безсмъртие”. Те са насочени, от една страна, да стимулират ензима теломераза за дълголетие, а от друга - да го блокират в случаи на ракови заболявания. Практически във всеки организъм има безсмъртни клетки - това са стволовите, половите и раковите клетки, които
се обновяват непрекъснато чрез делене
и на практика не остаряват. Поради риск от преобразуване на нормалната клетка в ракова обаче тези нови медикаменти се прилагат предимно за лечение на ракови заболявания. Използването им при здрави опитни животни с цел дълголетие показва, че над 50% от тях развиват рак, ако приемат такъв медикамент.
- А вярно ли е, че жените живеят по-дълго от мъжете?
- Да! В целия свят средно между 5 и 7 години жените живеят по-дълго.
- Защо ние, жените, сме толкова жизнеспособни?
- Счита се, че жените имат принципно по-дълги теломери от мъжете. В този смисъл женският пол е генетично привилегирован.
- Какво представлява ендогенната невропротекция и каква е връзката й с дълголетието?
- Това е изключително важна функция на мозъка, тъй като мозъчна клетка може да се препрограмира срещу всеки външен фактор, който ни застрашава, но не е достатъчно силен, за да ни убие. И ако човек преживее срещата с този външен фактор, мозъчните клетки изграждат ендогенна невропротекция. При втора среща със същия фактор мозъкът не го разпознава като вреден поради това, че е изградил толеранс. Това обяснява и необходимостта от увеличаване на дозата на някои медикаменти поради “привикване” при по-дълга употреба, “йо-йо” ефекта към диетите и др. Като изграждаме ендогенна толерантност към всичко, което ни застрашава от външната и вътрешната среда на организма, ние повишаваме шанса да съхраним нашето здраве по-дълго.
- Всеки човек по един и същи начин ли изгражда тази ендогенна толерантност?
- Не. Отново тук роля играят наследствените фактори. Хората с висока приспособимост имат естествена генетично предопределена възможност за това.
Мозъкът обаче може и да се обучи
чрез целенасочено и постепенно натоварващо въздействие, което е в основата на съвременната неврорехабилитация. За щастие, българската генетична информация е устойчива и с висока приспособимост. Генът ни е силен, променлив, талантлив и положително адаптиращ се. България е на едно от първите места по дълголетници, и то в региони, в които няма модерна медицина. Генът, който носим, ни дава шанс за дълголетие и ние трябва да го пазим като живеем превантивно и възможно най-здравословно.
- А защо нямаме самочувствие, след като носим такива талантливи гени?
- В голяма степен причината се крие в обърканата ценностна система на българина през годините на прехода, наличието на силен индивидуализъм и склонност за оцеляване поединично, а не като социална група. Историята обаче показва, че българската нация винаги е оцелявала и не би трябвало да нямаме самочувствие, тъй като произхождаме от народ с богата история и големи приноси в световното развитие. Това се е наслоило в нашия генетичен код. В тази насока трябва и да възпитаваме младото поколение, което е объркано и търси реализации в други държави.
- Само гените ли са тези, които определят дълголетието?
- В крайна сметка се оказва, че гените играят само 30% роля за успешното дълголетие. Причината за това е, че по време на индивидуалния живот на човека възникват успешни или неуспешни мутации, които променят житейския ни ход. Ето защо
ключът на дълголетието е във всеки един от нас
Ако успеем да живеем така, че да ограничим до минимум онези фактори, които биха попречили на нашите гени да се реализират успешно, ние ще бъдем успешни и дълголетни хора.
- Как да достигнем активно дълголетие?
- Най-голямата философия за дълголетието се съдържа в сентенцията “Здрав дух - в здраво тяло”. Най-новите теории за дългия живот след 50-годишна възраст са свързани с обучение в нови умения, които не са типични за предхождащите житейски периоди. Такива умения мобилизират стволовите клетки в мозъка и го реобновяват. Това е особено важно за хората в пенсионна възраст, при които обичайно възникват паметови нарушения.
Доказано е, че сами по себе си лекарствата не водят до подобряване на паметта, ако не се съчетават с реобучение. В някои държави са създадени училища за пенсионери, в които усвояват онези познания, които са важни за тяхното социално вграждане. Това е и съвременният път за постигане на активно стареене и борба с ранната деменция.
С увеличаването на възрастта за пенсиониране ние трябва да се подготвим да ресоциализираме хората в късна възраст и да им даваме възможност за реобучение и усвояване на нови умения. Това ще допринесе за запазване на техния интелект възможно най-дълго, но за да се постигне това, е необходимо цялото общество да участва в този процес.
- Къде според вас най-много куца медицината у нас?
- Има редица проблеми, които трябва да бъдат решени. От една страна, те касаят системата на здравеопазването, а от друга - населението като цяло. И в двете насоки са необходими реформи, които да са в полза на здравния статус на нацията ни.
В тази връзка трябва да работим заедно с вас, журналистите, за популяризиране на позитивни реформи в здравеопазването и за повишаване на информираността и здравната култура на хората.
Иванка Славеева от Велико Търново:
Как да разпознаем рисковите фактори за ранна смърт?
Човешките рискови фактори се определят като изменяеми и неизменяеми. Неизменяемите фактори - пол, етнос, произход на родителите и др., не могат да се променят. Изменяеми външни фактори като артериална хипертония, атеросклероза, захарен диабет, затлъстяване, тютюнопушене, инфекции и др. могат да се контролират и това ги прави водещи във всички профилактични стратегии. В този смисъл идентифицирането и контролирането на рисковите фактори играе ключова роля в стратегията на човешкото дълголетие. Тук е ролята на общопрактикуващите лекари, които не трябва да бъдат пренебрегвани.
Станимир Стойчев от село Бели пласт, Кърджалийско:
Възможно ли е наистина с помощта на лекарства да се забави стареенето?
“Лекарствата са част от подходите за лечение и имат своето място в съвременната медицина. Те трябва да се предписват само по индикации от съответните специалисти и по възможност да бъдат оригинални медикаменти.
В момента има много генерични продукти и хранителни добавки, някои от които са със съмнителен произход. Те са с пряка заплаха за здравето и носят риск за допълнително увреждане на организма.”
От какво умират столетниците?
С този интересен въпрос се занимаха британски учени, които публикуваха резултатите в специализираното списание “Plos Medicine”. Изненадващо отговорът не е нито рак, нито инфаркт. Тези болести са характерни за по-младите пенсионери. За столетниците по-опасни се оказали други страдания. Възпаленията на белия дроб са по-опасни за тях - след такова заболяване те често не можели да се възстановят напълно.
Ето обаче и анализа, който е направила Катрин Евънс от Кралския колеж Лондон, заедно със своя екип. Те обработили данните на 35 867 столетници, починали между 2001 и 2010 г. Сред тях имало повече жени, което не е изненада на фона на по-високата продължителност на живота при тях. Така възпалението на белите дробове е сред най-често отбелязваните причини за смърт - 18%. При 6% е имало други заболявания на дихателните пътища. Останалите често срещани причини са били:
Церебро-васкуларни смущения, в което влизат и инсултите;
• 10% - коронарна болест на сърцето;
• 10% - деменция:
• 6 % - болест на Алцхаймер;
• 4% - рак.
Сега изненадата: най-честата причина за смърт при столетниците била сенилност, т.е. старческа слабост. Тя е отбелязана в 28% от смъртните актове. Причините за смъртта са се променяли с годините, пишат учените. Например коронарната болест на сърцето е водеща при всеки пети смъртен случай на 80-85-годишните, при над 100-годишните обаче засягала едва всеки десети.
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари